Вяра?

Какво е вяра?
Какво е сляпа вяра?
Какво е лицемерна вяра?

Кога Вярата в Бог се превръща в едно от изброените?

Какво означава да вярваш с ума си, с душата си и сърцето?

Редакция:
Лично аз правя разлика между вяра (близко до доверие) и Вяра (близко до убеждение) и знание (когато знам, ползвам доводи и се опитвам да оставям нишки за опониране).

* Доверие ("вярвам ти, тъй като те познавам")

* Убеждение ("вървял съм по този път дълги години, не ме е лъгал и вярвам, че е правилния")

* Знание ("Това е така, тъй като А и Б, ето ти начин да провериш за себе си и да се увериш")

За мен, Вярата в Бога би трябвало да съдържа от тези 3 части до някаква степен. (Крайностите според мен би трябвало да се избягват, просто защото изглеждат фалшиво)

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Последното изречение звучи Ботевско...

а всъщност е цитат от Библията

Целта ми беше не да цитирам а да провокирам дискусия относно представите ви за Вярата като понятие бидейки християни.

Вашата лична гледна точка.
Ако е нужно, мога да спомена моята текуща.

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

И как го интерпретираш и разбираш?

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Какво е вяра?
-----------------
вяра=упование,доверие,надежда (не използвам дефиниции)


Какво е сляпа вяра?
Какво е лицемерна вяра?
---------------------------------
Сляпата и лицемерната вяра нямат никакво отношение към Бога, а към хората/човеците/.


Кога Вярата в Бог се превръща в едно от изброените?
------------------------------------------------------------------------------
С горните два отговора - въпросът се обезмисля!
Забележка: Не се пише/изговаря Бог, а Бога,
защото той е Съществуващ, а не абстрактно понятие.


Какво означава да вярваш с ума си, с душата си и сърцето?...а аз ще допълня вярата в Бога
--------------------------------------------------------------------------------
за мен това е ПЪЛНО УПОВАНИЕ, ДОВЕРИЕ И ОБИЧ.
Велико е да го усетиш, повярвай ми


ПП: Забележката е направена силно подчертана, но съвсем добронамерена

Не е лошо да я споменеш, да :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
[линк]

Забележка: Не се пише/изговаря Бог, а Бога,
защото той е Съществуващ, а не абстрактно понятие.

Отдавна не съм срещал нещо толкова простичко и проникновено.

lachistein.blogspot.com

Мерси за отговора!

>за мен това е ПЪЛНО УПОВАНИЕ, ДОВЕРИЕ И ОБИЧ.

Но какво да правим когато се чувстваме недостойни и ни гризе отвътре съмнение и недоверие?

ПП:
Приемам забележката... Думите мръсни, са издайнически предатели

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Приеми Го като свой приятел, Който никога няма да те подведе.

Ух, трудна работа... За да отговоря на този въпрос, трябва да спомена какъв съм точно религиозно...

Лично аз правя разлика между вяра (близко до доверие) и Вяра (близко до убеждение) и знание (когато знам, ползвам доводи и се опитвам да оставям нишки за опониране).

* Доверие ("вярвам ти, тъй като те познавам")

* Убеждение ("вървял съм по този път дълги години, не ме е лъгал и вярвам, че е правилния")

* Знание ("Това е така, тъй като А и Б, ето ти начин да провериш за себе си и да се увериш")

За мен, Вярата в Бога би трябвало да съдържа от тези 3 части до някаква степен. (Крайностите според мен би трябвало да се избягват, просто защото изглеждат фалшиво)

Съмнението може да се прокрадва във всяка една от тези части и да изяжда Вярата отвътре

Всъщност, да бъдеш Вярващ, може би, означава да си в състояние на постоянна борба с всяко от тези съмнения, така че, да я съхраниш (Вярата) та да не се превърне в Съмнение

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Но как да Го позная когато го видя?
Той е безкраен във всемира, всезнаещ сред глупаци и всеможещ сред недъгави!

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Когато говорим за идеята Бог, не е ли по-правилно да не се богохулства Богa?

Когато говориш с опонент с различни убеждения, не е ли по-смекчаващо (меко/цивилизовано) да се опиташ да водиш диалог и от неговата гледна точка? (Християните трябва ли да мразят емпатията?)

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

В отговор на:

---

Какво означава да вярваш с ума си, с душата си и сърцето?

---

Към първата категоря бих отнесъл вярата без особени задълбочени размисли, вярата на болшинството.

Към втората категория отнасям живата вяра, че каквото и да се случи в личния живот, колкото и абсурдно да е за ума, то е по Божия воля. Този тип вяра е присъща на нищожен брой хора.

Болшинството се хвалим с теоретичната си вяра в Бог или Бога, но ако се окажем от малцината, чийто земен живот е низ от страдания и изпитания, тогава е неизвестно каква песен и на какъв глас ще запеем.

Възможно ли е, според теб, да обогатиш вярата си с ума до тази живата Вяра (искренна... искри, огън) по команда на ума и съзнанието?

Да запалиш огън там където е мокро? И да обърнеш камъните по пътя който трябва да е, по волята Му?

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Вярата следва да е любов към невидимото. Любов, на която разумът доброволно се подчинява, за да осмисли самия себе си. За нея не може да се говори технически, както се опитваш ти.
На вярата бих противопоставил суеверието, което е неин формален сурогат, който не изисква нищо от сърцето. То е рутинно, дискриминиращо и страхливо. Присъщо е за инфантилната религиозност, която схваща Бога като нещо външно и апатично, нещо, което от време навреме трябва да се омилостивява, за да се снеме страха от неизвестното. За суеверния човек, отдал съществото си на бита, Богът е смътно и страшно усещане, погасявано в мига на ритуала, а за теоретика - еманация на собствената му учена прозорливост. И в двата случая нямаме любов към Бога. Преходът от единия тип религиозност към другия изисква подвиг на сърцето. Ето една прекрасна статия по този въпрос.

lachistein.blogspot.com

Май сме на един акъл по тази обща част.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
[линк]

Ха! Съмишленик :)

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

Бог не е ли видим?

---
ПП:
"технически (както говоря аз, allegedly, pardon) -> страхливо (кой?) -> религиозна инфантилност (директно!) -> апатично (?)"

---
"Double, double toil and trouble, fire burn, and cauldron bubble"

В отговор на:

---

Възможно ли е, според теб, да обогатиш вярата си с ума до тази живата Вяра (искренна... искри, огън) по команда на ума и съзнанието?

---

Струва ми се, че ДА!

Обогатяването на вярата "с ума" го разбирам като преосмисляне, осъзнаване и възприемане, което разгаря вътрешния огън на вярата. Без този "огън" моторът ще е бездействен и тогава суеверието няма да е много далече.

Колкото до преосмислянето, осъзнаването и възприемането, то може да се провокира било от текст -свидетелство за живата вяра, било от диалог с духоносна личност, която да събуди приспана съвест, да разпали угасналия огън в сърцето за жива и спасителна вяра.

Аскетичната литература, базирайки се на Евангелието, предупреждава, че светът ще оскъдее откъм духоносни личности. Днес сме свидетели на това изпълнение и вярата, с която срещаме Христа - било при смъртта, било при свършека на света - може да се окаже вид суеверие. Няма съмнение, че в днешно време понятието "вяра" в личен и обществен аспект е твърде размито понятите и днешната вяра е далечна от тази на християните в апостолския век или първите векове на християнството.

Желаещите да поддържат вътрешния огън на вярата, имат Творенията на св. Отци.