социологическо допитване

Какво забелязвате за периода от началото на годината до момента?
Изолирате ли някакви динамични периоди през, които преминава Земята през последните години? Ако да, кога и какви?
Долавяте ли някакви пътища да се откриват?

...и вечният въпрос: колко прави шест по седем?

Като промени забелязвам, но сравнени с 2009г.
2009 - та ми се стори като, че ли небето се е отворило все едно и като че цялата благословия се е изляза върху хората. Имах физическо усещане на купища същества (не хора, но и хора - умрели), които нон стоп се разхождаха на земята. Виждах ги и ми бяха странни.
2010 - та започна със свиване. Като, че се изтегляше всичко, все едно изсмукаха съществата като с прахосмукачка. Нещата станаха празни - природата, смисъла на разни неща и т.н. Това свиване е и като изтегляне на горе. Все едно има едно празно пространство между хората и някакви много финни вибрации, които са много нависоко. И който попадне в това празно постранство като, че губи смисъл в нещо, в които преди е виждал смисъл. В някаква степен води до отчаяние. А финните вибрации са много високо и много особена чистота (свързвам ги с нещо много Висше). Те причиняват страдание на хората, които не са готови да ги възприемат в тяхната чистота.

Усещането за сравнението на двете години е като, че ли през 2009г. всичко можеше да се види отвън, а през 2010 трябва да го вкараш вътре в себе си и че от 2010г. смисълът изчезва от вън и влиза вътре. Такова едно движение на прибиране на вътре. Като пулсация на сърце и все едно 2009г. е било разпуснато и разширено, а 2010 - та се свива и придърпва навътре.

През 2008г. през август имах усещането, че съществата имат някаква много важна работа и затова не ни обръщат никакво внимание и нямаме достъп до това, което правят и до тях съответно. После това каква беше 2009г. беше това, за което беше извършена работата, за която споменах.


Лично на мен периода 2010г ми е много тежък.

Пътища, освен към изчезването на материята и към разделянето на хората на две раси - добри и лоши, друго не виждам, но това вероятно е много по-нататък.

За вечния въпрос колко прави шест по седем... за мен прави 36.

Обичам да говоря.

забелязвам да! толкова много въпроси на които никои неще да отговори

пръво-що питаш
нещо лично си забелязала ли?
че има динамика -има,и то такава,че свЕт ми се отвъртяаз да ги бях измислила тея щуротии нямаше да бъдат по -шарени
започна се през 2000 с постепенно увеличаване на скоростта и разнообразието за останалото Дива е права с малко уточнение за тази год(до настоящият момент)-за мен събирането не е на вътрешно ниво ,а буквално-събирам се с хора от моето детство (преди 22год) ,роднини с които от 10год не сме си говорили.има събиране във физически план на ,,матерни,,(?) на истинските хора(независимо от чувствата помежду ни)от нашият живот-нещо като припомняне-,,Алоу,не забравяй кой/я си,от къде произлизаш,кой е домът и родът ти,виж се,спомни си,събуди се,,
нещо такова
пътища...?не и този по който върви моето поколение и тези преди мен,други са,но не ги познавам(все още )
162
а са кАжи що питаш

Благодаря на всички, отзовали се на немного социологическото допитване.

Някак си, това, което вие усещате и виждате, потвърждава това, което и аз...потвърждението е част от създаването на някаква реалност...
Какво виждам аз ли? Че през последните седем - осем месеца, започна едно...да го наречем изравняване...сякаш групите се прегрупират...тегли се чертата...и се дава равен старт за всички...
От този момент (не зная докога) нещо общо се разхвърля и разпределя. Някои ще го усетят като отнемане, други - като получаване. Какво е това „общо”? – не знам!

...възможно е това да са само едни големи глупости!

Забравих да допълня: шест по седем прави четирдесет и две, но дали 42 прави 6 х 7...това е много важен въпрос в нашия свят

Кхм...!

Язека с малко закъснение, ама да се изокам, оти гледам да не останем назаде от отделението...

Та, две неща - динамика, като в увеселително влаче, от което на всеки завой пищиш и повръщаш.

Второто, вероятно, като естествено следствие на първото - нищо скрито не остава - всичко излиза наяве, вероятно, за да можем да се оттървем от излишното. И, ей, Богу, никога на лъжата краката не са били толкова къси!...

Скорост, изчистеност, целенасоченост, лекота! Просто прелест!

,,никога на лъжата краката не са били толкова къси!..,,
дано,дано,дааноооооо(пея)

Що, нормално е, когато събитията, като цяло ускоряват темпо, разкритията също да са бързи.
Друг е въпросът какво от това. Номерът не е в бързината на разкритието (Боже, чуй ме само с какви термини говоря!), а в това да не може изобщо лъжа да хване декиш, как се казва... Макар, че ако продължим мисленото ускорение на разкритията до една безкрайно голяма величина, то става ясно, че практически времето на съществуване на лъжата ще се сведе до безкрайно малка величина, съответно...

От 2001-2002 ми е почнало едно такова. Май 2003 вече съвсем сериозно се шашнах, затова се разтърсих за астрологии и ми обясниха, че това, де го гледам тогава, ще видя от 2008 натам какво щяло да става, онова било малка прелюдия.
Времето забързва оттогава та насам.
Преди няколко години забелязах, че масово кой каквото си желаеше, си го получаваше. Вселената сбъдваше желания.

А от миналата година насам на мен ми се случиха толкова работи, при положение, че нищо не се случва, че...
Сбъдна ми се детско желание, за което никога ама никога не съм си и помисляла, че може да стане - толкова откачено е.
И дотук с хубавото. Отвсякъде косачката, чукам и никой не отваря, Хуанджи некъде беше писал преди време - взимат ти, което имаш, а после почват да ти взимат и което нямаш.
Няколко месеца миналата година в края се чувствах мъртва. Ама така мъртва, както са мъртвите, нищо, лъч светлина не проникваше, никакъв живец, точно тогава се сбъдна и онова желание, и повярвайте, насилих се да го изживея!
Тогава разбрах какво имат предвид, като казват, че преди зазоряване е най-тъмно.

И после нарочно, умишлено, възнамерено бех заведена при Кабалата. Като говедо на заколение, просто нямах избор.

Сега се занимавам с гледане и четене на кабала и ми просветлява.
Пича вика, че всички сме една единна душа Адам Ришон некой си и че сега тая единна душа се пробужда, а ние сме само клетки некви от нея.
И единствената ни задача е да допуснем светлината в нас да ни изправи. А единствената ни цел е да стане отдаващи.
Щото има само бог и ние, бог е отдаващият, ни есме приемащите, пък ако искаме да станем като него ,требе станем и ние отдаващи.
И тренирам, кво да правя...прави ми впечатление, че а кривна, а ме опаткат.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

...ще се стопи
да,и логиката и реалността показват това
но
хората продължават да лъжат( справка: новините по тв)
ако за малка лъжа е нужно малко време за да бъде разобличена,това значи ли че и големите ще бъдат разкрити след известно време?ако освен физическо ускоряване действа успоредно и съвместно с него и морална цедка
защото иначе няма смисъл
възможно ли е (дано)хората НАИСТИНА да спрат да лъжат,и за да стане това през какво ли още трябва да преминем,защото има страхотна инерция от минало ,,добре познато,лошо,ама си е наше,,

Олеле!
иде! 2012!

абе, мога да пиша само за себе си, щот не смея да обобщавам: става все по-тежко и интересно и изпитанията следват нонстоп, тъкмо да си отдъхна - и ето го следващото; 2009 бе особено кризисна за мен, после отведнъж ми изсветля (точка на безжалостност ли беше???) - сега гледам да поддържам средната линия, че а съм кривнал и следват шамари..
между другото забелязвам все по интересни случки с най-"безинтересни" хора - едни танцуват по огъня - ей тъй на майтап,
други ми влизат в сънищата и после ми се хилят посред бел ден -
многозначително - (хората даже не се досещат какво правят насън и наяве) и че всичко е магия..
а за 6х7 - ами 451 по фаренхайт, разбира се

то имам ли време да забележа нещо?

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

кат си ги оставила да ти са качат на главата и да та товарят кат кираджийски кон, как ша забележиш...

мдааа.. забелязвам и още как!!! сезони му викат на български, струва ми се.. като в зимааа, пролеееееет, лятооОООоОоОо, иии кфо ли идваше ся,

на кфот си си постелила на таквоз.. ае да не казвам

брех, брех... веднага захапахте клишето и ти, и ехолинка.

без изобщо да знаете за кво изобщо иде реч... ма нали требе да се каже нещо без да се казва нищо...
категорични и изчерпили въпроса. тц тц...
а се предполага че поне мъничко неклииширано мислене и реакция вече трябва да са поразвити...

ти си умна, на второ четене може и да се сетиш друго...

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

еми нали тряя нещо да напишем - че иначе тоз клуб съвсем ша го полазят паяците.. и без тва се разписам от дъдж навятър (т.е. като ме треснат дяволите),

а пък ако знаеш колко ме мързи да мисля

ти и неклише...оксиморон безподобен..

естествено, че когато става дума за тебе, никога няма да седна и да мисля оригинално, дори и с риск да изпусна първата ти оригиналност, коят на стари години си решила да проявиш...

Аз на теб имам да ти казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ, и сега ти го казвам.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Еолинче Еолинче....

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...