Неомраза към отрепките?
10 отговора
0 прегледа
Неомраза към отрепките?
Тази дума - отрепки, е използвана, напълно съответно, от автора на статията, цитирана по-долу. Православно християнска позиция по въпроса, извън тезата за известно разграничение на човека и делата му при осъждане им, може да е, и е, това, което отбелязва св. Силуан Атонски: "Ако не можете да обичате хората, поне не ги мразете!". Може ли да не се мразят отрепките?... Според мен това е един идеал, който се достига трудно и е въпрос на безстрастие и на личен късмет, т.е. доколко си потърпевш или не на действията на хора - формени, самоосъзнати (условно казано) и преднамерени, така да се каже, отрепки!... Доближаването или постигането на този идеал е жертвен акт!......Известен свръхидеалистичен и мистичен (?) контрапункт е мнението на сливенския митрополит Йоаникий, който казва, че не може да си представи да не обича дори и един човек. Според мен неговото мнение е приемливо единствено в аспекта на метафизичен християнски абсолютизъм, на порив, по скоро ... (вж. и по-горе)
Моля някой ако вземе отношение по темата да не я затлачва със сухи цитати от Писанието и Преданието, които е лесно да се развяват в рамките на мечтателно и самоомаяно лично "християнство"!
Лозунг: Всички(?) сме поне по малко отрепки!? (това се отнася поне за мен!)
"Ултрасите на АИК атакуваха с камъни и железа българите
Шведски павета по Левски
Делегатът заеква, полицията арестува 100 гамени след уличната война
Делегатът Георги Люхинтер гледа щетите по автобуса, следен от Тодор Батков
Фото Валентин Грънчаров, Гонг.бг
Ад, война, кошмар, втори Бейрут, Палестина. Няма думи, с които да се опише това, което преживяха играчите, треньорите и ръководителите на Левски в Стокхолм. "Сините" бяха заклещени в зловещ капан от фенове на АИК, които искат да свалят клубната управа. Ужасът продължи около 4 часа, през които българите се молеха за живота си.
Резултатът 0:0 наля масло в огъня на 200, а според някои източници на 300 от най-долните отрепки в Северна Венеция. Те се опитаха да си устроят кървава баня и за ролята на жертви избраха играчите на Левски. "Тук има много хулигани. Толкова не е имало от години", разкри българин, живеещ в шведската столица, на свой приятел на стадион "Росунда". Двамата бяха в различни сектори и си говориха по телефона.
Извергите по трибуните не бяха дошли да гледат мача, а да пуснат кръв. В съблекалнята след мача "сините" си нямаха идея какво им мислят местните. Собственикът Тодор Батков влезе и ги поздрави, остана около 30 минути с тях. После футболистите един по един поеха към автобуса, който е нает от фирма в шведската столица. Последни на изхода се появиха Батков и Гонзо. Точно тогава се почна. През желязната ограда нахлу част от делегацията, гостите и ВИП фенове на Левски. "Става страшно! Ще се избият", подхвърлиха те задъхани. Окичената със знамена на шведския национален отбор ограда прикриваше гледката. А тя беше потресаваща. Безброй хулигани водиха истинска война с полиция и стюарди. Юмруци, палки, ритници. Меле, където и да погледнеш. "Има проблем. Трябва да стоите тук и да не мърдате, докато нещата отвън не утихнат", отсякоха представителите на АИК, охраната и шведската федерация. Минутите се изнизаха мъчително, но подобрение нямаше. Вината беше хвърлена на полицията. Така шведите ще се опитат да си измият ръцете. Двубоят бил подценен, имало само 30 униформени... Чуха се сирени, надойдоха подкрепления. Появиха се и съдиите. Когато се стъмни, стана още по-зловещо. "Лягайте на земята и се крийте", ревна охраната. Залп от огромни павета засипа колите. Жени пищят. Ламарините се огъват, има и пострадали - масажистът Слави, пресаташето Александър Касабов и самият Батков. Гонзо като малко дете хвърля в автобуса Ясен Петров, за да го спаси от канонадата. Последва нова атака. Част от групата се скри в тунела към съблекалните. Там беше и делегатът, който сричаше като първолак. Съдиите паднаха по очи.
В крайна сметка полицията успява с мъка да успокои страстите, въпреки че Солна изглежда призрачно. Стотици полицаи с кучета обикаляха улиците и гониха гамените. Арестуваните са 100.
Рейсът на Левски е с потрошени стъкла.
"Най-хубавото е, че всички са живи, няма пострадали, разбира се, психически трябва да се възстановите. Дано това стане бързо. Добър отбор сте, направихме отличен мач, взехте точка и ви пожелавам успех в реванша", така с треперещ от нерви и страх глас делегатът изпрати отбора на Левски към летището в Стокхолм. "Такова нещо не бях виждал", призна Георг Люхинен. Простено му е. Той е от Лихтенщайн. "Перник? Нищо особено! Това тук беше адът", коментират "сините". Сагата приключи със спиране на бензиностанция в нищото. Счупеният автобус е сменен с нов, който докара "сините" до аерогарата.
Андрей Андреев
(Стокхолм - София)"
[линк] *
* Статията е интересна и с това, че събитието е в една от страните в света, където има нещо като икономически и социален полурай, в която (страна) живее елитарно общество с численост - незначителен процент от милиардите хора. Но ето, и там си има най-малкото 300 "отрепки" - нехора(!?)!
Моля някой ако вземе отношение по темата да не я затлачва със сухи цитати от Писанието и Преданието, които е лесно да се развяват в рамките на мечтателно и самоомаяно лично "християнство"!
Лозунг: Всички(?) сме поне по малко отрепки!? (това се отнася поне за мен!)
"Ултрасите на АИК атакуваха с камъни и железа българите
Шведски павета по Левски
Делегатът заеква, полицията арестува 100 гамени след уличната война
Делегатът Георги Люхинтер гледа щетите по автобуса, следен от Тодор Батков
Фото Валентин Грънчаров, Гонг.бг
Ад, война, кошмар, втори Бейрут, Палестина. Няма думи, с които да се опише това, което преживяха играчите, треньорите и ръководителите на Левски в Стокхолм. "Сините" бяха заклещени в зловещ капан от фенове на АИК, които искат да свалят клубната управа. Ужасът продължи около 4 часа, през които българите се молеха за живота си.
Резултатът 0:0 наля масло в огъня на 200, а според някои източници на 300 от най-долните отрепки в Северна Венеция. Те се опитаха да си устроят кървава баня и за ролята на жертви избраха играчите на Левски. "Тук има много хулигани. Толкова не е имало от години", разкри българин, живеещ в шведската столица, на свой приятел на стадион "Росунда". Двамата бяха в различни сектори и си говориха по телефона.
Извергите по трибуните не бяха дошли да гледат мача, а да пуснат кръв. В съблекалнята след мача "сините" си нямаха идея какво им мислят местните. Собственикът Тодор Батков влезе и ги поздрави, остана около 30 минути с тях. После футболистите един по един поеха към автобуса, който е нает от фирма в шведската столица. Последни на изхода се появиха Батков и Гонзо. Точно тогава се почна. През желязната ограда нахлу част от делегацията, гостите и ВИП фенове на Левски. "Става страшно! Ще се избият", подхвърлиха те задъхани. Окичената със знамена на шведския национален отбор ограда прикриваше гледката. А тя беше потресаваща. Безброй хулигани водиха истинска война с полиция и стюарди. Юмруци, палки, ритници. Меле, където и да погледнеш. "Има проблем. Трябва да стоите тук и да не мърдате, докато нещата отвън не утихнат", отсякоха представителите на АИК, охраната и шведската федерация. Минутите се изнизаха мъчително, но подобрение нямаше. Вината беше хвърлена на полицията. Така шведите ще се опитат да си измият ръцете. Двубоят бил подценен, имало само 30 униформени... Чуха се сирени, надойдоха подкрепления. Появиха се и съдиите. Когато се стъмни, стана още по-зловещо. "Лягайте на земята и се крийте", ревна охраната. Залп от огромни павета засипа колите. Жени пищят. Ламарините се огъват, има и пострадали - масажистът Слави, пресаташето Александър Касабов и самият Батков. Гонзо като малко дете хвърля в автобуса Ясен Петров, за да го спаси от канонадата. Последва нова атака. Част от групата се скри в тунела към съблекалните. Там беше и делегатът, който сричаше като първолак. Съдиите паднаха по очи.
В крайна сметка полицията успява с мъка да успокои страстите, въпреки че Солна изглежда призрачно. Стотици полицаи с кучета обикаляха улиците и гониха гамените. Арестуваните са 100.
Рейсът на Левски е с потрошени стъкла.
"Най-хубавото е, че всички са живи, няма пострадали, разбира се, психически трябва да се възстановите. Дано това стане бързо. Добър отбор сте, направихме отличен мач, взехте точка и ви пожелавам успех в реванша", така с треперещ от нерви и страх глас делегатът изпрати отбора на Левски към летището в Стокхолм. "Такова нещо не бях виждал", призна Георг Люхинен. Простено му е. Той е от Лихтенщайн. "Перник? Нищо особено! Това тук беше адът", коментират "сините". Сагата приключи със спиране на бензиностанция в нищото. Счупеният автобус е сменен с нов, който докара "сините" до аерогарата.
Андрей Андреев
(Стокхолм - София)"
[линк] *
* Статията е интересна и с това, че събитието е в една от страните в света, където има нещо като икономически и социален полурай, в която (страна) живее елитарно общество с численост - незначителен процент от милиардите хора. Но ето, и там си има най-малкото 300 "отрепки" - нехора(!?)!
Редактирано от _maycal на
Ти имаш ли деца ?
Имаш ли деца ?
Ако твоите деца бъдат осъдени поради престъпления и влязат в затвора доживот, нима ще спреш да мислиш за тях, да страдаш за тях, а защо не и да ги обичаш ?
Ако всички деца на Земята бяха твои, не би ли скърбил за тези, които се погубват в мрежите на Дявола - не би ли скърбил за тях, поради л ю б о в към тях ?
Ние сме призвани да подражаваме на Самата Любов, Която се разпъна до смърт за всички люде - от любов - "дори", към отрепките.
[линк]
Ако твоите деца бъдат осъдени поради престъпления и влязат в затвора доживот, нима ще спреш да мислиш за тях, да страдаш за тях, а защо не и да ги обичаш ?
Ако всички деца на Земята бяха твои, не би ли скърбил за тези, които се погубват в мрежите на Дявола - не би ли скърбил за тях, поради л ю б о в към тях ?
Ние сме призвани да подражаваме на Самата Любов, Която се разпъна до смърт за всички люде - от любов - "дори", към отрепките.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Нашите пътища не са Неговите пътища
*Нашите пътища не са Неговите пътища
Ние сме убедени в нашето право да изискваме от Бога неумолимост особено в тези случаи, когато обидата не е лична, а национална, всенародна. По време на войната при един уважаван архиерей се получило послание, че Бог не обича немците и не би могъл да ги обича. По същия начин пророк Йона се опитвал да попречи на Бога да обича ниневийците - най-злите врагове на народа. Но накрая простенал: „Затова и избягах в Тарсис, защото знаех, че Ти - Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще ги съжалиш”. Бог е милеещ. Бог е жив.
Отивайки в Ниневия, пророк Йона проповядвал словото Господне, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!". Библейската книга свидетелства за огорчението и раздразнението на човека (Йона), възроптал срещу Бога затова, че Той в суверенния Си акт на помилване отменя собствената Си заповед и допуска духа на любовта да възтържествува над буквата Му. Нито абстрактното „Висше Същество”, нито любимото на философите „Божествено Начало” не би постъпило така. А ето, живият Бог го прави. „Аз ли да не пожаля Ниневия, великия град, в който живеят хора, които не могат да различат дясна ръка от лява, и множество животни”, е отговорът към негодуващия пророк.
Поразително е напомнянето за домашните животни - та дори само топлото дихание на животното е реалност, заради която Съдията взима словото Си назад и променя предначертаната съдба на обречения град. Той е свободен да пожали...Не е ли утешително в крайна сметка да имаш Бог, Който е способен да помилва, а не немилостив.
Не е лесно да приемеш свободата на Бога дори и тогава, когато Той прощава на тези, които не са ни врагове. Да си припомним евангелската притча за блудния син. По-големият брат би се възмутил, ако го попитат дали смята по-младия за свой враг. В същото време той се почувствал уязвен от щедростта на опрощението, което бащата излял над по-младия, дори не желаел да влезе в бащиния дом и да участва във веселието. Та нали целия си живот посветил на това, да заслужи своите синовни права. И заслуженото, изработеното от него, полагащото му се като на по-голям никой не му отнемал, както бащата потвърждава: „Сине мой, ти винаги си с мен и всичко мое е и твое”. Но защо на по-младия, който не заслужил нищо освен срам, да не му бъде простено при определени условия, защо е това безкрайно щедро пиршество? Благочестивият изпълнител на бащините заръки желаел да задържи чувството на превъзходство над каещия се грешник, което съответства на понятието за справедливостта. Същото разбиране откриваме и при други персонажи от евангелските притчи, например при фарисея, който благодари на Бога за това, че не е като грешните хора. Или като работниците, получили пълно заплащане, но обидени от това, че техните приятели, по-късно наети и работили по-малко, по милост получили същото. На всички тях се искало Бог да не проявява така великодушно милост, а само в определени граници. Това означава, че тайно в своята душа, може би неосъзнато, всеки от тях приписва на Бога своята собствена мярка. На всеки от тях Бог отговаря: „нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър” (Мат. 20:15). И още: „нито вашите пътища са Мои пътища” (Ис. 55:8)
*[линк]
[линк]
Ние сме убедени в нашето право да изискваме от Бога неумолимост особено в тези случаи, когато обидата не е лична, а национална, всенародна. По време на войната при един уважаван архиерей се получило послание, че Бог не обича немците и не би могъл да ги обича. По същия начин пророк Йона се опитвал да попречи на Бога да обича ниневийците - най-злите врагове на народа. Но накрая простенал: „Затова и избягах в Тарсис, защото знаех, че Ти - Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще ги съжалиш”. Бог е милеещ. Бог е жив.
Отивайки в Ниневия, пророк Йона проповядвал словото Господне, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!". Библейската книга свидетелства за огорчението и раздразнението на човека (Йона), възроптал срещу Бога затова, че Той в суверенния Си акт на помилване отменя собствената Си заповед и допуска духа на любовта да възтържествува над буквата Му. Нито абстрактното „Висше Същество”, нито любимото на философите „Божествено Начало” не би постъпило така. А ето, живият Бог го прави. „Аз ли да не пожаля Ниневия, великия град, в който живеят хора, които не могат да различат дясна ръка от лява, и множество животни”, е отговорът към негодуващия пророк.
Поразително е напомнянето за домашните животни - та дори само топлото дихание на животното е реалност, заради която Съдията взима словото Си назад и променя предначертаната съдба на обречения град. Той е свободен да пожали...Не е ли утешително в крайна сметка да имаш Бог, Който е способен да помилва, а не немилостив.
Не е лесно да приемеш свободата на Бога дори и тогава, когато Той прощава на тези, които не са ни врагове. Да си припомним евангелската притча за блудния син. По-големият брат би се възмутил, ако го попитат дали смята по-младия за свой враг. В същото време той се почувствал уязвен от щедростта на опрощението, което бащата излял над по-младия, дори не желаел да влезе в бащиния дом и да участва във веселието. Та нали целия си живот посветил на това, да заслужи своите синовни права. И заслуженото, изработеното от него, полагащото му се като на по-голям никой не му отнемал, както бащата потвърждава: „Сине мой, ти винаги си с мен и всичко мое е и твое”. Но защо на по-младия, който не заслужил нищо освен срам, да не му бъде простено при определени условия, защо е това безкрайно щедро пиршество? Благочестивият изпълнител на бащините заръки желаел да задържи чувството на превъзходство над каещия се грешник, което съответства на понятието за справедливостта. Същото разбиране откриваме и при други персонажи от евангелските притчи, например при фарисея, който благодари на Бога за това, че не е като грешните хора. Или като работниците, получили пълно заплащане, но обидени от това, че техните приятели, по-късно наети и работили по-малко, по милост получили същото. На всички тях се искало Бог да не проявява така великодушно милост, а само в определени граници. Това означава, че тайно в своята душа, може би неосъзнато, всеки от тях приписва на Бога своята собствена мярка. На всеки от тях Бог отговаря: „нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър” (Мат. 20:15). И още: „нито вашите пътища са Мои пътища” (Ис. 55:8)
*[линк]
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
"благо_славяйте ония, които ви проклинат"
Прощаването на враговете и обичта към попадналите в мрежите на злото (нима ние не вършим зло) е първата отличителна черта на християните "Слушали ли сте какво бе казано в Мойсеевия Закон - Аз п ъ к ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, (Мат. 5:44) – без нея ние все още блуждаем из Синайската пустиня.
В концентрациония лагер Дахау е намерен къс опаковъчна хартия, върху която е написана следната молитва:
"Мир на всички хора със зла воля! Нека секне всяка мъст и всеки призив за наказание и възмездие... Престъпленията препълниха чашата и човешкият разум не е в състояние да ги обхване. Сонмът на мъчениците е безброен... Затова, Господи, не слагай на везните на Твоята справедливост техните страдания. Не ги обръщай срещу мъчителите като страшно обвинение, викащо за ужасна разплата. Въздай им инак!... Сложи на теглилките, в защита на всички палачи, доносници, предатели и на всички зли хора – мъжеството и духовната сила на измъчваните, тяхното търпение, смирението и непоколебимата им надежда, пресъхналите сълзи и любовта им, разбитите им сърца, останали непреклонни и верни пред лицето на смъртта, дори в моменти на крайна слабост. Положи всичко това, Господи, пред Твоите очи като откуп за прошка на греховете, заради тържеството на справедливостта приеми доброто, а не злото! И нека останем в паметта на враговете си не като техни жертви и тягостен кошмар, като постоянно преследващи ги призраци, а като помощници в борбата с вихъра на престъпните им страсти. Не искаме нищо повече от тях. И когато всичко завърши, дай ни да живеем като хора сред хора и да се върне мирът върху изстрадалата ни земя – мир на всички хора с добра воля и на всички останали..."
Амин.
[линк]
В концентрациония лагер Дахау е намерен къс опаковъчна хартия, върху която е написана следната молитва:
"Мир на всички хора със зла воля! Нека секне всяка мъст и всеки призив за наказание и възмездие... Престъпленията препълниха чашата и човешкият разум не е в състояние да ги обхване. Сонмът на мъчениците е безброен... Затова, Господи, не слагай на везните на Твоята справедливост техните страдания. Не ги обръщай срещу мъчителите като страшно обвинение, викащо за ужасна разплата. Въздай им инак!... Сложи на теглилките, в защита на всички палачи, доносници, предатели и на всички зли хора – мъжеството и духовната сила на измъчваните, тяхното търпение, смирението и непоколебимата им надежда, пресъхналите сълзи и любовта им, разбитите им сърца, останали непреклонни и верни пред лицето на смъртта, дори в моменти на крайна слабост. Положи всичко това, Господи, пред Твоите очи като откуп за прошка на греховете, заради тържеството на справедливостта приеми доброто, а не злото! И нека останем в паметта на враговете си не като техни жертви и тягостен кошмар, като постоянно преследващи ги призраци, а като помощници в борбата с вихъра на престъпните им страсти. Не искаме нищо повече от тях. И когато всичко завърши, дай ни да живеем като хора сред хора и да се върне мирът върху изстрадалата ни земя – мир на всички хора с добра воля и на всички останали..."
Амин.
[линк]
Re: Ти имаш ли деца ?
"Ако всички деца на Земята бяха твои, не би ли скърбил за тези, които се погубват в мрежите на Дявола - не би ли скърбил за тях, поради л ю б о в към тях ? "
Едно е когато става дума за деца, в смисъл на поколение, когато биологично и социално степента на общност и идентификация е голяма, и друга е, когато става за по-далечни, така да се каже хора!... И при втория случай, обаче, стои въпросът за съпреживяването и емпатията, съответно и за степен на потенциална идентификация.
В метафизичен план, при християнството го има момента за разширяването на границите на собствената личност и включването в нея на повече (или всички) хора, в условията на отказ от собствената воля и сливането и с Божията. Това, както съм отбелязал и в началния си постинг е въпрос на напреднало подвижничество, самоотричане и святост.
На общо основание, и обикновените хора се жертват (и без предварително да са стигнали високи и трайни нива на духовно съвършенство) или не за други хора.
По правило, мисля аз, онези, които прощават истински на крайно сериозните си врагове, го правят в състояние на практическа липса на избор, на по-добра алтернатива, но и със съзнателно волево усилие, т-е- има съчетание на принуда, добра воля и Божия помощ. Това може да се разбира и така, че когато го няма елемента на категорична принуда от страна на злият фактор (напр нацистките палачи спрямо евреите и др. в концлагерите), донякъде отпада, намалява , особено за обикновените хора повелята "обичай враговете си", освен за много и качествено издигнали се подвижници!... Съответно, нараства тенденцията изказана в израза "на зло куче, зъл прът", в условията на справедливост и милосърдие, разбира се (надявам се!)!
Нека бесниците ("отрепките" от статията) да ги осъдят (да ги "бичуват"), и тогава хората "спокойно" да страдат и да ги обичат в състоянието им (на бесниците) на наказаност!... Така - да!
Едно е когато става дума за деца, в смисъл на поколение, когато биологично и социално степента на общност и идентификация е голяма, и друга е, когато става за по-далечни, така да се каже хора!... И при втория случай, обаче, стои въпросът за съпреживяването и емпатията, съответно и за степен на потенциална идентификация.
В метафизичен план, при християнството го има момента за разширяването на границите на собствената личност и включването в нея на повече (или всички) хора, в условията на отказ от собствената воля и сливането и с Божията. Това, както съм отбелязал и в началния си постинг е въпрос на напреднало подвижничество, самоотричане и святост.
На общо основание, и обикновените хора се жертват (и без предварително да са стигнали високи и трайни нива на духовно съвършенство) или не за други хора.
По правило, мисля аз, онези, които прощават истински на крайно сериозните си врагове, го правят в състояние на практическа липса на избор, на по-добра алтернатива, но и със съзнателно волево усилие, т-е- има съчетание на принуда, добра воля и Божия помощ. Това може да се разбира и така, че когато го няма елемента на категорична принуда от страна на злият фактор (напр нацистките палачи спрямо евреите и др. в концлагерите), донякъде отпада, намалява , особено за обикновените хора повелята "обичай враговете си", освен за много и качествено издигнали се подвижници!... Съответно, нараства тенденцията изказана в израза "на зло куче, зъл прът", в условията на справедливост и милосърдие, разбира се (надявам се!)!
Нека бесниците ("отрепките" от статията) да ги осъдят (да ги "бичуват"), и тогава хората "спокойно" да страдат и да ги обичат в състоянието им (на бесниците) на наказаност!... Така - да!
Re: Неомраза към отрепките?
Ако митрополит Йоаникий наистина живее в това, което говори, той е наистина християнин. Аз съм далеч от това. Има неща, в които мога да се обвиня по доста неприятни начини. Но има и такива, в които без да се замисля, заемам стойка на възмутен и прав човек. Само по себе си това е вече грешка, но няма човешки авторитет, който да ме накара и за миг да изпитам съпричастност, съжаление или уважение към футболните хулигани. За тях си има ченгета, арести и тупаник.
не е възможно християните да имат Църква, а да нямат император
[линк]
не е възможно християните да имат Църква, а да нямат император
[линк]
Re: Неомраза към отрепките?
със СУХИ цитати от Писанието и Преданието ???
Под "сухи" разбирам такива цитати, в случая (по разглежданата тематика), които не са изпитани и преживени достатъчно на собствения гръб на този съклубник, който би ги използвал!...
Впрочем, ако прекалено много недоумявате, ти и фамулус, може да помислите дали не подходящо да не участвате в мои теми!?... Не че ви гоня - така, както фамулус на ме изгони от неговата тема за преклонението към "светиите" от руското царско семейство (в числото на които би трябвало да влезе и д-р Боткин и други разстреляни!), които светии аз не признавам безусловно!... Ако предпочиташ такива теми (като на фамулус) влизай в тях!? 
...
Под "сухи" разбирам такива цитати, в случая (по разглежданата тематика), които не са изпитани и преживени достатъчно на собствения гръб на този съклубник, който би ги използвал!...
Впрочем, ако прекалено много недоумявате, ти и фамулус, може да помислите дали не подходящо да не участвате в мои теми!?... Не че ви гоня - така, както фамулус на ме изгони от неговата тема за преклонението към "светиите" от руското царско семейство (в числото на които би трябвало да влезе и д-р Боткин и други разстреляни!), които светии аз не признавам безусловно!... Ако предпочиташ такива теми (като на фамулус) влизай в тях!?
...
Re: Неомраза към отрепките?
Какво ще рече отрепки? Всеки човек има равни права на тази земя. Според мен, когато един човек мине всякакви граници и започне да прави престъпления против обществото - е виновно самото общество. Обществото дами и господа възпитава най-много - повече от родителите, повече от учителите и който и да се сетите там. Когато обществото си мълчи, когато види деца да пушат, пият, дрогират и т.н. обикновено подминаваме с приглушено цъкане. Ако видим деца да хвърлят боклуци не в кофата - избощно не ни прави впечатление. Злодеите се раждат от определени действия или бездействия на обществото. Понеже има твърде много страх у нас - да не би да накърним нечии височайши интереси (в случая за който говоря - примерно родители на детето), твърде много страх да не си навечем нежелани последици за нас самите ако направим забележка точна и навременна. Според мен точно този страх ражда престъпниците.