Ей тука...

има едно стихче, дето ми се струва, че Лили би съумяла много добре да го изпее.


Делфините за тебе днеска плачат,
морето бурно свойта грива тръска
и първите зведни, родени в здрача,
са всъщност ледени солени пръски.

Брегът - една илюзия за сила -
отстъпва в битка вечна със водата
и губи се по пясъка унила,
от нечий крак оставена следата.

Душите ни са като гларусите смели,
политнали на вятъра под воя -
все дирят обич, обич закопнели,
в прегръдката солена на прибоя.

Много хубаво стихче

Само дето като чуя за делфините и се сещам за едни други делфини " бързат делфините, бързат делфините..." където не става ясно нито закъде са тръгнали, нито защо така бързат.

Yes!