Лято 2010

Най-накрая лято. Чакано, за да се стоплят позамръзналите кости. Морският сезон открит във Варна, видяна леко унила и малко празна, но пък с хубаво кафе и удобни канапенца Летящо завръщане в София, за да се позачисти бюрото от досадни бумаги. Дълъг автобусен път към Созопол и стария град. Романтично-неудобни павирани улички, разбиващи се вълни под терасата и краката ми, плажен бар с невероятен white russian и мноооооооооооого рок музика. Два дни студ и дъжд, грозен, бетонен пейзаж и безброй надписи for rent, for sale в посока Поморие, Равда, Несебър. Отново София - прашна и празна. Без черно-бели руснаци, но пък с бутилки охладен траминер, малко тоник с повечко джин и отвреме-навреме любимецът Джак с кубченца лед - какво по-"естествено" от романа на Георги Господинов, докато на следващата вечер съм с "Дъщерята на канибала" на "Вечеря в ресторант Носталгия," после "Здрач," "Новолуние" и "Затъмнение" в очакване на "Зазоряване" . Във времето след работа се вместват "Коко и Игор Стравински," тотално разбити от "Генезис." Миг пред "Камината," за да си припомним студентската невинност и многото танци...
още малко летни дни. В очакване на следващо пътуване. Неголеми надежди и малко очаквания, с планове, но не съвсем.
Как е при вас?

[линк]

В тази картина не е моето лято. Определено съм много далеч Планина, руски поети в оригинал и малко Байрон,
лайт рашън ще пропусна, но можем да добавим Джак и рок

Направо поетика Аз съм на кантар - ще има ли или не отпуска Ако има - то е ясно яхвам автобуса и брррррръъъъъъъмммм към някое ново място Нямя да казвам накъде от суеверие

При мен е за по 1 ден водопадно. Ходих на Костенското водопадче, малко е, на мен ми хареса Езерото. Ходих на Скакавишкия водопад, беше голям туризъм и имаше страшни кИфтета на хижата имаше и сняг при водопада, беше яко. Ходих на Крушунските водопади, харесаха ми образуванията в реката, но ми беше тясно. Ходих на Хотнишкия водопад, там беше гот, няма хора, има дълго катерене, интересно е. Другата седмица отивам на любимото ми Карловско пръскало. Само да намеря кой да ми гледа котката...

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Не беше ли Калоферско пръскало? Имам спомени оттам слизаше се надолу през Паниците и Калофер. По стандартния път от Карлово нагоре към х. Левски не си спомня да видях пръскало.

Аз пък не съм чувала за Калоферско Това е Карловско и е на 20 мин от хижа Васил Левски, т.е. не е между Карлово и хижа Васил Левски, а още малко след това. Ако си ходил скоро от Карлово до хижата, как е пътят и новата хижа Балкански рози?

виж
сигурно има сто още по-хубави снимки, но там наистина е пракрасно като вървиш сред гората почти по равно и само го чуваш постепенно усилващо се и изведнъж се открива водопада сред зеленото на гората и отдолу има езерце

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Това не съм го виждал. Аз говоря за т.нар. Райско пръскало над Калофер.



Но и това е интересно

А, Райското пръскало го знам Но то е на много открито място и не ми е вълшебно не ми хареса и защото си е баш пръскало, едно такову рехавуу

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

работа
бърза работа, бавна работа, работа за много пари, за малко пари, работа за без пари, работа с дедлайн, перманентна работа, работа за вчера, работа до късно, работа до следобеда, работа с много прекъсвания и работа без прекъсвания за дълго, работа с клиент и вътрешна работа, работа с настроение и без настроение, работа без къси полички, без плажове, без водопади, без планини, без залези и изгреви, работа с много пътуване и магистрали, работа по пренасяне на багаж на приятели, работа по кредитни карти, работа по банкови акаунти, работа по документи, по закупуване на нова кола, работа докато си "почивам".

вече не знам аз ли съм това.

ха здрасти.

да обясня защо съм луднала толкова по вампирите. Или по-скоро лесно ще ти обясня, но не знам дали няма и ти като останалите да ми се смееш. Поне това правят приятелките ми и колегите, когато им говоря с възхита за тетралогията на Стефани Майър.
Въпреки всички опустошителни връзки, през които съм преминала, все още пазя младежката си невинност и вяра в ОНАЗИ любов - истинската, мечтаната, с която ще съм доживот. С филмите се връщам назад в годините, когато всичко беше адски драматично и силно трагично. Когато от един поглед или дума се изчервявахме и отмалявахме изведнъж.
Онова, което липсва в живота ми, го гледам на кино

[линк]

можеш да прескочиш и до Скакля, до Гара Бов. Има хубава пътека и ще се върнеш още същия ден, така че котката ти да не е сама

[линк]