Двойнствено число

Срам не срам да попитам какво означава двойнствено число?
Моля за примери.

Повече готин, отколкото пернат

Гледам, че са отговорили вече в другия клуб.
Аз само да вметна, че думата е "двоЙСтвено" - без Н.

се гръмни. Собственоръчно/собственокрачно - както решиш.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Стига, всеки може да се обърка.
Я кажи за лошия пророк, че и аз вече съвсем се обърках.

------------------------
Слушай беззвучието...

Моляяяя?
А ти през свободното от писане на речници време да беше попрочел някой друг /не писан от теб/ речник.

Ще питаме Гоогле:

Двойствено: Около 7 580 резултата (0.25 секунди)
Двойнствено: Около 6 140 резултата (0.19 секунди)

Двойствено води, макар и с малко. Вероятно и двете форми за верни.

Като имаш предвид кои са най-активните потребители на интернет и, съответно, творци на резултати в гугъл - неграмотните тийнове - как имаш смелост да преценяваш по броя резултати, чудя ти се.

------------------------
Слушай беззвучието...

Ах, потребителите на Интернет! Те могат да напишат всичко. Те пишат "прелесно", защото така го чуват. Те пишат "под/над/зад/из/във впредвид", няма да се учудя, ако някой ден се появи и "около впредвид".

Да видим хартиените речници. Моят правописен (1981) казва двойнствен; българско-руският (1982) - двойнствен; българско-френският (1983) поддържа двойствен; българско-английският (1988) е за двойнствен; тълковният ми (1994) си е харесал двойствен. Абе двой(н)ствена работа, ви казвам!!! Всичките речници с изключение на последния са на "Наука и изкуство".

Странното е, че никъде тези две форми не са официално посочени като дублетни.

Да видим някои онлайн речници:

Eurodict - двойствен
Речник на думите в българския език - двойнствен
Български тълковен речник - двойствен
Речник на българския език - двойствен

Пак двой(н)ствена работа, само че малко по-двойствена, отколкото двойнствена.

Аз лично винаги съм си мислела, че е с "н" - двойнствен.

По въпроса - двойственото число е морфологична категория при изменяемите части на речта, която обозначава два предмета/две лица. Например в книжовния арабски език се използва регулярно (тоест, когато се говори за два предмета/две лица, словоформата е винаги за двойствено число). Форми за двойствено число в арабския имат имената (съществителни, прилагателни), местоименията, глаголите, причастията и някои числителни (които си съществуват само в тази форма, например числителното "две"). Интересното е, че в арабския език формите за двойствено число се образуват само суфиксално, като окончанията не се изменят по род, а само по падеж.
В съвременните арабски диалекти при двойственото число се забелязва тенденция към отпадане и замяна с "две" + същ. име в множествено число, освен при двойните части на тялото като ръце, очи и т.н., а при останалите части на речта е отпаднало изцяло.
Доколкото знам, двойственото число е релевантно за старобългарския език, ще се радвам някой да каже нещо повече за ситуацията там :)

Да, в старобългарския има двойствено число и се употребява винаги, когато става въпрос за две неща. Има отделни форми при всички изменяеми части на речта. Във всички славянски езици го е имало. В днешно време е живо само в словенски.

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

Словенски не знам, ама в руски и чешки определено се е запазило. Например две леви ръце:

"Кстати, мне тут совершенно некстати пришло на ум одно выражение. Как у нас говорят про человека, который ничего не может сделать как следует? Говорят, что у него руки растут из одного места или же – не из того места. Чехи в этом случае более корректны к бедняге и говорят má obě ruce levé – «у него обе руки левые». Безусловно, это все объясняет."

Във всички славянски езици има остатъци от него ("ръце" на български и "ruce" на чешки са такива, мн. ч. иначе би било "ръки"/"ruky"), но това не го прави запазено. На руски е надделяла старата форма за мн.ч. и затова е "руки". Ето ти пример на словенски за контраст м/у дв. и мн. ч.:

Bil je lep jesenski dan. Odшla sva v park. Usedla sva se na klopco in se pogovarjala. Lepo nama je bilo. = Беше хубав есенен ден. Отидохме (двамата) в парка. Седнахме (двамата) на пейка и си поговорихме (двамата). Хубаво ни (на нас двамата) беше.

Bil je lep jesenski dan. Odшli smo v park. Usedli smo se na klopco in se pogovarjali. Lepo nam je bilo. = Беше хубав есенен ден. Отидохме в парка. Седнахме на пейка и си поговорихме. Хубаво ни беше.

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

Ето ти още примери от (старо)български

ед.ч. — дв.ч. — мн.ч.
родъ — рода — роди
конь — конia — кони
съiнъ — съiнъi — съiнове
жена — женѣ — женъi
око — очи — очеса
ухо — уши — ушеса

Както виждаш в днешния език са се запазили формите за двойствено, такива форми са също кола и врата, ако се чудиш защо понякоге се казва затворени врата е затова е.

tettares zy8oi kwmis8entwn