Ами сега?!

Да споделя нещо...
Мойта любОФ се отнесе отново по корабите преди десетина дена и сега съм сама. На изпроводях, вместо някоя от обичайните историко/политически монографии му мишнах в багажа една книга, която му заръчах да чете в дългите самотни нощи, а не примерно, да ръкоблудства, докато гледа порно...
Става дума за добре познатата на клуба " Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз.
Бях я купила преди време /признавам с голямо закъснение, спрямо личните си планове/ и така и не ми остана време да я прочета, както трябва... само клъвнах оттук оттам, но ми се стори, че от нея има какво повече да се поучи един мъж, отколкото една жена и затова му я дадох. Пък и малко ме гризеше любопитството как ще реагира...признавам.

Но ето че любимият се обажда по Скайпа една седмица по късно и казва, че я прочел на един дъх, и че едва ли не ми се сърди, че не съм му я дала да я прочете по рано... и че сега пак щял да я препрочита, защото някои неща го плашели /чудно кои/, за други искал да ме пита непременно, а като се върнел трябвало да отделим време да я прочетем ЗАЕДНО и да обсъдим някои неща за НАШАТА ВРЪЗКА...представете си... как да сме я подобряли.
А аз се размечтах и си представих, че лежим гушнати в леглото и препрочитаме по забавните пасажи...
Не е ли сладко, романтично и сближаващо?

Да, де.... ама защо ей така нещо ме сепва под лъжичката сега.
Не е ли също така, подобна мъжка реакция малко...хм, извънземна?
Нормалният мъж не би ли трябвало да смръщи вежди и докато образно казано те " вкарва в пещерата със смъкнати гащи" да изръмжи нещо от рода на" абе какво ме занимаваш с тия книжки...глупости някакви, психиатрични лиготии... дай сега тука другото да пипна...ох на батко, гургуличката

С моя скапан късмет, не може току така да съм налетяла на рядък екземпляр, бързо цивилизоващ се мъж от 20-ви век, нали? Като знам, какъв темерут беше бившия ми по отношение на всякакво споделяне на чувства и перспективи за отношения и връзки...просто не ми се вярва.
Има ли тука червена лампичка за мен или нема?
Или просто пак ми се е обадила вечната параноя, че нещо дълбоко не е в ред, щом съм щастлива...



Не искайте много, за да може да платите цената.

Уплешила си се да не е прекалено хубаво ли?
Права си, но все пак не прибързвай със страховете.
И не си въобразявай не въобразими нещо в негово отсъствие.

Звуча като старик, но това ми иде на акъла сега.

Благодаря за разбирането!

Ама значи...ужас- вчера Лира- на нокти изправяне, днес -Ти...и то заради стари духове и страхове...май наистина е трудно да се повярва, че има и мъже, които се борят за връзката си и искат постоянно да я правят красива и вдъхновяваща. Отвърти проклетата червена лампичка най-накрая И дали пък има смисъл да ти казвам, че няма по-хубаво нещо от това човек да се чувства щастлив...а ти СИ...Маме...не мъ стресирайте, значи

Май си го поуплашила.
Вероятно тълкува даването на книжката, като намек, че не си доволна от нещо във връзката ви и затова иска да я обсъдите заедно.
И съм сигурна, че няма да ти повярва, ако му заобясняваш, че не е прав, доволна си, но си искала просто да почете малко.
Мисля, че си постъпила глупаво с тази книга.
Вкарала си му мухата вече, това е кофти.

Да де, ама ако твоят мъж/ стоял на сухо 10 дена/ , вместо да се радва, че му поднасяш в монитора опнати цици в перфектен сутиен и голо пъпче под тях, иска да си говорите за някаква книга, пък била тя и сериозна и уважавана от самата теб - няма ли маа-а-а-аленко да се уплашиш за връзката си? Хм...уф...

А има цели 4 месеца докато си дойде...
Какво ще стане ако и аз се отдам на ... книгите?



Не искайте много, за да може да платите цената.

Права си, притеснявай се на воля, шашни се, изпадни в потрес, сбъдва се най-големият ти кошмар!
Попаднала си на чувствителен, емоционално интелегентен, съзрял мъжки екземпляр, на когото му е светнало (а не само да подозира), че някои основни различия между нас, могат да бъдат основа за още по-голяма близост, нежност, интимност, а не повод за дразнение, недоволство и примиряване.

Страшно си е, права си.
Отворила си кутията на Пандора, сега ти пари... какво ли ще излезе. И твоята отговорност във връзката нараства така... да им се не види и книгите, а?



***

Попаднала си на чувствителен, емоционално интелегентен, съзрял мъжки екземпляр, на когото му е светнало

На такъв екземпляр не му ли светка и без книжки?
Дори нещо повече - светка му въпреки книжките.

не, бе не е това... мухата отдавна е в главата му.
То откакто я има връзката ни, той все твърди / по негова си изопачена представа/, че аз не съм била доволна от връзката ни, а той само се стараел да я направи по-добра, но аз все съм го критикувала и съм му правела " рекламации". И доколкото тази книга е въздействала, то, предполагам - е било в посока да го убеди, че връзката ни наистина има сериозни кусури, или поне се очакват катаклизми в скоро време, заради разминаване на кривата на сексуалността и липсата на добра съвместимост по други показатели.
А аз наистина исках просто да почете малко и да разбере повече за мен...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Ми ето, затвърдила си му чувството за малоценност в отношенията ви.

С неуверен мъж е най-трудно, мамка му....

Успех все пак.
Чака те работа.

бе твойта любооФ на колко е години
Ми лампичка е - крайно време е, да спреш да сравняваш, а да се наслаждаваш

Ееее, Нети,
мъжете тип деЦка градина винаги са ме умилявали. Книжката е много семпла и не открива топлата вода, но щом твоят се е впечатлил, значи е кажи-речи емоционално девствено свенливо момченце. Кефи!

Аз бих възприела предложението му като израз на откровена заинтересованост какво се случва в главичката ти, а не само на ниво вагина като сте заедно.

Ми нещо такова,... май да...


И сега какво ще правя? Понеже, да ти кажа, под секрет, ние двамата НАИСТИНА сме различни...имаме може би дори повече различия, отколкото съвместимости. Досега това не ни пречеше чак дотам, заради страстта...
Вече 5-та година с прекъсвания сме заедно и да речем, че страстта си е отишла донякъде, но ако вместо на нея почнем да разчитаме на книги да ни упътят, къде ще му иде края?
Нямам толкоз въображение да си го представя...но той явно има, а това е повече женско, отколкото мъжко и полюсите се обръщат... не знам дали ме разбираш.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Ести, пак ли за различията ще си говорим? Ми, честно да ти кажа не познавам човек, който по рождение да си е светнат. Но покрай опитът и годините, и с малко помощ отвън... и разбира се, с голяма доза желание, какви просветления се случват...

Не споделям мнението "въпреки". Това отрича способността на човек да се променя към по-добро по своя воля.

***

Не е младо момчето - на 46 стана... преходна възраст.
Напоследък нещо все за пенсия взе да ми говори, как сме щели да си гледаме внучетата и да ходим за риба...не знам, какво става, но нещо се променя.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не бе, не за различията, а за способността човек да отсява "мъдрости и съвети" и да мисли самостоятелно. А това вече наистина си е по рождение - не се учи по книгите.
Това ми беше мислата.

Мда... ох, има шанс да се окажеш права.
Повечето влюбени въже са леко неуверени с мени затова в началото не може да се каже, кой доколко си е такъв по природа.
Но то и с уверените мъже не е много лесно... те пък са едни коне с капаци...
Та над какво казваш ще трябва да поработя за да имам успех.. дай някоя идея, де?!

Не искайте много, за да може да платите цената.

Може би прекалено многото плувания са му предоставили достатъчно време за размисли над различни аспекти от живота му. Затова е толкова различен спрямо другите ти познати. Радвай се , може би имаш копие на Хемингуей насреща си.

Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.

И що да не е различно ?! Що да не се пообърнат полюсите ?! Дай си сметка - какво искаш .. Да крепиш или да развиваш ?

Откраднат усет ..

Хи-хи.... де да беше точно така.
И мен ме умиляват... В моят човек има доста останало от свежото, не толкова детско, колкото момчешко излъчване и подвижен темперамент, въпреки възрастта...не е хич свенлив, нито пък е без опит, нито пък е емоционално спящ... то ако беше така нямаше да съм с него..
Обаче, допреди 4-5 години, преди да ме срещне / развел се е като млад/, като че ли не емислил за жените в перспектива... не е мислил в детайли като какво е това да живееш дълго заедно с някой различен от теб... какво е да остаряваш заедно с някого, ама не като в приказките за баба и дядо, а в реалността.
И сега, може би наваксва точно тази част... с различията между хората, които се появяват във времето, а не се виждат на първа среща, нито пък дори първата година.
Неговата интерпретация е, че ако си поговорим за "неравностите" / и както казваш надникне в главата ми и аз в неговата/ има шанс да се изгладят...аз пък не знам, такова изглаждане докъде е ни доведе.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Напротив, разбрах те отлично, именно - да мисли, но как? По мъжки или по женски? Или с осъзнаване за различията в двата типа мислене, най-общо казано?

Нети, моето е само усещане, докато те чета... да не би да те плаши, че може би и вие самите, както и връзката ви отивате по към зрелите като етап и израз, отколкото към бурните - храктерни за малдостта?
Гледай как го изсуках... времето ли те стряска? Стига бе...

***