Необратимо

Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Въпреки че е фантазия,
искам да ти я разкажа.

Целият живот до днес -
смисълът му ми се губи,
празнота без интерес,
само шарени заблуди.

Странни разочарования
и предвиждани успехи,
потресаващи признания,
недостатъчни утехи.

Ами ако скоча бързо,
ненадейно като вятър,
може би ще се отърся,
ще се слея със земята.

Само миг ще трае всичко,
шеметно, неотразимо:
ще се преродя във птичка,
болка, край, необратимост.

Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Нека да си е фантазия,
при това съвсем неважна.