Анализ

Здравейте
Прави ми впечатление в една група която е за всички които си търсят гаже във фейсбук.
Та има васякакви, но ми напреви впечателние, че има доста които всекидневно постват приветливи съобщения. Няма лошо, но го правят доста, което леко ме дразни.
Вярно е че в момента съм в кофти период, но всичко в големи дози вреди, дори и това, особенно когато е към непознати хора?
Какво мислите вие, може и аз да не съм в ред.
Но като се замисля, може и точно тези хора да са такива по душа, толкова че чак да са наивни будали?

А дали не крият нещо зад това? Имайки предвид че сигурно са необвързани и членуващи в такава група, приветливите хора сигурно изпъкват.
Мисълта ми до колко е истинско това, аз с непознат човек толкова приветлив чак да му пожелавам много много емоционални неща не мога. Какво става?

охаа, ще ме коментираш нали ?

И аз не мога. В женските форуми пък, когато някоя има рожден ден, или й се роди бебе, се избиват да й честитят с какви ли не пожелания и да слагат огромни шарени картинки, макар че може да не са я виждали никога и името да не й знаят. "О, колко се радвам за теб, чудесна новина" и т.н. И аз все съм се чудила защо го правят, напр. какво ги топли, че някоя непозната с ник "Гуци-муци" (примерно) родила оня ден, и стигам до извода, че това е лицемерие с цел самите уж добронамерени личности да бъдат забелязани. И да бъдат сметнати за много дружелюбни и приятелски настроени. Макар че в съседната тема същите добронамерени девойки може да се нахвърлят като оси върху някого просто защото не е на мнението на мнозинството.
Аз самата не се включвам в подобни теми с поздрави, освен ако не е за някой, когото наистина познавам и сме близки. Иначе трябва да смуча някакви банални поздрави от пръсти, и за какво?

Аман от този фацебок. Никога няма да се регистрирам там.
Много го напразих и всеки път псувам когато получа покана.
А такава покана получавам когато някой който има моя е-мейл кликне нещо си в страницата.

Баси спама баси чудото.

Според вен не е нормално да се дразниш от такива неща. Но ти го казвам добронамерено и с пожелание бързо да излезеш от това раздразнение.

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

Познато ми е. Да не можеш да се радваш на веселите поводи и празници и да не можеш да съпреживяваш чуждата радост е характерно за някои диагнози.Да нямаш депресия?

В една евентуална терапията се работи и върху това.

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

Не виждам защо трябва да се радвам на чуждите радости и да ги съпреживявам, когато не ме засягат пряко или косвено. Имам си свои и на мой близки, на които да се радвам. Чуждите мога само да ги честитя (във връзка с повода за радост) и мисля, че това е напълно достатъчно.

Illusion is the first of all pleasures!

Абсолютно. Това имах и предвид, според мен радостите на някой, когото не познавам, и който дори не знае коя съм, няма как да ме зарадват. Не виждам какво общо има депресията, според мен това е нормално за всички, просто някои не искат да си го признаят и се правят на нещо, което не са.
Дори и аз да съм от другата страна и непознати да ми честитят примерно рождения ден, едва ли ще се зарадвам много, знаейки, че го правят машинално, така, както биха го правили за всеки друг.

Какво означава това в картинката, която следва постинга ти?
Нещо за ИП то ми? Моето или по принцип някое?
Щото аз наистина ползвам Windows Vista i Opera.
Това ми заредиха във фирмата, защото процесорът бил 64 битов?

МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]

Да ти отговоря вместо него, спокойно, никой не ти вижда IP-то. Тази картинка е така направена, че на всеки компютър показва различно, взема информация за операционна система, IP, браузър и т.н. На мен примерно ми показва моето IP и моя браузър.

Как така някой, който има твоя имейл, кликне нещо в страницата? Нещо не схванах.
Аз пък без покана се регистрирах, ей тъй, спонтанно. Ама сега няма оттърване, голяма краста е. Хем и аз се дразня понякога, хем все там цъкам, като остана без работа.

Иначе за лицемерните поздрави... не знам защо им обръщате внимание, аз подобни неща отминавам с добре премерено леко кимване на живо, а в нета го игнорирам.
Нека се поздравяват в БГ мама. Там отношенията са идиотски, между хора, които са надмогнали нуждите си във финансов смисъл / или се преструват!, много често се преструват на такива/ и нямат грижи за Вселената, за Истината и др. такива подобни за обикновениете хора. Иначе казано са Умствено Огр и страдат от СВУН. Има много подобни форуми,не ми харесват, не влизам, не се дразня, не са ми пациенти и следователно могат да правят каквото си искат.
Ще ви разкажа един действителен случай.
Едно случайно познато лице / СПЛ/ - активен член в БГ МАМА, на 38 години, със скромни финансови възможности. Регистрира доход около 2000 лв, за да се изфука?, за да не се набива на очи като бедна роднина мисля аз. На профила му се натъква съученичка и се втурва да я ухажва в нета и наяве.
Предлага видимо изгоден бизнес/ не мога да преценя/ , но трябва да станат съдружници. СПЛ влиза в дългове 10000 лв., залага на баща си апартамента и ства съдружник. Скъса си задника от бачкане, направи добро име, пари не можа.... Съжителят и баща на детето и мърмори, но никой не го чува.
Краен резултат - онази хитрана прибра фирмата, активите и най-ценното в цялата работа - наименованието на фирмата и добрия имидж. За нея 4000 лв. И признанието, че знае, че СПЛ е много богато...Като го разбрах съм бясна, нищо не мога да направя посттрактум, а живее със сина на братовчедка.
На кого говоря за информацията и ценността и. Никога не давайте сведения за материалното си благо/злополучие.

МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]

Аз няма да чета целия ти пост, но искам малко да се включа... "Лицемерни" поздрави могат да бъдат само ако имаш някакви негативни емоции към обекта, но се правиш, че си позитивна към него. За мен това, че някой честити рожден ден или раждане не е лицемерие. Обикновените хора се радваме на чуждите радости...
Като се замисля, на мен нищо не ми струва да се зарадвам на едно раждане, примерно, но това наистина ме радва. Има достатъчно зли хора, защо и ние да сме от тях?

Antes muerta que sencilla

Да ,така е . И мен не ме засягат чуждите празници. В смисъл, че не им се радвам, но не се и дразня.

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

Не виждам какво общо има депресията

Има ,разбира се. Депресията е точно това-невъзможност да се зарадваш от каквото и да било+ социално отдръпване и изолация.
Мисля, че ти си от тези,които не смеят да си признаят факт, който засяга сама теб-че не умееш да се радваш.
Да те питам -радват ли те празниците в къщи- Коледа, Нова година, рожденните дни, сватбите на твои роднини и приятели? Очаквам откровен отговор. Ако отговориш искрено- ползата ще е за теб.
Радваш ли се на радостните поводи в службата-когато някой черпи, че му се е родило дете или без значение -някакъв радостен повод?
Радваш ли се, когато търсиш подарък за ражденния ден на мъжа си или детето си или за теб това е досадно задължение?

Какво значи ` някой, когото не познавам`. Защо за да се зарадваш на нещо, поставяш условие да го познаваш? И не ти ли става приятно в бегемама, когато се отнесат приятелски с теб, когато те покрепят или ти кажат добра дума?
Един съвет от мен-научи се да се радваш. А форумите са една възможност да се тренираш в това.

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

Там отношенията са идиотски

А ако оставим настрана отношенията, които ти не знам защо обощаваш като идиотски( да, има и такива), какво ще кажеш за полезните инициативи,когато се помага да се съберат средства за болно или бедно дете я за животоспосяващи операции, благотворителните акции ,когато помагат на бедстващи семейства?
ОставИ клюките настрана, мислех те за сериозна жена, лекар.
А историята за СЛП, беге мама и използвачката- вярвам ти,че е истина, защото много такива случаи има не само в бегемама. Има използвачи, които се възползват от хорската наивност и доброта. Хитраната ли ти е близка или СПЛ? Това СЛП си е отговорно за действията си, никой насила не го е накарало да прави въпросния бизнес. В бизнеса е така-има риск. Ти обаче защо трябва да си бясна!?

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

На съм цъкал из фацебука и незнам при какви условия се разпраща този спам.
Знам че при регистрация пита за е-майл и парола, за да се добере до контактите ти и да разпрати покана за регистрация от твое име.

Майка ми, например, има регистрация от няколко месеца и постоянно получавам спам от фацебок (от името на майка ми) да се регистрирам там.

От други приятели положението е същото.

То затова стана толкова популярен. Разпространява се като вирус.

Ааа, възможно е. Ами какво няма да се разпространява, като знам какви пари се печелят от него... преди няколко години го бяха продали за някаква космическа сума, милиони или дали не беше милиарди долари.

Бг-мама изобщо не е подходящ пример, аз там отдавна не влизам. Това е един пренаселен, бръмчащ клюкарник, там човек може да се почуватва възможно най-самотен.

Колкото до празниците, всеки е за себе си, не мога да ги разглеждам общо. А ти да не искаш да кажеш, че някоя непозната от бг-мама ще се зарадва искрено на моя рожден ден? Или по-скоро ще ми напише дежурните си пожелания, ей така, машинално.
За сватби и деца не се радвам, не. Сега не искам да конкретизирам защо, но тези неща на мен са ми болна тема, колкото и да е странно. Когато нещо ти е болна тема и те измъчва, можеш ли да се зарадваш, че друг го има, а ти - не? Преди време се побърквах, като гледах как всички познати се женят и раждат, а аз все съм сама. Признавам си го, знаейки, че ще бъда порицана от моралистите. Сега пак ме измъчва самота и няма как да се радвам, че другите не са сами, а аз съм, винаги съм била и явно винаги ще бъда.
За рождените дни е друго. Първо - това е най-баналният празник. А на моя специално се чувствам по-скоро кофти, за това, че трябва да карам насила другите да ми обръщат внимание, след като може да не искат. На работа черпя и се правя на щастлива, но вкъщи ми е кофти - нали не съм кой знае каква ценност, че чак да празнувам това, че съм се родила на света, спокойно е можел да мине и без мен.

Признавам си го, знаейки, че ще бъда порицана от моралистите.

Тук няма никакви моралисти, само някои хора ,които понякога не разбират съществото на нашите заболявания. Ти не искаш да си обясниш твоите действия и постъпки с твоята диагноза. Добре имаш ли тогава по -подходящо обяснение?
Не беше искрена в горния ти пост,но не те виня. Пазиш се от някого или нещо, свила си се в черупката си и не излизаш.

Пренаписах живота си, такъв какъвто ми се иска да е бил.

Защо мислиш, че не бях искрена? Просто ми е интересно по какво преценяваш. А официално поставена диагноза нямам.
Да не би всички останали хора да са изключително приятелски настроени, да те приемат навсякъде с отворени обятия, дори да не те познават, да са винаги весели? А само ние тука да сме "зли", "необщителни", "егоистични", "темерути", защото уж сме били болни... Всички са болни в този смисъл, обществото е болно. Аз също не се отличавам от мнозинството. Само по това, че не обичам да лицемернича. Не че не го правя понякога, за да се впиша в някоя група, но ако прекаля, сама си се дразня. Не мога да играя роли, да се усмихвам насила. Някои цял живот правят само това.