откачено ли е ?

Искам да бъда обичана и обгрижвана от човек в който съм влюбена и който е влябен в мен. Искам дом, съпруг, семейство, брак , деца /не съм ги подредила/ .
Искам сериозност и отговорност от отсрещната страна.
Това мога аз да дам и това искам да получа.
Откачено ли е да искам такива неща?
Млада съм нямам 30 дори . Хората на моята възраст не се интересуват от такива неща. Амбициозни са и се стремят към развитие в кариера, образование и тинтири минтири. Не че е лошо това развитие. Даже е похвално. Но аз съм склонна и способна да се захвана и с амбиция за развитие и със създаване на семейство. Но защо повечето млади не искат да се обвързват и да поемат отговорност - нещо много често срещано? Защо бягат като подплашен добитък от това ?

Защото повечето млади нямат финансовата сигурност, за да правят семейства и гледат първо да подсигурят приходната точка, а от там нататък разходните такива ;))))

Antes muerta que sencilla

Откачено ли е да искам такива неща?

Аз искам същите неща и съм на същата възраст. Незнам дали съм откачен. Възможно е.

Защото са свикнали мама и тати да им слугуват да им снасят пари и чедото да се грижи само да ръгне туй в онуй да се напие или надруса. Не е откачено. но на фона на толкоз откаченяци изглежда да е. Стискам ти палци да тръгнат на хубаво нещата.

"Амбициозни са и се стремят към развитие ...." - сама си го написала

Това е положението - свиквай

откачено - в никакъв случай. звучи точно толкова средностатистически, колкото и другата гледна точка, а нагласите на населението май се разпределят почти по равно между двата варианта. усешането за Нещо Не Ми Е Наред по-скоро идва от среда, предпочитаща по-скоро едната гледна точка.

защо половината са нерешителни (бягане като подплашен добитък по-скоро описва реакцията на не толкова осъзнато фокусиран върху семейството човек погнат от решителна жена ) е вече друга тема.
мен ме притесняват няколко неща:

- завинаги е твърде дълго време
на теория всичко се случва и заедно-то е до настъпване на някакъв непреодолим форсмажор, но самата идея, че следващите 30 или 40 години ще се будя до един и същи човек, че ще правя секс преобладаващо с него и че това ще е животът ми леко ме стряска;

- липсата на обективни критерии
от известно време съм в голямо чудене дали да заживея с един младеж или да го зарежа. чуденето не е понеже не го харесвам, а защото знам, че любовта си отива рано или късно, но нямам никаква идея как да преценя дали е подходящ за съвместен живот. "трябва да го почувстваш" казват познатите, но това ми звучи като колосална глупост щото днес чувствам едно, след година вероятно друго и някакси ми се струва, че трябва да има начин да се прецени отвъд моментните емоции, но инструкциите как става това са се затрили някъде...

- илюзията на безкрайния избор
повечето хора са убедени, че имат безкраен избор - на начини на живот, на места, на партньори. не зная от къде идва това убеждение, но човек е затворен в собствената си кутия от нагласи, места и ограничени контакти, които с годините се стесняват все повече и изборът - безкрайният такъв - се оказва все по-трудно реализируем. конкретиката на живеенето, обаче, като цяло пречи на обобщения поглед...

такива работи, според мен...

By Indra Macondo

Като сте толкова взаимно влюбени един в друг, как така се разминавате? Питам, защото аз си мисля, че взаимната любов е единствено необходимо и достатъчно условие, за да се получи пълна хармония и щастлив съвместен живот.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Не мисля, че има нещо откачено в исканията ти.
Пожелавам ти да ги получиш тез неща. А междувременно, докато си ги искаш, виж ти с какво може да допринесеш за получаването им.

откачено ще е ако неискаш това

1. Защото тук няма равенство и ролите не са по вкуса и на двете страни например. Кой ти е намеквал дори че твоето желание да развиваш семейство те освобождава от задължението да работиш наравно с него? Нещата се промениха и то в правилната посока - някои хора нв искате да го приемете и само се оплаквате.
2. Защото ти никъде не си написала че искаш да си МУ равна. Искаш свои си неща - и ТОЙ да се съобрази. Нормално е и ТОЙ да си има желания - ти да не би да се съобразяваш?
3. И защото те помня от Разведения клуб и си далеч от описанието, което си даваш в тая тема. Силно се съмнявам да си способна да даваш каквото и да е на когото и да е - особено да си 50/50 в нещата които описа. Ти просто искаш някой да ти ги осигури.

Точно 3 причини - всяка поотделно достатъчна. Като толкова искаш - направи стъпки по въпроса, само с искане резултата е че все смяташ отсрещната страна за виновна/негодна и т.н.

ПП: А, щях да забравя :) Честита еманципация на жените - по ПРАВИЛНИЯ начин. Оказа се нещо много хубаво в крайна сметка

не, не е откачено, другото е инфантилно недозряло

"Искам да бъда обичана и обгрижвана от човек в който съм влюбена и който е влябен в мен"

Може би всъщност имаш предвид човекЪТ в който си влюбена. Защото подобни обобщения които правиш са твърде нереални, макар наистина да има ясна тенденция на разпад на семейството в днешно време и особено в България.... А човекЪТ само ти си го познаваш, и ти си знаеш защо си влюбена в него...

Искам да бъда обичан и обгрижван от човек в който съм влюбен и който е влюбен в мен. Не искам дом, съпруга, семейство, брак , деца /имам си, благодаря!/ .
Искам разбиране, приятелство и нежност от отсрещната страна.
Това мога аз да дам и това искам да получа.
Откачено ли е да искам такива неща?
Млад съм нямам 50 дори, а животът се изнизва като сух пясък през пръстите . Хората на моята възраст не се интересуват от такива неща.Гледат си формулата, мачовете, жените и ракийката и т'ва е! А аз искам приятелка - малко по-младичка, хубавка, стегната, мила, нежна е добра. Семейният й статус няма значение. Важното е да се обичаме и когато се срещаме, всичко друго да престава да съществува за нас, освен ние двамата заедно, сляти в едно.
Толкова ли е откачено това, което искам?

Не, не е откачено, мойто момиче. Проблема ти е, че за много неща очите ти са отворени, виждаш подробностите.
Подобно обвързване е тежест, много хора не искат да я носят.
Това не е за слаби хора.

стандартите за съпруга, майка и т.н.?

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Според нейните поне на 500%

Това е положението - свиквай

щото за семейство е нужно общество
за брак - работещи закони,
за дом - пари,
за съпруг - уважение,
за влюбеност - да забарвиш, че имаш нужда от по горното

и такааааа, да попитам и аз: нещо нормално да виждаш ?

хайде, хайде... лексиконски клишета...

работещи закони ти трябват за развод, за брак са напълно достатъчни един брой сляпа неделя и напразни надежди за сигурност;
пари ти трябват за къща. домът е там, където можеш да си закачиш шапката;
за съпруг ти е необходима само моментната увереност, че имаш желание да ползвате една и съща закачалка за шапки докатото се гледате как остарявате.

а за да се влюби човек нищо специално не му трябва. затова е толкова трудно, сигурно...

By Indra Macondo

лексиконски клишета...

Клишетата, затова са клишета, защото с времето са се доказали. Колкото и прозаични да са, всеки се сеща за клишетата. Та не виждам, какво не им хареса на тези, които на мен всъщност не ми се струват никак клиширани де.

P.S. Не ми се изпада в подробен отговор на обяснението ти по - доло, но ако държиш, ще го направя.

Май трябва да свикваме... И лудите имат интернет...