ДО ЗЪЛ-ДУХ

Здравей,
не зная дали влизаш тук, но много бих искала ако прочетеш това да ми пишеш на лични - много би могъл да ми помогнеш. Благодаря предварително!!!

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Тук съм...ама влизам в годината по два пъти.Дъвчете едни и същи теми....което всъщност е нормално за форум с тема наркотици.То няма и какво да пиша...познатите ми наркомани измряха отдавна,а самият аз нямам проблем с наркотците (нито те с мен).
Казвай какво мога да направя за теб...нещо тая работа с личните няма да я бъде-не ми зарежда страницата.

Прочетох тук едно твое мнение, което доста ме впечатли...
Бих искала да знам лично ти дали си имал проблеми с наркотиците и ако да - за колко време и как си се справил?!?
А има ли такива от приятелите ти наркомани, които да са спрели?
Ти лично опитвал ли си да помагнеш на някой от тях и как?
Благодаря ти предварително!!!

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Никога не съм имал проблеми с никакви наркотици.Просто навремето живеех в квартал,където много хора имаха много проблеми с най-различни наркотици.
Има спрели.Двама.Единият ходи по комуни,записва се в програми,кара някакви терапии...накрая просто разбра,че с наркотици няма да изкара дълго и спря.Посрещнахме го 99-та на връщане от някаква комуна в Италия.След точно месец си беше на положението от преди да замине.Как спря...ми намери си гадже,дето не е наркоманка,спря да общува с тъпите наркомани в квартала,с дилърите,намери си работа,спря да краде и...отказа хероина.Не го бях видал тогава доста време и се чудехме дали е жив.Та като го видях...беше към 100 килограма,изкъпан,с риза и с едни розови бузки-определено беше загърбил наркотиците.Скоро пак го видях-по същия начин изглеждаше.Барман е в някакво тузарско заведение и естествено се похвали,че покрай него е пълно с наркотици, а той не е пипал от 8 години вече.

При другия беше по-сложно,ама и с него същата работа-спря едва когато поиска.И той ми ги е развивал тия теории за волята дето и тук ги развивате.То не бяха лечения,глупости.Спря едва като умря брат му.Той беше по-стар наркоман от него.Влязъл един ден и го намерил обесен в банята...След поредния опит за спиране на не знам си вече какво...

Други живи към настоящия момент няма.

Искаш да кажеш, че едва ли не след около 10-12 години наркомански живот всички умират ли?!? Все пак колко човека познаваш, които са измрели?
Моля те, извинявай ако съм вече нахална - но би ли ми казал за кой град става въпрос (все пак да не те питам за квартала, че вече ще е съвсем нахално).
А ти защо тогава си влизал в този форум като никога не си имал проблеми?
Много ти благодаря, че ми писа!

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Безславно загиналите ги преброих до 7.Един е малко условен и не е загинал от наркотици директно.Беше наркоман,влязъл да краде в някаква къща,собственикът го заварил и го ударил с брадва по главата.Другите си умряха кой от болести,кой от свръхдоза,кой от лош материал или смесване с не каквото трябва..За този,дето се обеси,вече писах...ама аз него почти не го и познавах.При теб не знам как е...тук наркоманите се изхранваха в ония години само и единствено с кражби,предимно от коли-касетофони,бензин...чат-пат някой грабеж.Последно преди 4-5 години почина едно момиче.Там не знам каква е историята,беше зависима още в основното училище и като си я спомня каква жалка гледка представляваше когато я видях за последно,не вярвам да я умряла от падане по стълбите.Един ден и видях некролога залепен на спирката на рейса до тях.

Ако ще ме питаш дали съм помагал на приятели-случвало се е доста пъти.За разлика от тях,мен не ме гонеха от аптеките,не ме познаваха всички доктори в радиус десетина км и никога не са ми отказвали да ми продават игли и спринцовки.Може да ти се стори странно,но имаше период,когато бяха дефицитна стока,отделно аптекарите си познаваха наркоманския контингент и отказваха да продават.Сега не знам как е.
Аз съм роден през 78-а.Т.е. свидетел съм на първата масова поява на наркомани в БГ-тогава деца на по 13-14 години.Времето до сега очевидно е предостатъчно,за да умрат много хора.И ще продължават да умират,докато се тъпчат с боклуци.Те междувременно и наркотиците се смениха-вече не е това,което беше едно време.На следващ етап част от работата ми ме е свързвала с наркозависими,ама то е по друга линия-заради проблемите им със закона.Това беше за кратко.

Влизането във форума...ми аз и сега влизам чат-пат.Тогава също.Тук-там някоя интересна тема,ама като цяло си е пак толкова безинтересно както и когато започнах да чета...проблемите на зависимите са едни и същи навсякъде.Само те се заблуждават,че при тях се случва нещо уникално,че са различни и неповторими и изходът от положението трябва да се търси пак в някакъв уникален подход.В това,за съжаление,няма нищо вярно.
10-12 години са много време.Да започнеш да друсаш на 14...в обстановка,където няма никаква информация за нищо,където все пак е възможно някой да те "зариби" случайно...днес може да изглежда странно,ама някога беше възможно,макар и рядко.За да станеш наркоман днес,означава само,че си глупав и безотговорен човек,който изобщо не умее да цени нито собствения си живот,нито тоя на другите.Времената се промениха,информация има навсякъде,отиде си цяло едно поколение наркомани.Сега излиза,че всички тези хора са си отишли напразно,понеже 20 години по-късно никой нищо нее научил от грешките им.В това последното е голямата трагедия.Защото утре историята може да се повтори.

Знаеш ли - и на мен впечатлението ми е, че поколението 78 и около него плюс-минус 2-3 години е най-пострадалото...
Тогава нямаше никаква информация за вредата от наркотиците (главно хероина), а на пазара се продаваха книжки, в който по чуден начин се описваха свръхсетивните преживявания от дрогата, написани от разни рок-звезди. Всичко това според мен си е било чиста проба подготовка за навлизането на дрогата в БГ. Естествено пробвали са всички, според мен освободени от комплекси, любопитни (а защо не и любознателни), авантюристи, свободолюбиви и т.н. Може би на него етап не са пробвали само страхливите или тези със строг родителски контрол, дори може би потиснатите в семействата си, или тези които са били принудени да работят още като завършат училище, поради обедняването и безработицата в много от семействата и не са имали възможност да си преживеят безметежно младежките години или студентските.
Няколко години по-късно след забатачването на първите наркомани, след криминалните им прояви и първите случаи на свръхдози вече стана страшничко да си наркоман и къде-къде по предпазливи станаха всички.
Така наркоманите станаха общост, която се самоизолира и бе изолирана.
Помня, че там където бях студентка си имаше наркомани, които ги "заобикаляха", никой не ходеше на техните купони, а и те бяха нежелани ако се появят някъде...

"... Да започнеш да друсаш на 14...в обстановка,където няма никаква информация за нищо,където все пак е възможно някой да те "зариби" случайно...днес може да изглежда странно,ама някога беше възможно,макар и рядко.За да станеш наркоман днес,означава само,че си глупав и безотговорен човек,който изобщо не умее да цени нито собствения си живот,нито тоя на другите..."

За първата част на разсъжденията си според мен си прав и аз съм напълно съгласна с теб. Но според мен да станеш наркоман днес пак не е трудно, защото пак има доза дезинформация, а именно - да, сега най-страшното е хероина, годините са го показали и се прокламира синтетичната дрога под мотото, че към нея няма зависимост, което си е чиста проба лъжа. Защото зависимостта си е психологически проблем и можеш да станеш зависим към цигари, алкохол, храна, интернет, по същия начин и към синтетичната дрога. А според мен този вид дрога води до психически отклонения с много бързи темпове за разлика от хероина. Също така сега поколението също си има много причини за безмислие и безцелие на живота - няма ценности там където всяко второ семейство се срива или в него е налице домашно насилие, където държавата ни е мащеха, а опитвайки се да работиш получаваш трохи, чувстваш се роб и не виждаш бъдещето си... не виждаш смисъла на живота си, освен да живееш ден за ден...

Както и да - на мен ми е интересно как като си бил от набор 78, заобиколен от наркомани, не си се подхлъзнал да пробваш?!?

"...проблемите на зависимите са едни и същи навсякъде.Само те се заблуждават,че при тях се случва нещо уникално,че са различни и неповторими и изходът от положението трябва да се търси пак в някакъв уникален подход.В това,за съжаление,няма нищо вярно..."

Тука съм много съгласна. Според мен обаче повечето не търсят изход, а самооправдание - от това, което четох, не виждаш ли - тяхната най-голяма любов е дрогата, това е техния смисъл на живот, тяхното удоволствие и щастие, тяхното забавление, техния начин за бягство от реалността, тяхното лекарство срещу безмислието и депресията, срещу комплексите и дефицитите в самите тях (които те усещат) от начина по който са изградени в едни невротични семейства и в едно болно общество.
Според мен искат само за пред другите и от чувството за вина, че живеят на гърба на другите, което се появява от време на време...

Не каза от кой град си?!? Не искаш или просто си пропуснал.

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Е как не съм се подхлъзнал...ми де да знам...по времето,когато моите съученици се друсаха,аз имах доста читав компютър у нас-игрички,програмки...нямах търпение да се върна от училище и да седна пред компютъра.
На 16 покрай баща ми започнах да се интересувам от коли,мотори...та по времето когато моите хора пак друсаха,аз бръмчах с моторетката из поляните на вилата.
После вече ми беше късно за наркотици,освен легалните.Наркотици могат да се купят навсякъде.Винаги е могло.Поне по времето,което аз помня.До някакъв дилър достигаш с максимум три обаждания или като нямаше мобилни телефони-след две срещи с приятели,дето познават тоя и оня.Това не се е променило-винаги си е било така.
Сега има много по-малко наркомани.Не знам как стоят нещата с тия амфети и други синтетики-колко са там зависимите,но хероинови наркомани са вече голяма рядкост.Смяна на поколенията,смяна и на наркотиците.Само интернетът май е пълен с динозаври :).Имаше времена,когато беше модерно да друсаш.Наиситна си беше мода...един вид кастова принадлежност-да си сред отворените,тарикатите,дето не ги е страх.Точно това,за което пишеш-четяха се книги,гледаха се филми.То май всички са минали през тях,дори да не са взимали никога никакви наркотици.Но от книга наркоман няма да станеш.Както и няма да станеш вярващ само ако прочетеш Библията.
Ей я сега темата с руските клипчета...има го,знае се...и дори по БНТ да го излъчат,аз съм сигурен,че ще има хора,дето ще взимат същия медикамент по абсолютно същия начин.

За града...ми то там няма никаква тайна...София.То наркотици в тоя период много се съмнявам да е имало навсякъде.Главно София и по морето.
За съжаление доста хора станаха наркомани покрай спорта.За тях не знам на какво положение са сега,защото си загубихме дирите през годините.Говорим си за истински спорт-футбол,атлетика...там лоша шега им изиграха честите травми и непрекъснатият прием на каквито се сетиш медикаменти.И сега сред спортистите (вече бивши,естествено) има доста зависими.Така,че...има много начини човек да стигне до наркотиците,много пътища да стане наркоман.Не са само проблемите в семейството и в живота.За това аз сериозно вярвам в тая теория,че даден човек е предразположен към зависимости още на генетично ниво в определена степен.И за това няма бивш наркоман-може да спре да взима каквото е взимал,ама пак ще си остане предразположен към зависимости и цял живот ще се бори с изкушението.

Да! Абсолютно си прав, че зависимостта е проблем на личността. Мисля, че доста от тях като се опитват да спират стават например алкохолно зависими. Но знаеш ли аз познавам няколко, които са спрели заради приятелките си имат доста успешни бракове и деца. Те може би са в любовна зависимост, която може би си е най-добрата в случая! Поне най-градивната...

А това за спортистите не го знаех... Жалко наистина.

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Някои мъдри хора са казали да внимаваш какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне .

Ще ти се на теб да изпадне възлюбеният ти в любовна зависимост. Голям смях. А замисляла ли си се какво е това? Най-градивната била, таратанци! Това е най-деструктивната зависимост която можеш да си представиш, ама егото ти е по-голямо от акъла май.

Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се случи!

Градиш, градиш и на края все там свръшваш ... с червеите - два метра под земята.

Нещо против любовта ли имаш?
Ми аз сигурно щото принципно съм склонна към любовна зависимост и си ми е добре така разбираш ли? Както за някои хероина е първата най-голяма любов или там някакви извеждащи от реалността други вещества, така при мен любовта е която ме вдъхновява за живот...
И как пък прецени, че не е нещо градивно, за мен е .
И защо да ми е голямо егото - аз не получавам само в любовта, аз давам много любов и бих казала, че имам само дългогодишни връзки, в които и двамата сме преживели голямо щастие. Всяка следваща все по-красива и пълноценна, защото в чувството и емоцията на любовта има растеж и съзряване.
И да вярно е, че сега ми се иска, защото такава пълнота не съм срещала и не зная дали някога повече ще срещна и според мен не е честно този проблем при него да затваря вратите към бъдещето. Но той ще си направи избора, а аз ако няма в името на какво да го чакам повече ще си продължа напред, а след като си излекувам сърцето (защото болката е част от любовта), може и да срещна друга любов...

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Е дай по тая логика веднага да приключим тогава за какво стоим на белия свят.
Всеки сам си избира дали да гради или да руши и с какви емоции и цели да си подплати живота. Дали да създава и да твори или да се носи по течението и т.н.
Пък като дойде времето за два метра под звмята, то никой не може да избяга от това. Тялото ти е два метра под земята, но със душата все още никой не знае какво става. Факта, че има толкова религии доказва, че на човек хич не му се умира и не е създаден да си отиде окончателно. Иначе нямаше да има потребност от всички тези вярвания.

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Това, което мислиш ти и това, което е написал Хехо, са две коренно противоположни концепции относно живота и живеенето.
Няма смисъл от спорове по тая тема, тъй като нямате точка, където евентуално да се срещнете в мненията си - толкова са противоположни.

Tolerance is the virtue of men who no longer believe in anything.

G. K. Chesterton

Не против любовта, а против любовната зависимост.
И колкото е по-силна и градивна, точно толкоз е и разрушителна - абсолютно право пропорционално.
А ти как в един от първите си постове се оплакваше как тогавашният ти приятел се държал пренебрежително и гадно с теб, точно заради което си забелязала контраста със сегашният ти - как той се е отнасял с неговото момиче, а сега изведнъж се оказа че:

бих казала, че имам само дългогодишни връзки, в които и двамата сме преживели голямо щастие.

Ти май сама не си много наясно кво става в твоята глава и с твоите чувства, а?
А относно това, че искаш приятелят ти да стане зависим към теб - това само доста егоистичен и зъл човек може да го иска - тия хора, които споменаваш, отказалите се, със семействата и т.н. определено не са сменили една зависимост с друга, повярвай ми. Каквато и да е зависимостта, дори да е зависимост към любим човек, твоята "Голяма любов" и т.н. глупости, си е пак зависимост, а ако имаше малко повече житейски опит щеше да знаеш, че най-разрушителната зависимост за личността, за психиката и за човек като цяло е зависимостта към любовният партньор. Бедният ти приятел...