"Inception"

...или по нашенски - "Генезис"
Гледахте ли го вече?
Аз май отидох с голямата торба, което беше грешка, ама след всички тези суперлативи нямаше как. Та поразочарована съм. Видяното не отговори на очакванията ми. Даже имаше моменти, в които си поскучах. Може би ако бяха посъкратили екшън-елементите щеше да ме грабне повече, но като цяло очаквах един вид чудо невиждано, а не ми се предложи такова. Някакво съчетание между "Waking Life" и "Матрицата". Светът, който ми предоставиха, за мен поне, беше адски неубедителен. Просто никой не може да ме убеди, че ако на човек му се даде възможност да сътвори един свят, той би създал това, което бе показано във филма. И от там постоянното усещане, че ме лъжат. Абе...куцаше нещо този филм и това е. Давайте сега по-добрите впечатления.

нека вали

А-а-а, аз тогава няма да ходя... Или поне, не с тази настройка, която имах!:)

Евтини самолетни билети

Според мен е задължителен за всеки фен на Сай-фи и на Лео.
И Christopher Nolan е име, макар и да не съм гледал Черния рицар, Престиж и Мементо са добри референции.

Нищо не може да ме накара да не го гледам.

Благодаря за warninga, няма да взимам голямата торба.

Sofia, Bulgaria

Аз рейтингите на imdb леко ги пропускам, защото понякога ми се струват леко...нелепи, но това е лично мнение. "Престиж" и "Мементо" ми харесаха доста на времето. Затова и очакванията ми за "Генезис" си бяха явно завишени. В никакъв случай не казвам, че филма е лош. И определено е за гледане на кино. Просто не е толкова добър, колкото смятах, че ще е. А по-лошото е, че мисля, че можеше да е направен доста по-хубаво и смислено, което съвсем убива цялостното настроение. Но пък около мен хората в киното бяха видимо доволни, така че предполагам мнението ми ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Хайде, гледайте, че да обсъждаме.

нека вали

Многопластово действие, в което всяка случка на всяко ниво е абсолютно свързана с всичко останало по другите нива. Страхотно е, когато такава плетеница е пипната до перфекция от имащи с какво да мислят създатели, напомпва ти концентрацията, питаш се хиляди пъти "ами ако".

Идеята на историята може би е антика от книгите на Шекли, но досущ като авто плагиатсвтото на Дж.Хорнър това не го броя за минус. Кофти ми беше за друго - че старата скучна Нютонова физика важеше и в сънищата с няколко демонстративни изключения. Такава тема си плаче за въображение в стил сенките на Амбър, или поне малко от П. Джаксън в The Lovely Bones. Можеше и да е по-пълно щастие с две думи, но пак е много над средния летен блокбъстър. Трябваше да отида още веднъж, да пооткрия нови детайли и в сюжета и визуално вместо да си губя времето с агентката Солт, ама пуста Анджелина, трудно я отсвирвам все още.

Нещо необичайно бяха ръкоплясканията накрая, както и масовото рязко поемане на въздух на последния кадър.

А пък тва "Генезис"... така се казваше втора серия на Инвейдърс. Архитект Рой Тинес (или нещо такова) спасяваше наше село от нашественици с форма на лоши кристалчета.

:-)
Спойлер!


За края на филма иде реч. Не мога да убедя нещо хората около мен, че бат Лео продължава да живее в света на сънищата. Ти какво мислиш по въпроса? Събудил ли се е или не се е? Според останалите, пумпалът тъкмо е щял да спре да се върти. И да, наистина много "Ами ако"...ако жена му не е лудата всъщност и наистина всичко си се случва в главата на Леото? Но тези "Ами ако..." са ми ги предоставяли и други филми и наистина можеха да се постараят повече. И много ме нервеше този Фишър, както и постоянното му съгласие да прави каквото му се каже и да бъде толкова лесно манипулиран. На много места виждах белите конци на историята, за съжаление. Иначе на фона на останалите летни филми, наистина си е шедьовър. :-)

нека вали

Ъъъ.. леко спойлерче викаш :) само дето обсъждаме финала и част от целия смисъл...а на мен не ми се е случвало като прочета "спойлер" и да спра да чета. Ноо да предупреждавам и аз сега ще е след дъжд качулка. Та...

Според мен Лео си се събуди - в сънищата пумпалът не трепва, освен това идеята, че жена му се самоубива, за да се събуди от реалността е по-силна от идеята всичко да е в главата му. Мисля, че последната сцена е снимана така, че да ти опъне нервите, но накрая ти намигва - хепиенд.

Но винаги ще се съмнявам малко...
:)

Сполейрите продължават! :-)

Аз пък все таки си мисля, че бат Лео продължава да сънува. Децата му не се бяха променили за тези години. Баща му първо се среща с него в една държава, после много удобно го посреща на летището в САЩ, при все, че никой не е знаел, че ще пристигне там, тъй като до последно не беше ясно дали азиатеца ще звънне по телефона да нареди нещата. В общи линии...по-добре е да сънува, щото ако не сънува е съвсем смешно. Тъй че, хепиенд за мен нямаше, а имаше доооста разтягане, особено с частта с пуцаницата в снега, където честно казано вече си гледах часовника през минута и се чудих кой кого стреля там.

нека вали

Очаквах повече. Някой части от филма ме караха да си гледам часовника.



С
П
О
Й
Л
Ъ
Р




И какво - имаш 50 години неограничена от нищо фантазия и накрая всичко, което си построил, е редици с еднакви небостъргачи и панелки като в Обеля?

Филмът е потресаващо изкъртващ. Най-доброто, което съм гледал напоследък. И май ще е най-добрия филм на годината. Всички, които се кефят на солипсизма, при това поднесен в доста добра опакова, са просто задължени да го гледат поне 2 пътил.
Този, който е измислил филма и е навързал всичко е просто гений.

Ходих и аз да го гледам.

След филма си мислех:



Ето една сцена от филма:



Ето какво представляват тотемите:

Страхотен филм. Много съм доволна и го слагам начело на тазгодишната класация. Мисля да го гледам още 1-2 пъти за затвърждаване на впечатлението.
Браво на ... всички - режисьора, актьорите, оператора, компютърните специалисти и специално на Ханс Цимър.

Да си призная, и аз 2-3 пъти си поглеждах часовника, но само за да проверя колко време ни остава и ще има ли достатъчно, за да разплетем историята.

Мога да кажа и, че филмът не е от "простите", на които можеш и да се поразсееш и да позадремеш и пак да схванеш всичко. Малко като при "Мементо" или "Блясъкът на чистия ум" - и тук си има нужда от старателно гледане с буден ум. Малко нещо като тренировка за мозъка ;)

Приятно гледане на негледалите.

Убийствен!
Много ме впечатли и искам да си го имам в колекцията.
Знае ли някой от къде може да се изтегли със субтитри? На първо време искам да си го пусна още 1-2 пъти на компа, за да видя пропуснатите неща.


I believe

относно спойлерите.
знам, че са ''задължителни'' но винаги са ме дразнели, а защо?
защото който не е гледал филма - НЕ ЧЕТЕ ДОКАТО НЕ ГЛЕДА ФИЛМА, ок? просто е :)

Иначе какво да пишем тук.
ок, добър е. супер е. ебати тъпия филм.
5+
слаб 2
ъъъ филма на годината
нищо не схванах

...

А и един форумец може да гледа филма след един месец, дотогава ли да се въздържаме от коментари? Аз обикновено не чета теми за даден филм преди да съм го гледал, просто не ги отварям, а ако отворя видя ли спойлер изобщо не поглеждам надолу :))

СПОЙЛЕР (тюх...)

А кой е казал, че са минали години? ;) 5 минути сън - 1 час реалност
За мистър Сато може, ама той умря преди да се измъкнат от третото ниво, даже като за сън доста преди това, нормално да се беше състарил толкова в съня (в случая бездната - в най-дълбоките дебри на човешкото подсъзнание).

Иначе като го гледам за втори път ще си кажа и моето мнение за финалът на филма който е размазващ... :)) баси и главоблъсканицата
Аз съм по-скоро на мнението на soundtrack^, но и и ти имаш право.

Но точно това е идеята на великия (а че е велик гений спор няма, крайно време е в академията да го признаят) Кристофър Нолан - да внедри идеята в главите на зрителите, защото тя е по-заразна от всеки един вирус както се казва във филма...
Отворен край в който въображението на всеки един от нас трябва да изследва всеки един детайл и да си отговори сам за себе си - реалност ли е или сън...
Ако е сън някак си се губи нишката, защото не се разбира тогава чий сън е всичко това и кой дърпа конците, някак си няма смисъл, освен АКО:
просто човечеството не живее в някакво такова бъдеще в някакъв всеобщ сън ала Матрицата, ама за това нямаше такива подсказки във филма. Уфф.
Браво. Шедьовър.

Засега филма на годината.

И пак дело на един от най-големите ми любимци - Кристофър Нолан.
Превъзходна работа и на любимия му оператор - Уоли Файстър. А Ханс Цимер е великан в бранша, музиката му допълнително допринася много за величието на филма и за усещане на атмосферата в него. Страхотна актьорска игра, Лео отново на висота, голяма работа е и много го харесвам, а голямата находка (макар че тя отдавна си е находка) е Елън Пейдж която е брилянтна просто.
В този филм няма ясно изразени положителни и отрицателни герои, но това е характерно за стилът на Нолан. Героите му най-често правят неща, за които имат лични доводи и причини. И зрителя ги разбира, колкото и лоши да са те в някои моменти. Това е психологически филм най-вече. По един изключително елегантен начин пред нас се поставят философски, дори екзистенциални въпроси, което пак е типично за него. От неговите филми съм гледал Батман: Началото, Черният Рицар, Опасно безсъние, Мементо и Престиж и определено всичките тези заглавия може би без Опасно безсъние са шедьоври.



СПОЙЛЕР

Близкото бъдеще (всъщност може и далечно да е, не се разбира) - намерен е начин да се прониква в човешкия мозък по време на сън и да се извлича информацията от него.
Героят на Лео е такъв професионален крадец, най-добрият, който е ползван от различни корпорации за да им предоставя изключително ценни сведения и да им разкрива тайните на конкурентите. Само че някои обекти са обучени да се защитават и в техния сън това са проекции - които могат да те убият, но само на сън. Усещаш болката която е реална, но не умираш, а просто се събуждаш в реалността.
Коб (Ледо) тръгва на една последна мисия/задача, като мастит бизнесмен (великия Кен Уатанабе) му обещава, че в замяна ще му уреди връщане при децата му в щатите, където той е търсен за убийство...
Лео обаче крие една тайна, която може да застраши цялата мисия и целият екип в нея който е от 4 ма помагачи... Неговият личен асистент (супер попадение с Джоузеф Гордън-Левит), един фалшификатор от супер класа, един загадъчен химик и едно гениално момиче - студентка на баща му, която е архитектът на целият проект (Елън Пейдж). Точно това е ГЕНЕЗИС - да се внедри една идея дълбоко в нечий ум, така че тя да накара субекта да вземе сам дадено решение...
И всичко това на три нива - сън в съня на съня :)))

Съвършено изпипан филма като основна линия на сюжета, актьорска игра, музика и операторска работа. Всичко е изпипано, няма слаби гънки в детайлите, което е много важно.


Това което на мен не ми хареса:
Екшънът беше малко излишен или айде повечко отколкото му трябваше на този филм, а и доста досадно е това да стреляш толкова много по главния герой и да не можеш да го целнеш, в подобни филми подобни неща нямат място. Стрелбата и гонитбите в планината не бяха много на място, но лавината беше страховита.
Много ми хареса обаче битката в безтегловност в хотела - това си е направо култ.
Преследването на Лео (Коб във филма) по тесните улички на Момбаса също беше попадение.
Така да продължа с това което не ми хареса:
Ъъъ защо по дяволите строяха все някакви небостъргачи не можах да разбера. И Коб и жена му Вал (Марион Котияр) и младата Ариадне (Елън Пейдж) все това творяха в сънищата си. Много си блъсках главата над това и според мен отговорът е: това ги/ни заобикаля в по-голяма степен и е по-реално... Особено в едно бъдеще в което явно това ще е картинката и ако създадеш нещо по-различно много лесно ще бъдеш разкрит, че си ''поканил някого'' в сънят си и той ще се усети, че сънува и че му готвиш нещо и ще се опита да се защити някак си преди да си постигнал целта си. Но ако това е оправдание за сънят в който вкараха героят на Силиън Мърфи, не мога да разбера светът в който се бяха опитали да избягат от реалността Коб и Мал защо беше досущ като реалния, нима това им е харесвало??? По-скоро минус или лично раздразнение го наречете, но не ми хареса.
И още нещо, не че това не ми е харесало, но някак си щеше да е много по-силно и на място ако се бореха за нещо фундаментално, а не просто един конкурент иска да прецака друг такъв за негово добро и за доброто на света, а главният герой иска при децата си. Твърде обикновено за един толкова сложен и могъщ филм. Хмм но пък докато пише това ето го и контраргументът - че има ли по-важно от собствнеите ни деца, а има ли нещо по-реално от това да се опитваш да откраднеш нещо за лични облаги и защо пък винаги трябва да се спасява човечеството, светът или да се унищожи някакво глобално зло... Така че нещо по-обикновено и не клиширано, хмм да.
Ама това са дребни камъчета, защото като цяло това е един велик филм, епичен, с огромен размах, невероятен сценарий, режисура, монтаж, ефекти, актьорска игра, музика и висше операторско майсторство. Един филм - свеж полъх от всеобщата сивота и скука.

А финалът на филма - брррр очаквах нещо такова от Нолан и пак се хванах :))
Ами това е трикът или го можеш или не.
Отворения край е поредното доказателство за гения на Нолан, който знае как да провокира съзнанието на зрителя. Накрая всеки вярва в това, което му се иска и всеки сам трябва да си интерпретира филма по свой начин. А ако решиш да търсиш доказателства за една или друга теза - винаги можеш да се заровиш дълбоко в този сън отново и отново и отново и да го изследваш. ОК? И като нищо ще открием много нови неща!
Тотемът се завърта, малко след това екранът става черен и излиза финалният надпис: ГЕНЕЗИС! Все едно те удрят с мокър парцал, хаха :)) Чух разни там възклицания и въздишки на зрителите, такива реакции може да постигне само филм влезнал дълбоко в зрителя. Един Генезис, който е изпълнен и в ума на зрителите. Една проста идея, която ни подхвърля Нолан е посята дълбоко в мислите ни и ни кара да вземем своето решение. Истина или сън? Аде? А може би все още сънуваме? Дълго след края на филма тази идея ще ни терзае, ще ни кара да напрягаме гънките и да се съмняваме, а отговорите, които откриваме ще предизвикват нови съмнения.
Радвам се, че съм споделил този сън с много от тук пишещите, мисля това е един подходящ финал... [/namigam]

по десетобалната система: 8+

Спойлерите падат, падат от небето...

Имах предвид, че Лео не е виждал децата си от години...Нали е на заточение и нали затова се хвана с цялата тази история. И накрая един телефонен разговор от самолет оправи всичко, че и баща му го чакаше на летището, а децата му си играеха както преди години и изглеждаха по същия начин, облечени със същите дрехи.

Въпросът от целия този филм за мен е: Беше ли всичко само в съзнанието на Коб, или беше реално, защото аз поне повече клоня към първото. Дори се чудя дали изобщо е имал жена и деца, или си ги е сънувал. Та с жена си най-често си повтаряха, как той я е сънувал и в съня си се влюбил в нея, или нещо от сорта. Да не говорим колко бързо се развиваше всичко, при това все в насоката, която искаше Лео. Нолън наистина ни е оставил сами да решим Истина или Сън е това, което се случва с Коб. За мен е Сън. Всичкото. Коб нямаше тотем, а беше взел този на жена си? Т.е. нямало е как да преценява кое е реално, кое не. Другият вариант е цялата глупава история с Фишър да имаше за цел да спаси Коб. Един вид минава нива надолу, за да се примири с чувството за вина и да намери своя хепиенд, макар и в Бездната. С малко помощ от приятели. Не знам кой вариант е реалния. Сигурно само сценаристът е наясно. Не ме и интересува особено. Яко е да си поблъскаш главата над едно такова нещо, но по-яко щеше да е, ако за целта не ми бяха включвали половин часови пуцаници и ако се бяха съсредоточили повечко върху света на сънищата, правейки го някак си по-примамлив. Както писа и пип: "И какво - имаш 50 години неограничена от нищо фантазия и накрая всичко, което си построил, е редици с еднакви небостъргачи и панелки като в Обеля?" Това ме подразни доста, както и факта, че в сънищата хората се държаха точно, както и в реалността. Без реене от време на време, без нищо по-различно от поведението, което си спазваш и тук. И още се чудя как като вземеш от сънотворното в първото ниво на сънищата, то повлиява да спиш по-дълго, при положение, че не се взема в реалността? Мога да пиша още, обаче става по-объркано и от самия филм. :-)

И съм съгласна напълно с теб за спойлерите. Обикновено чета за някой филм, след като съм го изгледала, точно за да споделя впечатленията си. Тъй че, надявам се да няма прецакани от нашия разговор тук. Ако има обаче, сами са си виновни. :-)

нека вали

спойлър


Аз се почувствах прецакан от края. Навремето четох един сборник с разкази на Проспер Мериме и в него 4-5 разказа завършваха с "и нека драгият читател сам реши как завършва тази история". За какво я четох тогава?

Много неща ме смутиха във филма, но приемам, че част от тях може да са поради невнимание или неразбиране от моя страна.

Например подразни ме, че нищичко не се каза за механизма на прословутото куфарче. Кога се развиваше действието, изглеждаше като наши дни... Каква беше тази технология. Не ми беше достатъчно само да сложат тази джаджа и да си сложат каишка/система (?) - айде, готово.

Това, което bananafish спомена за бащата(или тъста - и това съм пропуснал) - откъде знаеше да го чака на летището, цялата работа беше несигурна и можеше просто да стане свидетел на арестуването му.

Друго - коя майка доброволно ще остави хлапетата си за 50години?! Няма такава. Може за тях времето да тече като 5 минути, но нали за нея ще тече много повече.

Сцената във втори свят с липсата на гравитация - много ми наподобяваше на Матрицата. Твърде много.

За играта на Елън Пейдж не знам какво впечатляващо имаше. Беше същата като в Джуно. Въобще героинята й беше някаква такава излишна, сложена само с цел Коб да има на кой новак (т.е. на зрителя) да обясни какво се случва във филма. Някак изкуствено ми стоеше "тренинга".

Относно еднаквите дрехи на децата - четох в ИМДБ някакъв маниак, който на следващо гледане специално гледал дали са същите - различни били дрехите. Там се вихри и теория, че на Коб тотема били лицата на децата му.

Самите сънища ми изглеждаха твърде логични и подредени... за сънища. Като се знам какво сънувам.

СПОЙЛЪР



Ами не се казва кога се развива действието, а за технологията се каза доколкото си спомням, че е дело на военните и с нея се обучавали да убиват, нещо такова.

Относно бащата пак доколкото си спомням, че нали знаеш сънищата не се помнят много, много... :))
Ами бащата би трябвало да знае (примерно, хипотетично) нали той му прати Джуно като главен архитект. Та би трябвало да знае, че операцията ще започне на този дълъг презокеански полет на боинга, така че хайде да кажем, нормално е бащата (не се разбира дали е баща или тъст ама айде по-скоро баща ) да знае кога ще се прибера синът при положение, че толкова време го няма. :)
Абе има не малко пропуски ако се замислиш, но основното е просто размазочка. ;)

спойлери

цялото вайкане около "стандартните сънища" и нютоновата гравитация си има обяснение - все пак те използваха сънищата по работа, не за забавление. целта беше именно да създадат точно копие на реалността, за да манипулират онова юпи. чудесно бяха вмъкнали някои съновни елементи, без да нарушават концепцията.
не разбрах какъв беше тотемът на лео - този на жена му? щото ако това беше нейния, той по какъв начин ще разбере дали сънува или не? това с лицата на децата му е интересно.