Нужда от съвет

Здравейте,

Пиша ви с надеждата за помощ и съвет, как да постъпя в конкретна ситуация с моя близка приятелка.
Преди близо две години се запознах с много приятно и свястно момиче, което започна работа при мен. Въпреки разликата в годините - почти 10 години, си паснахме в много отношения. Контактите ни прерастанаха и в извън работно време, като аз се стремях да не смесваме професионлни ангажименти с лични. С времето забелязах обаче, че тя започна да копира моето поведение - начин на изразяване, някои жестове, начин на мислене. Признавам си обхвана ме лек нарцисизъм, че давам пример в живота на някой. Ставахме все по близки или поне аз ставах, защото и споделях много лични неща и неусетно тя стана част от моето семейство. След време стартира работа при съпруга ми и от миналата есен започнахме и двамата да наблюдаваме някои странни страни. Сутрин е в минорно състояние, но пък следобяда е в добро, леко приповдигнато настроение. Само да спомена, че когато си вършеше работата - то беше перфектна. Навреме, с идеи, с рационализации. Но в свободното си време търсеше снимки на хора - много дебели, много слаби, със странни леко извратени дрехи и ни заливаше с копия. След като търпението ми се изчерпи, направих много деликатна забележка, че наистина нямам желание да ме занимава с такива неща. Тогава коментара беше: "Но защо, защо се снимат и качват такива неща. Ужасно е. Гледам и се отвращавам". Опитах се да и обесня, че хората да свободни да правят това което решат, стига да не е противозаконно и след като тя не се чувства комфортно, най-добре да не рови и да не гледа. Мина на друга фаза - този път ни заливаше със снимки на нейни познати, които не влизат в графата "кралица на бала". Стана ми неприятно, защото никои не избира как да изглежда и след като хоарата са щастливи има ли значение как изглеждат.
Но това не беше нищо сравнение със следващите ситуации. Взе си домашен любимец, който започна да третира като дете и по-цял ден разказваше за него. Личния и автомобил получи име. А историите, които й разказвах, тя разказваше като преживени от нея. Ако си купех нещо, тичаше да си купи ако не същото, то подобно. Започна да се оплква от влошено здраве - че се подува, търсеше прични да излиза в болнични. Намерих лекар, който направи пълни изследвания - никакви отклонения от нормата.
Това, което ме шокира беше когато съпруга ми се прибра една вечер и сподели, че е намерил нож в офис бюрото. Малко след това тя сподели, че когато приятеля й бил в командировка тя умирала от страх сама в апартамента, включила всички лампи и навсякъде поставила ножове, включително под възглавницата й. Отначало ми беше забавно и на шега и отговорих, че трябва да внимава да не се самонарани.
Категорично отказваше да пътува в командировки, защото приятелят й се сърдел, а когато пътуваше, моят съпруг разказваше как след приключване на работата, уж отивала на среща с познати, а всъщност се заключвала в стаята.
В последния месец просто започнах да я игнорирам, защото тези странни нейни състояния започнаха да ме плашат. Изглеждаше толкова уравновесен човек в началото, а в един момент всеки можеше да й въздейства и тя да попива емоциите като гъба. Например когато колежка от офис на фирмата им в чужбина заяви, че напуска, тя рева и се тръшка с дни какво ще прави. След като и казахме, че тази жена няма да напусне и само блафира, в продължение на седмици повтаряше "Тя няма да напусне, блафира!".
Преди седмица тя се подаде на емоциите си отново, бяха и наговорили, че съм казала ужасни неща за нея и тя без да изкоментира до мен, отишла при съпруга ми и споделила всички мои тайни + че ги разказала на още доста хора и оттогава аз съм враг номер едно. Страхувам се от следващите й действия и не знам какво да направя. Дали се касае за психично заболяване или характер на човек. Знам, че е имала изключително тежко детство в което бащата е бил доста агресивен и е тормозел майката психически и физически. Моля за съвет.

Щом ти е добра приятелка, щом от толкова дълго врем есе познавате, станала е приятелка и на съпруга ти, според мен може внимателно да поговориш с нея, ако трябва многократно, докато я убедиш да потърси помощ при психолог или психотерапевт.

Този сладък демон.

Присъединявам се към горното мнение, но мисля, че тя вече ви няма доверие и препоръката трябва да е от съпруга ви.Ако не се съгласи я уволнете.Ситуацията наистина е .....непонятна.

По-добре да й се предложи някаква работа, която няма да я натоварва толкова психически.

Ами че тя ще умре от глад на улицата, като е в състоянието, което е описано.

А никой не е застрахован, че няма да се разболее психически.

Този сладък демон.

Здравейте, благодаря за бързите отговори. Освен, че тя ми няма доверие вече, допринесе за обтегнатите отношения между мен и съпруга ми, като в пристъп на афект му е казала, всичко което съм споделяла през периода на познанството ни.
Работата не я натоварва - нито физически, нито психически. Дори бих казала, че ходи с удоволствие в дните в които не е подута, в болезнен цикъл или разстроена от друга причина.
Не бих казала, че ще умре от глад - тя е много чаровно момиче, което без проблем би си намерило работа (дори смятам, че външната и красота я комплексира, защото смята, че мъжете я искат само за секс). Това което ми направи впечатление е, че в началото докато не ни познаваше толкова добре правеше впечатление на много разумен и коректен човек, но с времето като че ли се отпусна, реши че сме й близки и започанаха всички тези неща. Просто, като че ли спря да се контролира. Страхува се да не бъде наранена физически, да не бъде убита и т.н, в главата и се въртят някакви "мутрички" както ги нарича, а всякаш иска да се набута в такъв проблем. Преди време ми сподели, че приятелят й не и доставял пълно сексуално удоволствие, защото не я връзвал и душал, а на нея и харесвало. Създаваше впечатление, че тя контролира връзката им, но преди седмица усетих страх от приятеля й.
Честно казано ме притеснява след като вече съм в графа "неприятел" какво би ми направила директно или индиректно.

Кво ти пука за нея? Ти не разбра ли , че единствено красивите и умните имат приятели, които се опитват да поправят щуротиите дето ги вършат със себе си?

На кой му е зор за грозните или глупавите?


Мечтата ми е да съм Нормален, тоест Идиот.

Остави я намира. Да не нарани и теб индиректно или директно. Отиди в цигански квартал или бедняшки някакъв, да видиш как нормални хора полудяват, защото нямат талант.

Бог и е дал талант, тя се подиграва и унижава хората. Не се занимавай с нея. Не си заслужава.

Мечтата ми е да съм Нормален, тоест Идиот.

Не се сдържах - Блъд, като нямаш мнение по някоя тема, моля, не ръси твоите комплекси и в нея. Това, което си писал, няма нищо общо с темата. Не обърквай жената още повече, и без това има проблеми. Ето, аз не знам какво да кажа, освен, че може би момичето наистина има нужда от специалист, което вече са го казали, затова и не давам съвети.

Ще ходи на терапевт и за 5 сеанса или в краен случей с приемане на лекарства някакви няма да я е страх, че я преследват. А после? Този си гняв към околните и злоба нима са нещо добро? Харесва и работата, приятеля, ама е Егоистка. Напада другите със странните си егоцентрични идеи и все тя иска да е жертвата. Била жертва, че била много красива. Все тя е жертва, нали? Ще полуди и партньора си и околните. Това иска. Тя иска Зло, разрушение и насилие. За да е щастлива. И тази вътрешна агресия, един опитен психолог ще я превърне във външна. И ще стане лош човек.

Мечтата ми е да съм Нормален, тоест Идиот.

в случай като този влияние може да окаже често една дебела сопа:)

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

Момичето си има сериозен психологически проблем. Вие сте работодател ,не психотерапевт.Уволнете я. Това е най-правилното решение.

И така да е, жената има нужда от помощ, тя е БОЛНА или най-малкото има психичен проблем.
Ако сопата ще й помогне - добре. Със сопата тогава. Но въпросната приятелка не е зла, тя има страхове - затваря се сама в стаята, има разни налудничави представи, крие ножове и т.н.
Че това не е приятно на околните е ясно - но ако са приятели, би трябвало поне да се опитат да я насочат към правилно лечение и къде датърси помощ.

Този сладък демон.

Съпругът ми е работодател, аз само му я препоръчах и сега от една страна чувствам вина, че съм преценила грешно човека, а от друга самата аз се оказах виновницата за всички злини на света. При други обстоятелства може би щях да кажа "храни куче да те лае". За да си спестя излишни нерви смятам да се дистанцирам за известно време, защото на подсъзнателно ниво се бях превърнала в кумир за нея, а сега "кумира" се оказа много, много лош. Лошото е, че когато такива хора са огорчени, стават много непредсказуеми. А омразата е лош съветник.

А омразата е лош съветник.

Точно така е. ЗА това проблема трябва да се реши бързо и веднага.Иначе се усложнява още повече. И не се чувствайте виновна .Нямате грам вина за ситуацията.

Девойката в момента е платен годишен отпуск, надявам се през това време да успея да оправя отношенията си със съпруга ми и ако се наложи да използвам темата тук като доказателство, че секретарката има сериозен проблем и това, че си върше добре работата сега, не означава че един ден няма да забие нож и в неговия гръб. Благодаря за съветите и насоките, междувременно се консултирах и с лекар, който потвърди опасенията ми :(

Здравейте, от разказа който сте направила имам впечатлението че въпросното момиче е с психологични проблеми. Ясно си личи че тя е направила идентификация към вас със съпруга ви, като към родители. Казвате, че е имало насилие и тежко детство. Копинг стратегията за поведение и начин на мислене също подкрепя този факт - липсата на изградени адекватни модели. В емоционален план това си проличава обаче и няма как да бъде скрито, или поне за дълго време. Много полезно ще ви бъде във всеки един момент да се абстрахирате от възраста и, и да си отговорите на въпроса, за колко годишно момиченце е характерно даденото актуално поведение. Ще си дадете сметка че в емоционален план срещу вас е едно необгрижено дете. Все пак това е само при положение, че нямате нищо против да сте свидетел и участник в тази "семейна" система, която тя несъзнавано се опитва да създаде. Не бива да допускате тя да "спечели" единия "родител" на своя страна без значение, дали това сте вие или съпругът ви.
При всички положения бихте могла да я посъветвате, или мотивирате по някакъв начин да започне психотерапия. Това е единственият начин, по който да направи връзката между актуално поведение и минал опит, който го обуславя и да започне да изгражда липсващото стъпка по стъпка.

[линк]

да бъде уволнена?
Предполагам, че имаш отговор на този въпрос, защото си така категоричен, когато предлагаш това решение на госпожата, поставяща въпроса. Ако случайно нямаш такъв задоволителен отговор, това може да означава, че имаш несоциално мислене, в случая, а тона не е плюс за един психолог.
С този ми коментар, аз не се произнасям по въпроса дали, според мен, има или не правни основания за уволнение, просто очаквам от теб идея, за това как - по какъв начин и мотив, съобразно трудовото законодателство да бъде уволнена.Може да се произнесе по въпроса и Лалевка.

А, иначе, явно става дума, най-малкото, за някакъв вариант на личностно разстройство, като стои въпросът да се прецени дали то не е съчетано с елементи на психотизъм, или не е нещо, което да се съотнесе към по-определена психиатрична диагноза от кръга на психозите!?

Здравейте господин Тодоров, много правилно сте усетили ситуацията. Пропуснах да спомена, че преди 3-4 седмици на вечеря у дома на която присъстваха с нейния приятел, ни в клин, ни в ръкав тя ентусиазирано сподели, че иска да я осиновим и да й бъдем родители. Бях смутена, защото с моя съпруг сме младо семейство и е нормално да мислим за наши собствени деца. Обясних и, че ако искам деца, ще си ги родя аз, а и чисто законово не може. Но тя си фантазираше още дълго време на тази тема. Още веднъж благодаря за съдействието.

Здравей Майкал,
Честно казано не съм запознат с българското законодателство и не знам под каква форма, на уволнение или съкращение работодателя-в случа мъжа да госпожата трябва да се отърве от нея.Въпроса е чисто статистически-статистиката показва, че човек се променя много трудно и всеки опит това да се направи от мениджъра-в случая съпруга е неефективен.Мениджъра не е психотерапевт или психиатър за да може да го направи.Предприятието не е клиника или кабинет и когато имаме човек който най-вероятно както казваш и ти има личностно разстройство и създава проблеми –в случая чисто психологически –единственото правилно решение раздялата с този човек. Това е в интереса на фирмата. Ефективният управител знае едно правило-аз не мога да променям хората.По тази причина когато има човек който не е подходящ не се губи време и усилия –освен ако е носител на специфични умения особено нужни за цялата фирма-за да се променя/но и тогава не се работи за промяна, а за адаптация на фирма и човек/, а се освобождава и назначава нов.
Скоро говорих с американски бизнесмен вече пенсионер.Бил е директор на големи предприятия.В тях е имало много екипи вършещи различни дейности от които е зависил успеха на предприятието. Ако случайно между някои от колективите са се създавали ,,нездрави ‘’отношения , които да влошават психологичният климат с риск това да доведе до влошаване на производството, принципа е, на тези екипи да се даде срок до 2 седмици за да решат противоречията си.Ако това не стане и двата екипа се разпускат-има си съответна клауза в договора им -и се назначават нови хора.Както казва една поговорка ,,Със стари курви нов бардак не се прави’’.Попитах го често ли е правил това .Той се засмя и каза,че когато има такава клауза в договора ти и знаят, че си готов винаги да я приложиш това се налага наистина много рядко.Но го е правил.

Naistina, мисленето ми е практично, а не социално.В случая аз искам да дам най-ефективният /разбира се на базата на моят опит/съвет, така ,че Лалевска да няма повече този проблем. Но , за това е форум да търси и избира и други мнения.

Ако аз бях собственик на бизнеса определено бих постъпила с крайната мярка да я освободя от работа, но в случая съпруга ми е този, който решава, а аз в момента не съм в течение на обстоятелствата, защото от една седмица не сме контактували поради цялото това напрежение което поради личен конфликт между нас.
Не търся реванш на една обидена или наранена съпруга, напротив не пресирам ситуацията, но ми беше важно да чуя и вашето мнение, а междувременно се консултирах и с лекаря при когото я бях изпратила за изследвания при поредното й боледуване. Та мнението му съвпада изцяло с мненията изложени тук. Може да звучи не особенно лицеприятно, но за мен е важно да туширам отношенията си у дома, а тя ако има проблем си има и родители, които да се погрижат за нея. Още повече в афекта в който се намира, всяко мое желание за помощ може да се изтълкува погрешно и да изпадна в още по неприятна ситуация, а точно сега бих желала да си го спестя.