закуската

Много ценни теми напоследък, ама е ужас това, над 10 страници!
Та, верно ли след секс/любов/ушкане тичате да се измъквате от обятия, закуска/кафе да правите???

[линк]

Не.
Чакам да ме изгонят...

Благодаря за разбирането!

може и да поспим още ...малко

Е, все в един момент мъжът трябва да се подкрепи, ако ме разбираш...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Вие мъжки ли сте? Връщате ми надеждата :-)))

[линк]

Тц, Мъжът като рече Дай да ям, тогаз. Ма тия напъни Тя да бега зорлем ми идват.
Принципно съм за активната почивка и най мил спомен ми е "Да излезем за шоколад и сладолед?"

[линк]

Е, мен не ме влече веднага да излизам обикновено.

Не бяхме поставили условието кога да му се дава на Мъжа да яде- дали след като сам си поиска или да го изненадваш приятно. Това, мисля, е и въпрос на конкретно отношение. Но, да уточня, че въобще не ме влече и да търча тутакси до кухнята, де- мисля, че е противоестествено.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

тц

По таз логика, май през по-голямата част от живота си съм била "мъж".
Имам предвид, че са ми носили и принасяли с дива готовност "след".
Ма кат съм луда и едните рахати не са ми били самоцел...
Италианците имат поговорка подобна на нашата с попарата, но с малко по-хумористично звучене: Искаше колело, ха са вЪрти педалите!

Пипо, на теб ти е дошло времето за латинос, усещам те.


***

Латинос? Не смятам, че са много мой тип. Да не говорим, че "латинос" винаги ми навява мисъл за "мачо", а това не е типа мъжка доминантност, която ми допада. Що, бе, аз си мислех, че засега българите ме устройват... За латиносите ти имаш думата.

И ако ми обясниш к'во лошо някой път и ти да донесеш на мъж
закуска в кревата, може би ще ми спестиш някои фантазии...

А без рахат Кафе, к'ва любов, какъв секс, к'ви пет лева...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

И, между другото, някак има известна разлика между брачното "след" и другото "след", ако не в друго, то по отношение на закуските. Защото в първия вариант е малко по- трудно да намериш някой, който трайно да ти носи в кревата закуската. Пък и, честно казано, тази мисъл никога не би ме занимавала, ако не беше настоящата тема- с латинос или без, обикновено се ставам първа.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Ааа, много анализ отпра, а аз се бъзиках... С изключение на това, че са ме поглезили в някои отношение. В други не.

Отстави тия истории с мачовците, не съм експерт по латиносите. Била съм семейна и съм живяла още еди колко си на брой години на семейни начала с общо 2-ма мъже с латинска кръв, както се казва. Безкрайно далеч от мачовците и представите за космати гърди, китна риза и златен кръст до пъпа. Дори и косите им бяха къси и подстригвани щателно на 20-ина дни.
Сори за разбитите представи.

Нищо няма да ти спестявам, даже леко ще разпусна коланя... туй, дето в един филм казваха: ако искаш да разбереш какво е да правят любов с теб, започвайки от малкото пръстче на стъпалото...

***

Прочети ме добре пак. Аз през живота си просто гаджета не съм имала. Което ще ми остане неизживяна детска мечта.
Това е положението. Затова сега съм бдителна, щото аз си знам.

***

Абсолютна дивотия!
След сутрешния секс се мър-мър-мър-зелува до последно.
После един бърз душ и всеки по задачи. Закуската - ми нали тъй и тъй пиеш кафе сутрин в офиса? Купи си кроасанка по пътя.

Мерси боку!

Закуските- ясно. Латиносите- също. В интерес на истината не съм свързвала представите си с един застинал типаж, нещо като ранния Антонио Бандерас плюс просташките екстри...

Колкото до другото, накрая, не ме карай да се оттегля, за да си спомням.
Понякога ми става сериозно не за друго, ами защото започвам да имам усещането, че само говорим, говорим, за да избегнем простичкото човешко общуване и това започва да ми създава леки алергични реакции...

Ти- не.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Тогаз' излиза, че истината е много встрани от закуските.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Е, ся, може да се предположи, че иде реч и за закуска, след която не следва тичане до офиса, а дълъг свободен ден, в който все някога трябва да се яде. А кроасаните у нас по дифолт най- често нямат нищо общо с кроасан.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Права си, на мен са ми изкривени понятиоята, щото съм в офис а навън сигурно свети слънце.

Мерси боку!

Така си е, не знам дали е за да избегнем простичкото човешко общуване или за да не кажем нещо истинско.

Не ставай сериозна, поне не на тази тема. Тази тема е сериозна само насаме между двама, другото са простотии на кило, ей тъй, колкото да поизпуснат парата хората. Глюпости, много важно.

***

Никак не е сигурно чии представи са изкривени- може би твоите са далеч по- прагматични. Само напомних възможния друг поглед и подход...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.