Ужас,

от половин година ми се случват само лоши неща. На всички фронтове. Навсякъде, където копнеш, проблем и то нерешим. По принцип съм търпелив човек, но изпаднах в безизходица тотална. Това ме прави неадекватна, т.е. реагирам неправилно на хора и ситуации. взех да си изпускам нервите. Мислих положително, опитвах се само хубави мисли да имам в главата. Позитивно се отнасях към всичко живо. Нищо не се промени. Не виждам никакво решение. Пробвах какви ли не решения, но....все едно светът и щастието са се заключили за мен. Остана един единсвен изход, който ще е окончателен. Поне да спре болката някъде вътре в мен.

Разкажи по-подробно, какво точно ти се случи.

Този сладък демон.

Каква е тази болка вътре в теб? Как ще я опишеш?

Мечтата ми е да съм Нормален, тоест Идиот.

има много начини за спиране на болката . За всеки си има определен начин
Щастието е обобщено понятие , а пълно щастие няма .
На първо време ти трябва нещо за което да се хванещ , за да почувстваш радост и задоволство , пък били те кратковременни преживявания

Случват се такива периоди. Но отминават, просто някои по-бавно.
Просто това е животът - дори болката ти показва, че си жив, че още можеш да чувстваш.




Allons-y, Alonso

Всички сме имали такива периоди, минават :)

Antes muerta que sencilla

Може би всеки изпада в подобна ситуация понякога. Може би това идва да ти каже да си преразгледаш приоритетите, важните за теб неща. Не си поставяй високи цели и виж кое наистина е важно: здравето, отношенията между хората, любимите хора да са добре... ей такива неща. Не си мисли като че ли всичко се проваля и нищо не върви добре. Мисли си като за временен момент, в който нещата не вървят, но въпреки това вярвай, че ще дойде момент, в който ще почнат полека-лека да се оправят и наместват. Пожелавай си дребни хубави неща, които едно по едно да ти се случват (напр. да бъдеш с любими хора, да отидеш на хубаво място, да направиш приятна изненада на теб или на любим човек) и ще видиш как ще се отърсиш от чувството на безизходица. Дори и наистина да са безизходни ситуациите, вярвай в доброто разрешение и развитие и прави необходимото, което смяташ, че трябва да се прави. Чувството на обреченост още повече ни обезсърчава! Имай надежда и кураж! И не мисли за глупости. Помисли си и го направи: една усмивка, една добра дума, една подадена и хваната ръка... Успех ти желая!