Сенека си е Сенека...

1. Нет, наверное, человека настолько ленивого, тупого, настолько уставившегося, подобно скоту, в землю, чтобы не выпрямился и не устремился всей душой ввысь, по крайней мере, тогда, когда в небе вдруг просияет какое-то новое диво. Покамест все идет как обычно, грандиозность происходящего скрадывается привычкой. Так уж мы устроены, что повседневное, будь оно даже достойно всяческого восхищения, нас мало трогает; а вот зрелище вещей необычных, пусть и ничтожных, всегда сладостно.
2. Так что прекрасный сонм звезд, которыми усыпано непомерное тело [вселенной], не собирает толпы народа на площади; но стоит появиться чему-то из ряда вон выходящему, как все головы задираются к небу. У солнца нет зрителей, пока оно не затмится. Никто не смотрит на луну, пока с ней все в порядке; но стоит с ней чему-нибудь случиться, как целые города завопят хором, и каждый зашумит что есть мочи, повинуясь пустому суеверию.
3. А ведь насколько замечательнее то, что происходит изо дня в день: солнце замыкает своим вращением год, делая столько же, так сказать, шагов, сколько в году дней; от солнцестояния оно поворачивает, сокращая день, а от равноденствия склоняется ниже, удлиняя ночь; оно затмевает светила; оно, будучи намного больше Земли, (1) не сжигает ее, но равномерно обогревает, то усиливая, то ослабляя свое тепло; оно делает Луну полной не раньше и не позже, как она встанет точно напротив него, и затемняет ее, корда она встанет рядом.
4. Но мы не замечаем всего этого, ибо это в порядке вещей. Вот если что-то погаснет или вспыхнет на необычном месте, тогда мы смотрим, задаем вопросы, показываем пальцами: настолько больше свойственно нам от природы восхищаться новым, нежели великим.
................................................................
4. Придет время, когда усердие долгих поколений вытащит в один прекрасный день на свет все то, что скрыто сейчас от нас. Для такого исследования одной жизни недостаточно, даже если вся она будет посвящена небу. Что же говорить о нас, столь неравномерно делящих и без того немногие отпущенные нам годы между науками и пороками? Все это будет разъясняться постепенно в долгой череде преемства.
5. Но придет время, и потомки наши удивятся, что мы не знали столь простых вещей....
Когда-нибудь явится человек, который точно опишет, где пролегают пути комет, почему они блуждают в стороне от прочих звезд; пусть потомки тоже внесут свою лепту в исследование истины.
ЛУЦИЙ АННЕЙ СЕНЕКА.
Естественнонаучные вопросы
Книга VII. О КОМЕТАХ
[линк]

Хм, това дали е сред преведените трактати?

не е възможно християните да имат Църква, а да нямат император
[линк]

ето ги останалите:
[линк]
Не знам дали в Ромулус.БГ не са превели нещо негово?

а ето и от Марк Тулий Цицерон.


Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.


Както виждаме, хората са стигнали до същината на проблема още преди 2000 години.

Неща, за които хората изписват цели библиотеки, събрани в шест реда. Жалко, че не такива неща изучават в училище.

[линк]

Малко сентенции и от Публилий Сир:
[линк]

Сенека бил написал сатира за приемането на Клавдий на другия свят, която била доста груба.Въобще, доста често се завирал между шамарите.

ой

а докато Клавдий бил жив, 'стоикът' писал хвалебствени писма за императора. И живял в охолство и разкош, напук на доктрината на това учение. Но тук не обсъждаме нравствените му качества, които според мен не били особено високи, а възгледите му за света и познанието.

Хъ хъ хъ, Цицерон и той се развел след 30 години брак, за да се ожени за богата наследница. Трудна е добродетелта без Бога, затова днес я отричаме изобщо. Стоиците барем са я проповядвали, макар да я е практикувал само Епиктет и чат-пат Зенон?

...Блажени испытающии свидения Его, всем сердцем взыщут Его...

И Марк Аврелий също.

Луций Аней Сенека, "За краткостта на живота":

І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че е изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно"1.
2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко2.
3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.
4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.

********************
Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни.
5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали!

[линк]

едно човеколюбиво мнение на Сенека за робите /препоръчвам да прочетете цялото писмо/:

...
Помисли - този, когото наричаш роб, се е родил от същото семе, както и ти, също като теб той съществува под небето, диша наравно с теб, еднакво живее, еднакво умира. Нали много знатни хора, които чрез военната служба достигнаха до сенаторско звание бяха низвергнати от съдбата. Спомни си за Вар! Един станал пастир, друг - пазач. Осмеляваш ли се да презираш изпаднали в такова състояние хора, при положение, че и ти можеш да стигнеш до него. Аз не смятам да говоря за отношението ни към робите, които третираме толкова високомерно, толкова жестоко; ето какво мисля в общи линии. Общувай с низшите така, както би искал да се отнасят към теб висшестоящите. Всеки път, когато се сетиш за властта, с която разпореждаш с робите си, спомни си, че и твоят господар /Сенека има предвид императора/ има същата власт над теб. "Но, ще ми кажеш - откъде накъде ще имам господар?". Ти още си млад, приятелю. Кой знае може би и ти ще имаш. Нима не знаеш, на колко години Хекуба и майката на Дарий станали робини, как попаднали в робство Крез, Платон, Диоген? Третирай роба меко, снизходително, допускай да говори, искай съвет, черпи го. Тук разбира се ще бъда прекъснат от цялата тълпа наши контета: "Какво унижение, какъв позор!" Но аз веднага ще ги улича в това, че те целуват ръце на други роби /Сенека визира Нероновите освободени роби, разполагащи с голяма власт в обществото/. Даже представа си нямате как се стараели да избегнат предците ни това, което е толкова омразно в думата "господар" и унизително в думата "роб". Господар при тях се наричал бащата на семейството, а робите - както и досега в комедиите били членове на семейството. Те създали един празник /Сенека има предвид Сатурналиите/ не само за това, че робите можели да ядат от общата трапеза с господаря, но и да заемат длъжности на държавни магистрати, да съдят - с една дума, домът за един ден се превръщал в република. "Но как така ще допусна аз на трапезата си роби?" - Точно така, както допускаш и всички свободни. Ти грешиш, ако мислиш, че аз ще отблъсна човек заради мръсната му работа. Не занаята му ще ценя, а характера му. Характерът си го създава всеки сам, а работата е въпрос на случайност. Нека едни обядват с теб, защото те са достойни за това, а други - за да станат достойни. Ако има нещо гнусно в тях, заради връзки с мръсни хора, то то ще се изчисти, благодарение на примера на почтените люде. Не само на форума или в сената можеш да намериш приятел, драги ми Луцилий; ти ще го намериш и у дома, ако потърсиш добре. Често добрият материал се губи, ако отсъства занаятчия. Опитай, направи експеримент. Ако е глупав този, който купувайки кон гледа не юздата му, а украсата, то не по-малко глупав е и този, който оценява човека по дрехите и съсловието, което също както и дрехата е облечено върху ни. "Той е роб!" - Да, но може би е свободен по дух. "Той е роб!" - Да, но това прави ли го вреден? Покажи ми кой не е роб: един е роб на похотта си, друг - на користолюбието, трети - на гордостта си, а всички са роби на страха. Ще ти покажа бивш консул - роб на баба, ето и богаташ - роб на прислужницата си, и цял куп знатни младежи - роби на актьори. Няма по-позорно робство от доброволното. Не обръщай внимание на думите на тези господа; бъди винаги приветлив с робите си и не показвай високомерие. Нека те уважават, а не се страхуват от теб...

Сенека, "Нравствени писма към Луцилий", V 6

Дали Сенека не е син на Иисус Христос?

Ай да оправите вече никовета на кирилица, а?

син е на Сенека Стари ;)

Сенека "За щастливия живот"

1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Сенека за почивката и безсмисления труд

6.
Ако играта и шегата не притежаваха някакъв естествен чар, човек не би имал страстното желание да играе и да се шегува; но честото обръщане към тях ще лиши душата от цялата й сила и сериозност. Та нали и сънят е необходим за възстановяването ни, но ако спиш без прекъсване и денем, и нощем, това ще бъде смърт. Едно е да отпуснеш нещо, друго е да го разпуснеш.
7.
Древните законодатели са създали празниците като вид обществена принуда, която да накара хората да се веселят, и са ги вмъкнали между делниците като една необходима пауза. И, както казах, много видни мъже в точно определени дни на месеца са си давали почивка, а други са разделяли всеки ден между работата и почивката. Спомням си, такъв беше Азиний Полион: нямаше сила на света, която да го накара да работи след четири часа следобед, дори писма не четеше, за да не изникне повод за нова дейност, а през двата останали часа до вечерта се отърсваше от умората през целия ден. Други пък правят почивка на обяд и оставят за по-леки занимания следобеда. Нашите предци са забранявали да се докладва в сената след четири часа следобед. Войниците си разделят нощните наряди, а който току-що се е върнал от бойна задача, е свободен за през нощта.
8.
Трябва да бъдем внимателни към духа си и от време на време да му даваме почивка, която да го подхрани и заякчи.
Необходимо е да правим разходки вън от града, та откритото небе и изобилният въздух да засилят и ободрят духа; понякога той се оживява от едно пътешествие, от едно пътуване на носилка, от промяна на обстановката, от събирането е приятели или по-щедрото посръбване. Понякога трябва да стигнем и до опиянение от виното, но не за да се удавим, а за да се потопим в него, понеже то отмива грижите, изтрива ги от дъното на душата и наред с някои болести лекува и тъгата. Създателят на виното е наречен Либер, т. е. свободен, не защото развързва езика, а понеже то освобождава душата от оковите на грижата, прави я волна, енергична и по-дръзновена във всички нейни замисли.

XII.1.
На второ място, не бива да залягаме за излишни неща или пък да се трудим излишно, т. е. не бива да имаме желания за неща, които не можем да постигнем или пък след като ги постигнем, да разберем късно и за голям наш срам колко суетни са били желанията ни. Това означава, че не бива да се трудим безрезултатно или пък резултатът да не си заслужава труда, понеже накрая тъгата е почти неминуемо следствие на неуспеха или на срамния успех.
2.
Трябва да престанем да сновем насам-натам, както правят повечето хора: те непрекъснато се въртят по чуждите къщи, по театрите и форумите; все се предлагат на чужди услуги, все изглеждат като погълнати от някаква трескава дейност. Ако запиташ някого от тях, когато излиза от дома си: "Ей ти? Какви са ти днешните планове?", той ще ти отговори: "Честна дума, хич и не знам; но все някого ще видя, все нещо ще свърша."
3.
Шляят се безцелно и все работа си търсят, вършат не онова, което са си набелязали, а това, което им падне. Бягат без мисъл и без посока досущ като мравките, които правят безполезни курсове от върха до корените на храсталаците. Повечето хора живеят като тях и с право тяхното бездействие може да се нарече безпокойно.
4.
А някои просто да ги съжалиш! Налитат на минувачите и ги разблъскват така, сякаш пожар става - а всъщност тичат или да поздравят някой, който няма да отвърне на поздрава им, или да съпроводят погребалното шествие на някой напълно непознат, или пък да присъствуват на дело на човек, който обича да се съди, или пък на годеж на човек, който обича да се жени; а когато вървят до нечия носилка, понякога сами подлагат гръб под нея. Връщат се у дома капнали от цялото това безсмислие и се кълнат, че хич и не ся спомнят защо са излезли, къде са били, за да се залутат на следния ден по същия път.
5.
И тъй, нека този труд бъде вложен в нещо, нека има някаква цел! Не трудолюбие тревожи тези неспокойни духове, а неверни представи го подлудяват. Не без очаквания се впущат в дейност тези хора: подтиква ги образът на нещо, чиято безсмисленост помраченият разум не опровергава.
6.
По същия начин всеки, който излиза навън, за да увеличи калабалъка, обикаля из целия град, воден от някакви глупави и несериозни причини. Още първите слънчеви лъчи изгонват от дома човека, който няма какво да прави и след като се е блъскал напразно по много и много прагове, след като е поздравил тамошните номенклатори, а на много места са го изблъсквали, той най-трудно успява да завари у дома самия себе си.
7.
И това зло е причина за отвратителния навик на хората да надават ухо, да си завират носа в обществените и личните тайни, да са осведомени за много неща, които носят риск и когато ги разправят, и когато ги слушат.

Искам да ти кажа, че чета, когато имам възможност в клуба ти, но съм доста невежа в областта и за да не изтърся някоя глупост само чета и ти се кефя:)))