Ефектна домакиня

Всяка нормална жена обича и трябва да бъде практична домакиня, да се оправя в кризата с бюджета и да поддържа дома си в уют.

Обаче правим ли разлика между практичната и ефектната домакиня?
Колко от вас например си мрат да се покажат пред гостите си , та ако ще да са сульо и пульо от село Дивдядово?
Когато приготвяте вечеря за гостите и вечеря за семейството например, придържате ли се към принципа " за гостите подбрани деликатеси, а за семейството - квото намеря из хладилника и останало от предишни дни и седмици"?

Откъде, бе, боже, манталитетът, че чуждия човек трябва да бъде по-добре обгрижен от хората, с които делиш трапеза всеки ден?
Откъде тая безумна суета "да не се изложиш" и не е ли например абсурдно да нямаш кинти да се усмихнеш, но да намериш такива, за да се покажеш?

Какво ви топли вас това, че гостът ви е направил една тъпа четка, баси?!
Той да се нахрани на луксозен ресторант ли е дошъл или просто да ви уважи, да се видите, да размените пет приказки и между другото да се почерпите?

Та, момичета, кои от вас са от типа "ефектни" домакини и толкова ли ви радва това? М?

Не каня гости в къщи. Ценя спокойствието си - моето и на семейството ми. Деня ми е достатъчно луд. Срещам сума ти хора. В къщи си почивам. Който иска да ме гледа, черпи, приказва, да ми се обади в заведение. Като ми омръзне ще си тръгна и ще си платя сметката. Няма да го набутам. Аз плащам сметките си.

Не организирам приеми за десетки гости у дома, нито пък правя домашни партита, ползвайки услугите на кетъринг и завършващи с фойерверки в градината. На принципа съм "моят дом е моята крепост" и каня в дома си хора, които обичам, уважавам, ценя и са ми приятни. Което означава, че след като каня такива хора дали на обяд, на вечеря, или следобедно кафе или чай, част от моето удоволствие като домакиня, е да им доставя насладата да се почувстват добре чрез хубава, съобразена с вкусовете им и собственоръчно- приготвена, храна, съответно добре подредена маса, приятен разговор, музикален фон и т.н. Всичко това съвсем не означава гонене на някакви еснафски стандарти и ефекти, тъй като е нормално да искаш да посрещнеш подобаващо в дома си хора, които са ценни за теб, и да ги накараш да се чувстват уютно и удобно.
Та, в този смисъл, горната дилема за мен не е актуална.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Аз пък обожавам да имам гости .... израстнала съм в къща която винаги е била пълна с гости.
И съм страшно ефектна домакиня посочвам им към кухнята и хладилника да се оправят сами знаят всичко къде е Не винаги ми се готви и не винаги се приготвям. Даже мъжо има един приятел той ни идва на гости за да ни сготви екстра

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Не обичам ресторанти и темподобни заведения . Като са повече гостите си разделяме задълженията с мъжката половинка , а ако ми дойдат малко гости ги включвам в готвенето .Преди 4 години на свадбата на дъщеря ми , хванах една приятелка от Бургас да ни точи баница посред нощите . Младоженците изчезнаха на сватбено пътешествие , сватовете си отидоха с техните гости а ние с нашите приятели се прибрахме в къщи и продължихме да си купонясваме . И понеже въпросната приятелка имаше утре ден рожден ден я накарахме да ни направи баница и така от вечерната свадба преминахме на нощен рожден ден , а през деня на другия ден дойдоха и роднините които са от далечната провинция и спаха у свекърва ми . Такъв купон стана не е истина . Не съм естет , не сме месили баницата с бални рокли , ама това събиране ша си го спомням и след 50 години . Имам си и една друга приятелка , която знае , че дойде ли в нас ако не бърза , сядаме заедно да готвиме - така сме си решили от време оно / да ни е по-сладко .

Пипилота го е казала чудесно. И аз така - щом съм поканила някого вкъщи, значи ще се постарая на хората да им е приятно. Обичам приятелите си и се старая според възможностите си. Често готвя и пека сладкиши. Това е израз на загриженост към семейството и към хората, които са поканени в дома. Което съвсем не означава, че само ядем като прасета и не разменяме "пет приказки".

Въпреки това, което написах разбирам какво искаш да кажеш. Познавам хора, които често тормозят домашните си и трудно си мръдват пръста за някого от семейството си, но ако се обади приятел или чудж човек, веднага тръгват да правят услуги.

Да, много се дразня на такива. Не разбират ли, че на хората рано или късно ще им стане ясно какви са. Това са хора суетни и духовно бедни. Дразнещи близките си с непрекъснати и неоснователни претенции, но живо интересуващи се "какво ще кажат другите".

Аз се радвам , че съм от тези / а и всички членове на семейството / дет не плащам данък обществено мнение.

Именно. Вбесява лицемерието. Показността. Дразнещото несъответствие между фасада и това зад нея.
Иди обясни на един такъв човек, че не играеш в тая пиеса - не играеш бе, евтина ти е, тъпа ти е, безинтересна ти е и всичките му опити да те привлече са обречени да ударят на камък.

И няма защо след това да ти вменява и вина, че не си "идеалната" домакиня. Ама според чии критерии? Само защото не играеш играта...и не ти пука какво са казали "хората". За мен например гости, одумващи менюто - независимо дали сипят комплименти или правят муцки- са също толкова противни. Баси.

Нали домът е "непринудена среда". Комплекси избиваме...няма с какво друго да шашнем света, та с готвене и чистене. Ужас.

Пипи, уют може да се постигне и с простички средства. Храна, приготвена и поднесена с любов, която казва "добре дошли". Но която е част от нещо друго, а не основното, с което можеш да се фръцнеш пред гостите си.

И изобщо не мога да приема, че трябва да има контраст и то много рязък контраст между "своите" и "чуждите". Гостът е специално събитие. А тия до теб не са ли? Те са ежедневното специално събитие, за тях трябва да те е грижа...И то не с мотива да си просиш одобрението им, а просто ей така бе, от сърце, защото ги обичаш...

Най-добре да поръчаш готово, а ти да аранжираш цвеята и семейството да подреди масата.

all the lovers

Първо: изобщо не съм уточнявала как се постига уют, защото той не е функция на вещите, а е по- скоро състояние и атмосфера, в която аксесоарите и добрата храна са част от хармонията. КОй как го разбира и с какви средства го постига, е друг въпрос, а и тук индивидуалното играе съществена роля.

Второ: за контраст между това, което правиш за своите и чуждите не съм и споменавала, въпреки че явно това е смисловият център на темата ти. Добрата домакиня не допуска такъв контраст. Е, понякога е допустимо да се постараеш и да проготвиш нещо "по- засукано", което не правиш всеки ден, за скъпи гости... Това, което казваш, че близките хора до теб, са специалните, звучи прекрасно, ала в забързаното ни ежедневие просто не винаги се получава да превърнеш в нещо специално всяка закуска, обяд или вечеря, и това е нещо разбираемо и логично. Дребните неща в подредбата на масата са моят начин да направя обаче мястото за хранене, да речем, винаги апетитно и естетично на вид.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Нямам къде да ги сложа да седнат! Пък и, от години празнувам поводите си в ресторант - хем не мисля какво да готвя/пека/пържа и т.н., хем няма да мия чиниите после! Иначе... когато ми дойде някой от най-близкото ми обкръжение на гости - хапва каквото ям и аз! Нищо специално не готвя, нямам шест сервиза - един за мен, и пет за гости! (имам всичко на всичко два, в интерес на истината! )

Да одумваш менюто, когато си гост някому, е проява на много лоши маниери и ужасно възпитание. А, уви, еснафлъкът да се коментира основно какво си ял някъде, е неразделна черта от характерите на мнозина досадни и дребни душици. Точно такива обаче трябва старателно да избягваме да каним в домовете си. Домът трябва да се пази от кофти- енергии.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

А да прокарват пръстче по перваза за да проверят дали е забърсан? Или по горния ръб на картина. Или да ти отворят гардероба за да проверят сгънати ли са ти дрехите? Ееееех, мама му стара, много мъка има на тоя свят ще знаеш... Гости ли?! Марш на вън всички!

За такива екземпляри съм чувала единствено от моя приятелка- германка, която ми разказваше за ужасните навици на леля й, която, слава Богу, й гостува само веднъж на година, около Коледа. Аз никога не съм се сблъсквала с подобни идиотии- ако някой би се държал по такъв безобразно- просташки начин в дома ми, просто повече няма да ми прекрачи прага.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Най-ужасното в същност е, че това е еталон, манталитет, възпитание, не знам и аз как да го нарека, нещо естествено за определена група хора. Да, един нормален човек трудно би могъл да си го представи. Сега забелязвам, че съм се въздържала да охарактеризирам подобен тероризъм като култура.

Когато идват гости, домашните ти не заминават никъде - т. е. каквото приготвиш за едните, приготвяш и за другите. Няма лошо според мен да се отпразнува с нещо по-специално събирането на близки и приятели на едно място.
Не е много приятно обаче, когато хора, с които си седял на пода, понеже е нямало друго място за сядане, и си пил от една бутилка, понеже е нямало достатъчно чаши, след години, като ти дойдат на гости да обсъждат цвета на гардероба ти с неодобрение.
Чувала ли си приказката "Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина"? Или "Нека разправят, че сестра ти е ***, върви обяснявай после, че нямаш сестра".
А на теб, когато ти кажат нещо такова за нечия сестра, проявяваш доверие към приятелката, която ти го е споделила, или проверяваш сама дали е истина?
Та сигурно ето там някъде са се появили и ефектните домакини...

Аз и на домашните готвя вкусно, когато готвя. А старанието си е признак на гостоприемство. Искам гостите ми да се чувстват приятно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Аз предпочитам обратното. Обичам да готвя, ама в подредбите хич ме няма.

Най обичам да чета, ама не мога.