Кое предпочитате?

Един виден наш скулптор, обясняваше по следният начин, как прави творбите си: „Когато погледна камъка, виждам в него скулптурата и само ми остава да премахна излишното, за да извадя неговата същност на яве.”.
Та да ви питам, виждате ли тази същност в жените/мъжете, заровен заради една или друга причина? И готови ли сте да хвърлите сили, време и енергия, за да извадите на яве нечия същност и да се насладите, като един Колумб на Америка, или предпочитате „всичко на готово” да получавате?

А кой е този ваш скулптор и кое му е видното?

мене ме заболе главата, докато го прочета и го осмисла тва... с което предполагам отговарям по некъф начин на въпроса ти

вместо да се насадиш кат един Колумб на Америка ...

Да, отговаряш ми.

Самоиронията е много по-секси, Дарки.

не ми бегай по тъч линията, ми казвай бърже кой е скулпторът виден, дето кат един Колумб същий на Америка се насадил поради една или друга причина

булче, мноу мъ мързи ... виждам ги тия ми ти работи ама мижам ...
и на готово не искам - ще вземе да ми дойде в повече шикеря
аз съм толерантен тип. Квото ми сложиш на масата туй ще ям. Ако нищо не ми сложиш - малък ли съм да си сготвя сам

Избери си един, щом това ще ти помогне да ми отговориш на въпроса.

Викаш, не щеш да целуваш жаби .... принцесата е мираж
Друго си е "око да види, ръка да пипне", ако дадат.

не помня дали съм те засичал преди тук, но старата ми сигнатура беше: как се променят само мъжете, 3 години сме заедно, а вече не мога да го понасям

в интерес на истината, като бях по-малък влагах много усилия. Исках да им покажа най-хубавите им и привлекателни страни (не само в сексуален план).
Сега нямам излишна енергия за това.

Целувам само това, което смятам, че си заслужава да бъде целунато

Твърди се, че изречението е на Микеланджело и точния цитат би трябвало да е - "Просто взимам камък и отсичам от него всичко излишно". Вариант на него е даден в едно интервю на пловдивския склуптор Иван Тотев, но то звучи - "Опитвам се да махам абсолютно всичко излишно, без което може, да сведа нещата до знака".
Казвам го, защото в контекста на темата има различен акцент. При микеланджеловия вариант "отсичам" носи повече агресия, докато при тотевата мисъл нещата се свеждат до знака - т.е. до търсене на истинското аз, изчистено от бутафорните наслоявания.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

което показва че (както и предполагах), видният ваш скулптор е измислен на момента, за да се изкараме кОлтурни

Ако ми отговориш, какво общо има името на скулптура с въпроса и отговорът ти, ще ти кажа и името му и ще ти дам линк към интервюто с него.

Явно доста скулптури са си присвоили тези думи на Микеланджело.
търсене на истинското аз, изчистено от бутафорните наслоявания - Това е точният акцент на темата.

Разбирам те, но има една много съществена разлика. Да покажеш на някого, най-хубавите му и привлекателни страни е едно, а да успееш да ги извадиш на яве, е съвсем друго.

понеже съм се занимавал с дърворезба ще ти го обясня по-просто.
Когато хванеш дървения материал. Той си е просто дървен материал и не знае какво ще се случи с него ... но ти виждаш линиите му сенките в дървесината и ги изваждаш на яве. Тоест те са били там, но примерно не са били ясно очертани

Същото е и с хората. Има ги тези качества, но не са развити или нарочно са подтискани

В отговор на:

---

При микеланджеловия вариант "отсичам" носи повече агресия, докато при тотевата мисъл нещата се свеждат до знака - т.е. до търсене на истинското аз, изчистено от бутафорните наслоявания.

---

Не си разбрал. Микеланджело говори за камъка като медиа, а Тотев се опитва да даде някаква постмодерна интерпретация, обаче само се излага; истинското изкуство никога не търпи излишъци.

Както си го казал, излиза че речните седиментни наслоявания са най-бутафорни...

скулпторският лаф е толкоз изтъркан, че останалите ти глупости за насладата на един същински Колумб над Америка поради една или друга причина, просто бледнеят

Не е точно така, защото Тотев лее, работи с метал, от който отлива чистите (според него разбира се) форми. Акцентът е виждането от твореца на чистата форма и извеждането и като знак.
А, от микеланджеловото изречение е изведено определението, че красотата е това, в което няма нищо излишно.

Както и да е темата е друга, да не забиваме в този детайл, че ще затъмним темата съвсем.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI