Нужно ли е

да казваш в прав текст на близките си, че ги обичаш и харесваш или по-добре е да се кара по подразбиране? Въобще нужно ли е да се обясняваш непрекъснато за нещо?
Питам, щото просто си питам, без да се обяснявам.

зависи от разбиранията/възприятията/схващането на другата страна.
напр. на мен, който и да ми сипе дитирамби, само ще ме "наостри".
друго си е да видиш реални действия.
възрастните хора, които са самотни, напр., обичат да ги ухажваш, да разговаряш с тях.
виждал съм много такива ситуации, напр. възрастните ми звънят и ми се карат, че не ги навестявам/не им се обаждам.


според мен.

ако мълчиш и я караш по подразбиране - ще те изкарат темерут,
ако па почнеш много да се обясняваш - ще те изкарат лигльо...

нема угодия, особено на отсрещния пол...


ЕВРОПРОСТАК

Нужно е.

Пълно е с хора, които НЯМА да кажат на близките ти, че ги обичат.
Защо и ти да си от тях?

Мисля, че ако познаваш близките си хора ще знаеш как да постъпваш.Майка ми беше много сдържан човек.Може би е била подвластна на възпитанието си- дете се целува само докато спи.Сега е много по-любвеобвилна и не се скъпи да ми повтаря колко ме обича ( и брат ми също).
Към моите деца и аз съм различна.Никакви прояви на лиготии, ако не сме у дома със синчето и мъжа ми и пълна свобода с щерката.

Моят град

[линк]

Мнението е позиционирано!

Нужно е.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Зависи за какъв точно вид близки се отнася.
На децата - да, трябва често да им се казва,че са обичани.
На другите по-добре е да го показваш с поведението и действията си. Аз например не съм по признанията много-много.
От друга страна ми е приятно, когато ми го казват.

като ви прочетох...Благодаря на всички!

Ами защо съм способна на всякакви маймунджЕлъци за да покажа обич, а не мога да го кажа....И защо всяка моя нежност ми звучи, дори на мен самата като цинизъм....А на другите - изобщо не знам! Егати ужаса!

И изобщоооо...- егати тъпата тема...!!!!!!!!!/не мога да я изтрия вече/
Съжалявам наистина, приятели!
Край!

Обичането е "сложна " работа особенно между роднини ... а ако има и намесени пари и интереси.....леле мале

Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит

Нито има нужда да съжаляваш, нито темата е тъпа. (То без друго темите не могат да бъдат тъпи, за разлика от нас.)

Според мен всеки има нужда да чуе, че е обичан. Въпросът е (за да не кажа проблемът), че някои сме възпитани, че е достатъчно да го показваме и доказваме, защото иначе би било непростима слабост. Също така непростима слабост е да се покаже нуждата от подобно нещо.

С други думи... тва е до живот. С още по-други, тва е да искаш да живееш "след войната" "в Китай, както винаги" (по еес), без да знаеш какво е война и да си стъпвал в Китай.

Предварително се извинявам, ако не звуча особено разбирателно, но пък това не е винаги най-важното.
:)

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Темата ти е чудесна, но прекалено някак лична...
Поне на мен ми е трудно да говоря за такива неща, така както на теб (а и на мен понякога) ти е трудно да кажеш на някого, че го обичаш.
Няма какво да съжаляваш, че и да триеш, аз обичам () чувствителни хора като теб, котарак.

добре де, виж сега
като прочетох темата ти и мненията под нея, и видях, че си имала импулс да я изтриеш, да не си я пускала...
реших, че няма да ти отговарям по нея. щото не ти се говори за това.
но то излиза същото като да не кажеш на някого, че го харесваш : )
да не му кажеш, за да не го притесниш и да не се притесниш и себе си.
аз съм от семейство в което не казваха много-много на децата, че ги обичат.
не ги прегръщат, не ги пипат "излишно".
и дойде един ден, в който осъзнах, че усещам, че това ми е липсвало, представяш ли си?
изобщо нямам представа защо хората правят така.
всичките обяснения, че така е било прието... ама защо е било "прието"? какво е накарало хората да приемат, че не е редно да прегръщат децата си и да им казват, че ги обичат? какво наистина?
никое от разясненията не ми звучи разяснително. звучат ми като... като... "разяснения", които така се казват, защото "така се прави", а не наистина.
тогава като осъзнах, че чувствам тази липса си помислих, че никога едно "здравей", или едно "обичам те" - когато е наистина - не може да бъде в повече.
и когато не е, разбира се, както веднъж, помниш ли? като се смяхме, поне аз, на разказаното от каката, дето има некви женки, които държат и настояват мъжът им да каже гласно "обичам те" точно когато е на заседание и тропат с крак от другата страна на телефона, а горкият човек се поти и му иде да се гръмне
но това не е истинско "обичам те", това е... като дамга на гъзъ на крава - "тая крава е моя".

иначе казано - не че е нужно, в смисъл - не е задължително.
но пък е хубаво и добре да прегърнеш някого
дали се разбра нещо от дрънканиците ми, а