Пространство и време

Ето една много интересна и фундаментална според мене тема както за физиката, така и за философията. Триизмерно ли е пространството въобще? Тече ли времето равномерно и еднопосочно? А феномена лично време, което тече по-бързо или по-бавно за дадения човек? Тук е мястото за дискусии върху теорията на относителността и наистина ли скоростта на светлината е пределна? Ами, пишете!

Moite nabliudenia sa,che tova e vazmojno.Moiata bivsha kolejka(Laila) se dvijeshe pod agal fi spriamo osta na vremeto.V rezultat,tia imashe mnogobroini proektsii v chetirimernia prostranstveno-vremenen kontinuum.

ami... mnogo dobri oboasnenia za sasnostta na vselenata mogat da se dadat, ako se oprilici tia na komputerna programa!!!!!! ta, znaci... prostranstvoto moje i da e 3D , a moje i da e poveceD :-), vij, za vrepemo dali tece ravnomerno!!??? ravnmerno spriamo koe!? spremo nekoe drugo vreme li??? i, osven tova, kak bimogla edna programa, da razbere dali procesora sa taktuva ravnomerno!!??? ili edna zadaca v edna mnogozadacna ednopprocwsorna sistema da razbere ce vsasnost, ne se izpalniava ravnomerno!!??? (osven ako narocno ne i se predostavi tazi vazmojnost)!

Във физическия свят няма време! 1.Времето като промяна За да говорим за време трябва да има връзка между "преди" и "сега".Такава има в съзнанието ми, но не и в самия физическия обект. Нещата се променят, но това е просто редуване на несвързани състояния - като последователност от отделни снимки във филмова лента.Предметът се променя и нищо не го свързва с миналото му. Усещам как се надига бунт срещу горните редове.Но кажете ми, "помни" ли водата, че вчера е била лед! Различна ли е водата, която вчера е била лед, от водата, която вчера е била пара! Задраскваме промяната като доказателство за съществуването на време във физическия свят! 2.Времето като движение За да има движение трябва да има система - поне две тела, та едното да служи за отправно тяло. И ще можете да кажете, че се променя системата на двете тела. "Ето нещо, което се променя и има памет - мога да определя предишното му състояние и бъдещото му състояние". Това е измислена система.Човекът свързва двете тела в мислена "система". Времето пак е само в съзнанието. Вие контрирате с реална система - Слънчевата система. "Система" от космически тела/маси/, свързани с гравитационни сили. Днес могат да се определят предишните и бъдещите положения на планета. "Има минало и бъдеще" ... А ако космосът ни изпрати достатъчно голямо тяло ? След кратък преходен период ще се установят нови положения на планетите. И те ще имат ново "минало" и "бъдеще". Този хипопотичен/катастрофичен/ сценарий доказва, че Слънчевата система не е система, а "система". Философите между физиците твърдят, че "С никакви опити в една затворена физическа система не може да се установи дали тя е в покой или се движи". Ерго, тя е извън времето. Бръсначът на Окам изхвърля времето като излишна хипотеза. 3.Времето като развитие Физиката беше дотук.

Vremeto e FILOSOFSKA kategoria,koiato fizikata izpolzva za udobstvo. Prosto edin udoben parametar. Osven tova gornata definitsia ne e viarna-za zatvorenata sistema. Tova tvardenie se dava za inertsialna sistema. Vremeto, obache,pak kato filosofska abstraktsia,ane kato realna fizichna velichina,e absoliutno neobhodimo navsiakade,kadeto ima prichinno-sledstvena vrazka.

...Уважаеми Photon, знам че си теоретик в сферата на фундаменталната физика и очаквам с нетърпение твоето мнение по предложената тема... ...Аз харесвам теорията за четири-измерното пространство, като времето е четвъртата векторна (еднопосочна) ос. А може би петата или шестата оси са още по-екзотични от четвъртата? Примерно с формата на спирала или пък имагинерни... Можем да допуснем наличието и на други измерения, но как бихме могли да го проверим, след като сме вътре във системата? Единствено чрез наблюдения на обекти (или ефекти), които имат странно поведение- примерно би могло да са проекции на други обекти от по-високо измерение, или пък да открием объркана причинно-следствена връзка. Нали не е невъзможно да се направи компютърна програма, която по 2 перпендикулярни проекции да възстановява обекта от следващо ниво? А по 3- от по-следващо. И така нататък...След това е достатъчно да се потърсят около нас подходящи проекции и да се провери имат ли свързано поведение. Примерно във физиката на микрочастиците има доста факти, които навеждат на подобни размисли... ОБАЧЕ Ако ние с вас направим подобно откритие автоматично се абонираме за Нобеловата награда. Т.е. едва ли е толкова лесно...((-8).. ...Хей Stilion, много е екзотична тази теория, че във физическия свят няма време! Направо ми разби спомените от училищната физика..((-8)..А онази известна формулка S= V.T какво означаваше? И всички други, описващи някакви релативни връзки... ...Очаквам с интерес продължение на дискусията (време е да се включи и инициатора и) , с уважение към всички участници : ...Арчи..(((-8)..

Interesnoto pri chetirimernoto prostranstvo-vreme e,che to e psevdoevklidovo,t.e. nai-kratkoto razstoianie m/u dve tochki ne vinagi e prava linia. Shto se otnasia do mnogomernite prostranstva-te sashtestvuvat vav vsichki strunni i superstrunni modeli. Ako ima interesuvashti se,mojem da prodaljim tazi diskusia.

...Ами на мен ми е интересно Том, разкажи подробности за тези теории за струните и многомерните пространства... ...Хей Рhoton, ще намериш ли Време да се включиш във собствената си дискусия?..((-8)..виж колко Пространство има наоколо... Арчи..(((-8)..

Търкаля се топче по билярдна маса.През цялото време то остава едно и също. В точка В то не е различно от това, което е било в т.А. То е същото когато се движи по линия АВ и когато се движи по линия ВС. То е същото и когато е неподвижно, и когато се движи. То е във безвремие. Топчето удря друго топче. 1.Топчето променя посоката и скоростта си. Какво се е променило в топчето? Какво се е променило за топчето? То си е в същото безвремие. 2.Топчето се чупи на две парчета. Какво свързва новородените парчета с топчето? Нищо! Можеш да посочиш редица връзки. Сумата от масите им остава, сумата от моментите им остава и др. такива. ОБАЧЕ! ТИ сумираш масите. Самите парчета сумират ли масите си по някакъв начин? На какво основание ТИ сумираш масите им? Има ли вътрешна причина за това? Причина, произтичаща от самия обект? Същото и за моментите и т.н. Причинно-следствената връзка доказателство ли е за наличие на време? Време в самия обект! "философска абстракция" - какво е това? Абстракцията е нещо реално - отделяме метал от руда, човек се откъсва от човешката си същност и става абстрактен човек и др. такива.

Imam edin mnogo prost argument sreshtu dovodite ti.Tova e velichinata "energia".Pomisli po vaprosa.Ako ne mojesh da razberesh kakvo iskam da kaja,shte se radvam da prodaljim diskusiata!

Здравей, Stilion! Интересен поглед имаш върху проблема за времето. Не знам много точно какво казва философията по въпроса, но това, което се опитваш да ме убедиш, че казва физиката, не е точно. Първо за времето като промяна. Самият израз не е точен според мен - времето може да е мерило за скоростта, темповете на някаква промяна, интервала между началото и края й и т.н. Извинявай, но за мене е прекалено смехотворен проблемът за паметта на неживата материя - какво като водата не помни, че е била лед - това какво общо има с промяната й и времето? Да не говорим, че в природата има магнитни материали, които частично помнят предното си състояние на намагнитеност - коментар? И как може промяната да е поредица от несвързани състояния - това е някакъв нонсенс! И че преди и сега били субективни понятия. Я се порежи и в следващия момент като ти текне кръв ми кажи че този момент няма връзка с предния момонт, когато си се порязал. Не че е много ясно какво е време, ама нека все пак сме коректни към действителността и фактите и не изпадаме в солипсизъм. Второ - за движението Отправното тяло има връзка по-скоро с пространството, отколкото с времето - спрямо него отчиташ промененото положение на наблюдаваното тяло. Тази промяна на положението естествено става в течение на някакъв интервал от време - това е и движението във физиката - промяна на местоположението с течение на времето. Естествено че системата е мислена - ако гара София ни е отправното тяло, влакът който тръгва за Пловдив не е физически свързан с гарата, но като се задвижи се отдалечава от нея с течение на времето и се приближава към Пловдив. И времето хич не е в съзнанието, щото влакът пристига в Пловдив СЛЕД като е потеглил от София - нито преди нито в същия момент! Някакъв коментар? Този аргумент със Слънчевата система не го разбрах - какво като "Космосът изпрати по-голямо тяло"? Каква връзка има това с времето и движението. А и космосът не праща току-така големи тела, малки като комети, астероиди и др. да, ама големи... А това пък за бръснача на Окам въобще не му е там мястото и въобще знаеш ли какво бръсне тоя бръснач? Трето - времето като развитие Кажи си аргументите, пък да видим физиката докъде е. С уважение и интерес към събеседника!

Мисля, че след като изкоментирах в предното изказване проблема за движението тук мога само да напомня нещо. Нека сме коректни към действителността! НИкой не казва, че топчето се променя, а че се променя местоположението му, нека бъдем коректни! Само че както казваш когато се движи по линията АВ, това не става в безвремие - тръгва от т.А и след известно време стига в положение В. СЛЕД, не преди, не в същия момент! Повтарям се с предния коментар, но не трябва да се изопачава действителността - дори философията се съобразява с установените факти от "частните" науки. С уважение!

Здравей, Арчи! Извинявам се за отсъствието ми, но то беше и физическо от София. Темата за повечето измерения е много интригуваща, но дали можем реално да го разберем - не знам. Ние сме осъдени на тримерно мислене и представи. Навремето имаше един невероятен сериал "Космос" на Карл Сейгън. Там се третираше този проблем - ако имаме двумерни същества, за тях третото измерение е непонятно - примерно не знаят какво е горе и долу. Ако тримерен обект влезе в света им, те ще регистрират само сечението му с тяхната равнина, т.е.една двумерна проекция, която не говори нищо за самия обект. Не е ясно как да си представим четвърто измерение което да е перпендикулярно на другите три - ние знам трите : напред-назад, наляво-надясно и нагоре-надолу. Какво ще да е четвъртото измерение, не ми го побира акъла. А пето, шесто, n-то? Колкото до образованието ми - физик съм, но не тоеретик, специалността ми е геофизика, но даже и по нея не работя в момента. Но който е физик, е физик за цял живот, дори и да не работи нещо свързано с физика. Тя е начин на мислене както казваме ние. Някой човек на изкуствата би ти казал - тя е състояние на духа. И такава е за нас, физиците. Истината е, че каквото е дала физиката на човечеството, никоя друга наука не е дала. Дори и най-съвременните методи в биологията и медицината свързани с генетиката, пак в основата си се опират на физиката, квантовата физика. Откривателите на ДНК спиралата - Уотсън и Крийк, пък са силно повлияни от Макс Борн и неговия принцип за допълнителността. Но това е друга тема. Мисля, че Том е по-близо до физиката и разчитам да помага. Ще се радвам да дискутираме и по-нататък! С уважение!

Vav fizikata prichinno-sledsvenite vrazki sa formulirani kato zakoni za zapazvane(na energia,impuls,aglov moment,masa,elektrichen zaraiad i dr).V tvoite razsajdenia,Stilion,prichinno-sledstvenite vrazki lipsvat. Za da zapochne da se dviji topcheto v t.A i moment t0,to triabva da poluchi energia otniakade,t.e chrez vzaimodeistvie.Sastoianieto na topcheto predi i sled vzaimodeistvieto e razlichno i moje da se opishe kato funktsia na prostranstvenoto mu raz polojenie x vav vseki moment t. S koeto az oborvam tvoite dovodi!

Photon и Tom са обяснили нещата от гледна точка на физиката, аз ще се опитам да защитя честа на философията. :))) Ти казаваш че имеме едно топче. Хайде да помислим по-внимателно какво казваш. След като имаме нещо определено - топче, а не да речем краставица, - ние приемаме че тъкмо неговото различие от другите обекти, най-малкото спрямо нас (наблюдателите), е от фундаментално значение за съществуването на точно това топче. То е топче само доколкото притежава някакви определени качества, които намират своето определение в сравнението с други качества които не присъстват топчето. То има определена форма, маса, цвят и ред други качества, които са различни от тези на краставицата. Интересното е, че ако се опитаме да кажем къде са границите на топчето (тъй като очевидно то има гранции защото иначе нямаше да наблюдаваме неговото различие от краставицата), първото и непосредствено определение на самото топче ще бъде отсъствието на тези негови характеристики - границите му са там където нямаме неговата форма, маса, цвят и т.н. - там където те престават да са налични. Тъкмо в това самопределяне на топчето в отношението му към неговото отсъствие и към присъствието на други обекти с различни качества е дефиницията на понятието пространство. Най-общо казано пространството е система от отношения между обекти. Добре, вече имаме пространство. Ако го нямаме него нямаме и топче. Да но за пространството възниква същия проблем както и за топчето. Какво определя самото пространство. Тук имаме един капан от нашите възприятия, който ни нашепва най-очевидния, но грешен отговор - ами определението на пространството са обектите които го съставляват - Слънчева система, линията София - Пловодив, или каквото друго се сетиш. Да, ама не. Там е работата че ако вземем простото наличие на други обекти и отношения между тях това не ни дава собствената характеристика на самото пространство като ОПРЕДЕЛЕНА система с нейни си собствени характеристики. А за да кажем че една система от отношения е ОПРЕДЕЛЕНА ние трябва да я различим, ние трябва да видим нейното различие. А нейното различие са нейните особености спрямо друго пространство. Но кое може да бъде това друго пространство? Друга система от други обекти и техните отношения? Не, защото ако базираме различието й върху различята с други обекти и техните отношения ще имаме същото пространство но увеличено по обем. Просто нямаме нова, качествено различна система от отношения. Линията София-Пловдив се намира в България, тя пък се намира на Земята, тя от своя страна е в Слънчевата система, тя в Галактиката и т.н. Тоест нямаме ново пространство. Тогава? Единственият начин пространството да бъде определено е то да бъде различно от самото себе си (да се различи в себе си, ако толкова държиш на субективизма). Да бъде различно от себе си не означава нищо друго освен да има промяна в системата от отношения между обектите които го съставляват - промяна в тяното положение, форма, цветове или каквито й да е други качества. Но имаме ли такава промяна, моментално имаме и друго, различно пространство. Но това ново пространство намира своето определение в също такова друго свое пространство и т.н. до безкрайност. Тъкмо промяната в системата от отношения между обектите опрдеделя новото пространство, а новото отношение което имамеме, отношението на двете пространства по между си, се нарича време. Така че времето, както и простанството, са абсолютни, вътрешни характеристики на всяко нещо. Без тях не можем да говорим за топчета, краставици или съзнание, което ги мисли тези неща. И "паметта" на топчето и на краставицата и на водата е в тяхното единство. Без това единство на отношенията нито едно от тях няма да съществува. Няма топче само по себе си, няма краставица сама по себе, няма вода сама по себе си. Те са такива само дотолкова, доколокото намират своето определение във веригата на пространствено-временните отношения.

Колкото и да е досадно ще си позволя да говоря пак от името на Физиката, което не значи че съм неин пророк :о) Просто да уточним понятията за абсолютно и относително пространство и време от гледна точка на физиката. До Айнщайн, господства Нютоновата парадигма във физиката, която работи с абсолютни време и пространство. Пространството е "сцена", празно вместилище, в което се случват явленията, извършват се движенията и т.н. Времето е течаща равномерно "река", напълно независима от това, което се случва и от материалните носители на случващото се! След Айнщайн се налага релативисткото разбиране за пространство и време, което е илюстрация на защитения от exPesho принцип на единството - пространството и времето са немислими без материята и движението. Материята - разбирана както се уточнихме в дискусията "Физика". Ако трябва да подкрепя философските обосновки за това що е пространство и да кажем какво е то и какво не е, да опишем неговите качества, които други "обекти" не притежават или по-точно не притежават точно тази комбинация от характеристики, най-лесно и достъпно за всички е да се обърнем към геометрията - все пак на нея пространството й се води на отчет и си го контролира. И да вземем за пример евклидовото тримерно пространство, което е естественото пространство за нас. Та неговите същностни характеристики са : 1. То е непрекъснато! 2. То е безкрайно! 3. То е триизмерно! 4. То е еднородно - всичките му точки са тъждествени т.е. където и да сте в него то има едни и същи свойства навсякъде 5. То е изотропно - всички прави минаващи през една и съща негова точка са тъждествени, т.е. в него няма привилегировани посоки или направления, във всички посоки то има едни и същи свойства. Ето едно описателно определение и ако някой се сеща за друг "обект" притежаващ същата комбинация от свойства, който да не е пространство, тогава нека си каже и ще призная горната дефиниция за неверна. Разбира се по-горе става въпрос за геометрично пространство, но степента на абстракция не е ниска за философите надявам се. Естествено ако възприемаме релативистични време и пространство, за нас то не е непрекъснато, поради това че го свързваме с материалните обекти, а те са крайни структури и съществуват поне по отношение на ВЕЩЕСТВОТО прекъсвания в разпределението на материята в пространството. Навсякъде обаче има някакви полета, дори и в дълбокия космос - слаби гравитационни. Които пак са си материя. Но разбира се тя не е разпределена напрекъснато. Особено интересен и въпросът за безкрайността, но стига толкова за сега. С уважение към всички участници в дискусията!

На мен винаги ми е бил интересен въпросът с измеренията. Какво са те? Защо за нас пък са точно три? Всъщност от какво се определя броя на измеренията?

Niakade beshe spomenat vaprosat za izmereniata i v tazi vrazka nai-avangardnata v savremennata teoretichna fizika teoria-superstrunnata. Spored neia nasheto prostranstvo e trimerno samo v globalen plan.Lokalno,na mnogo malki razstoiania(t.nar.Plankova daljina),prostranstvoto ima poveche izmerenia(broia na koito varira v zavisimost ot izpolzvania model).Na vsichkoto otgore pri takova"uvelichenie" prostranstvoto daje ne e ednosvarzano.... Temata e obshirna i bih ia prodaljil,ako niakoi dade znak,che se interesuva...

Tom, моля те да продължиш. Внимателно следя цялата дискусия. Имам страничен въпрос: имаш ли сведения дали Великата теорема на Ферма е наистина доказана, както се твърди в наскоро излязла книга и както се пише на страница в Интернет, свързана с теорията на простите числа ? Поздрави

Dokolkoto znam,dokazatelstvoto na teoremata na Ferma (po dumite na samia Ferma) e bilo podrobno izlojeno v rakopis,koito oshte ne e otkrit. Vazmojno e naposledak da ima uspeh v tazi nasoka,no tazi oblast e vstrani ot moite zanimania,taka che ne bih mogal da bada dostoveren iztochnik na informatsia. Shto se otnasia do prodaljenieto na temata za razmernostta na fizicheskoto prostranstvo i vrazkata sas superstrunite,obeshtavam da prodalja temata utre