Недоспали мисли....

Все по-трудно вземам генерални решения...
Все по-мудно придвижвам някакви задачки...
Все по-недоверчиво приемам новостите...
Все по-трудно се разделям с установения ред...

И за вас ли е така?

Вай, пенсийо

В ТОЗИ клуб с всички е така
вервай ми
някои пове4е - други по-малко
зависи от очите, с които гледаме на нещата

бе няма да си разваляме настроението от сутрината ся
Лек ден и да се покаже слънцето, че таз влага ни депресира ве4е.....[линк]

УФфффф,какво да ти кажа?
1.Преуморена си.
2.Преуморена си.
3.Тука хич,не ми харесваш- остарявашСватя стегнИсЪ,да не дода да тъ стегна аз
4.КъФ ред?Кога има безпорядък,тогава има и ред!

Сега да кажа и аз
Генералните решения ги вземам от раз,щОтО като вземеш да мислиш много,и нищо не става.
Когато съм преуморена,и с мен е така.Тогава закачам всичко на перона,зад вратата.Работата не е заек да избяга,освен, ако това не касае някакви приходи.Тогава закачам преумората си,зад вратата,обличам си бойните доспехи,и продължавам напред!
Защо?Новостите са прекрасно нещо!
Стига с тоя ред,прави каквото ти е хубаворед,та ред и то установенМи всичко се променя,днес има, утрЕ нЕмА
да има ред,и така до края на света!

Време е да се изправим срещу живота и да го погледнем в очите.
Време е да престанем да се крием зад цифрите на ЕГН-то, сребърните нишки в косите и преживените неприятности.
Време е да престанем да живеем само заради работата и децата, а да живеем въпреки тях.
Време е да престанем да се молим, а да се научим да искаме.
Време е да за почнем да мислим за утре, а не за вчера.
Време е да позволим на сърцето си да подскочи още веднъж, дори и да му е за последно.
Време е да облечем новите дрехи...

Ами уж с 'четири' очи гледам, ама... размазана картинката.
Фокуса ми се е бъгнал нещо.
А тва с настроението... ни ми се разваля, ни подобрява... безвремие някво и дървена философИя ме е налегнала, та затва ви ги метнах тези мисли - за сверка.
Викаш не е много тревожна диагнозата?!
Тук си пече, бе. Ама ний сме южни щати, та затова много влагата не ни се задържа.
Мерси за клипчето - щипка оптимистика.

Вай, пенсийо

Разумно начало.
Разумно съществуване.
Разумни мисли.
Разумен труд.
Разумна любов.
Разумни мечти.
Разумно приятелство.
Разумно общуване.
Разумно мъдруване.
Разумно семейство.
Разумни деца.... ... ...
Разумно до края!
Дали си живял?


Учи се разумно,
но от греха.
Тогава ще живееш
воден от Разума,
докоснат от Мъдростта,
със сърце искрящо,
пленено от Любовта.

Дали е разумно?
Ако отговора имаш,
започни от сега!!!

Преумората - всеки ден.
Приходите - все не са достатъчни.
Ма хич пука, кога горните две са 'хронично' заболяване вече с дълъг стаж.
Виж прекатурването на установености, новостите, неизвестното... още ме плаши.
Най-кофтито е, че ми е хубаво точно НИЩО да не правя.

Вай, пенсийо

Хубаво е.
Ма ме мързи. Тва ми е проблема. Що ме мързи толкоз???

Вай, пенсийо

Разум, разум, разум....
Свършииии... нема го...
Що??? Откъде да знам???
И пак да почвам отначало???
Моооже, ама ку е за ... сън.
Заспивам пак, одма.

Вай, пенсийо

Da ти кажа тва с "трупането на печал"
с годините си е верно
появяват се едни неща дето преди не са
и ти смазват сичкото дето си мислиш, че си....
както казваш избива те на дървестност

Ми,и на мен ми е хубаво точно НИЩО да не правя,ама НъЦвсе има нещо недовършено,или ново за правене
Ми така ще е Жанче,като се правим на силни женКиЯ ти се поогледай може и някой млад дядо да си намериш(туй сериозно ти думам)

Затова ти го написах,СТИГА с тоя РАЗУМ!
И като досега си била все разумна,и разумно ти е било всичко и премерено,дали си живяла?
Сложи чертата,и започни сега!
От сън спомени няма Гундичке,шЪ спиМ като му дойде времето да гушкаме букета

Мери, мери... та в джама.
Притрябвала ми още една прИтенЗия - гозбички, банички...
Нали ги видиш ко търсят - ма ядец и аз търся същото.
Рахат, кат за пенсия... ко ся, резонно си е.
Та... "сяка жаба да си знае гьола" или "не било в тикви, ми в кратуни"...


П.П. Ама по ей туй : Никога не казвай никога ко се водим, па може - нАмери един да ме гледа, аз да му казвам как и... става.

Вай, пенсийо

Вай, пенсийо

"Що ме мързи толкоз???"
Защо те мързи ли?Ти си отговори сама

Щастието е в пътя към щастието. Когато човек се стреми към нещо, без да осъзнава това, е щастлив.

Аааа, още съм на етап да се питам.
Може и да доживея да си отговоря, но не е сигурно.
Па и що ми трябва - кат земеш да се питаш, че и да си отговаряш, нъл знайш - обзавеждаш се с 'диагнозичка'.

Вай, пенсийо

Стига си ми сА правила на дърта пенсия,че като те четат тия дето не те познават ще си помислят,че си вече и много спарангушена
Казвала ли съм ти,защо те обичам м ?
Защото умееш да се шегуваш със себе си!

"Ама по ей туй : Никога не казвай никога ко се водим, па може - нАмери един да ме гледа, аз да му казвам как и... става"
Веднага ти отговарям

Мен само идиоти ме привличат.
Те също доста силно ме обичат.

Намират ме в метрото и на плажа.
Напират нещо важно да ми кажат.

Заспиват ми на рамото във влака.
Със шлиферчета в парка мене чакат.

Обливат ме с възторжени идеи
и настояват с тях да се гордея.

Чаровни са, но взеха да ми писват.
И чудя се - те как ли ме описват?

Бе непривично ми е такова губивремесъстояние, честно.

Вай, пенсийо

Непоправима оптимистка.

Ей Гунде стегни се.
Край даването за съпруга си се бях размекнала и все ми се плачеше. Чудех се какво да правя за да се стегна . И ей ме на при децата отидох в Софето, да се разнообразя малко, да се гушна с децата, да помързелувам и те да ме поглезят. Много добре ми идва.
И от понеделник в релсите и напред. Юлито много добре е написала, ще гледаме само напред и няма да се връщаме назад в мислите.

И не се заричай за нищо, щото то човек знае ли

Не плача никога – дори да ми е криво.

И я да му ударим по една дрямка, пък после ще видим.

Време е

Тези 7 правила трябва да ни станат като десетте божи заповеди. Ще си ги принтирам, да ми станат като настолна книга.
Защото като ни грабнат проблемите и сивото ежедневие все ги забравяме.

Искааааам да живея за мига.

Не плача никога – дори да ми е криво.