Втори юни
8 отговора
0 прегледа
Втори юни
Случайно се намирах в черква в дванайсет и когато сирените се обадиха, не ми се наложи да правя кой знае какво, просто си останах както бях, прекръстих се накрая и си излязох.
В момента обаче чета по форуми, а и приятели, с които се видях днес, ми казаха, че много хора нито спират, нито престават да шофират или да говорят по телефоните си. Доста вбесяващо. Веднъж в годината се сещаме за националните мъченици по повод гибелта на Ботев и момчетата му. И баш в тоя момент някой окаква положението.
Мярката за цивилизованост, това, което ни превръща в народ, а не в тълпа, е отношението ни към нашите мъртви. Не вярвам дори най-големият изрод да почне да си говори по алъш-вериша в прощалната на Централни гробища. Но като опре до общите дядовци на нацията, винаги се намира кой да лепне дъвка на стъклото на прощалната, образно казано. Тази простащина си е за бой и глоби. Православни, католици, атеисти, всякакви - тия луди глави са загинали заради нас. Нямали са хубави вечери с фамилиите си заради нас. Отишли са на смърт като на сватба, както се казва, а никой не ги е карал да стават хъшове и въстаници освен собствената им съвест. На тях, мъртвите, дето са по-живи от нас - слава. И вечна им памет.
А на нас, живите, дето сме като мъртви... май за нас трябва да се каже: "Бог да ни прости".
Hail to the victorious dead!
Expellendus est Staurius
[линк]
В момента обаче чета по форуми, а и приятели, с които се видях днес, ми казаха, че много хора нито спират, нито престават да шофират или да говорят по телефоните си. Доста вбесяващо. Веднъж в годината се сещаме за националните мъченици по повод гибелта на Ботев и момчетата му. И баш в тоя момент някой окаква положението.
Мярката за цивилизованост, това, което ни превръща в народ, а не в тълпа, е отношението ни към нашите мъртви. Не вярвам дори най-големият изрод да почне да си говори по алъш-вериша в прощалната на Централни гробища. Но като опре до общите дядовци на нацията, винаги се намира кой да лепне дъвка на стъклото на прощалната, образно казано. Тази простащина си е за бой и глоби. Православни, католици, атеисти, всякакви - тия луди глави са загинали заради нас. Нямали са хубави вечери с фамилиите си заради нас. Отишли са на смърт като на сватба, както се казва, а никой не ги е карал да стават хъшове и въстаници освен собствената им съвест. На тях, мъртвите, дето са по-живи от нас - слава. И вечна им памет.
А на нас, живите, дето сме като мъртви... май за нас трябва да се каже: "Бог да ни прости".
Hail to the victorious dead!
Expellendus est Staurius
[линк]
Re: Втори юни
Българските революционери са се бунтували не просто против турците, а водени от социалистически и комунистически идеали и против богатите българи и висшето духовенство.
Каква е днес позицията на БПЦ към българските революционери от 19в.? И какво означава един национален подвиг и героизъм от християнска гледна точка? Това за мен са интересни въпроси. Ще ми е интересно да прочета компетентни мнения.
Подкрепям се с цитат от "Наместо програма" на Христо Ботев от първия брой на неговия вестник "Дума на българските емигранти":
"Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджият и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и дядовото Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция онези на народа, и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзовава бедният народ към своите си прокудени синове и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство!
...
Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкпиваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго; викаме ги да издумаме всичко, що се е набрало в гърди, в тези злочести четири години, да повдигнем въпроса на нравствено-политическата свобода и да се откликнем на страждущия народ, който зад расата и калимавката посяга връх чалмата на босфорския болван и гледа да ритне и едното, и другото."
[линк]
Каква е днес позицията на БПЦ към българските революционери от 19в.? И какво означава един национален подвиг и героизъм от християнска гледна точка? Това за мен са интересни въпроси. Ще ми е интересно да прочета компетентни мнения.
Подкрепям се с цитат от "Наместо програма" на Христо Ботев от първия брой на неговия вестник "Дума на българските емигранти":
"Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджият и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и дядовото Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция онези на народа, и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзовава бедният народ към своите си прокудени синове и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство!
...
Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкпиваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище не за да промени едно робство на друго; викаме ги да издумаме всичко, що се е набрало в гърди, в тези злочести четири години, да повдигнем въпроса на нравствено-политическата свобода и да се откликнем на страждущия народ, който зад расата и калимавката посяга връх чалмата на босфорския болван и гледа да ритне и едното, и другото."
[линк]
Re: Втори юни
Ботев си е Ботев; далеч не всички революционери са толкова резки. А фанариотските митрополити не са точно представителни за духовенството като цяло. Нормалният селски поп - това е гръбнакът на Църквата и срещу него нищо не може да се каже. Впрочем, по време на Априлското въстание от няколко години вече няма фанариотски митрополити в България - има български.
Думата ми беше за почитта към мъртвите. В нея се оказваме изключително слаби.
Expellendus est Staurius
[линк]
Думата ми беше за почитта към мъртвите. В нея се оказваме изключително слаби.
Expellendus est Staurius
[линк]
Re: Втори юни
Ако не се лъжа това със сирените е комунистическа измишльотина. Почитам паметта на загиналите за свободата (макар че Ботев ми е извън десетката), но никога не спирам като завият сирените (защото не е държавата, която ще ми казва с императив какво да почитам и как, а - съвестта ми) - изглежда ми идолопоклонничество. Има ли в момента страна в света, в която да се организира подобно поклонение със сирени?
Re: Втори юни
Ами и за селските попове има разни работи в Записките на Захари Стоянов като ги попрочетох малко напоследък... Но да не отиваме в тая посока. :)
Аз разбирам какво те притеснява, липсата на смирение и уважение. Но когато става въпрос за смирение и поколонение пред саможертвата на революционери, въпросът е дали това е правилно насочено смирение. Аз не съм сигурен. Може да звучи ужасно за българските уши, но идеята да се покланям на пантеон от герои дали живота си за националната идея (всъщност Ботев говори за българите като част от Югославия) не ми харесва и мисля, че не води до нищо добро и дори може да има връзка с липсата на смирение, която наблюдаваш днес.
Аз разбирам какво те притеснява, липсата на смирение и уважение. Но когато става въпрос за смирение и поколонение пред саможертвата на революционери, въпросът е дали това е правилно насочено смирение. Аз не съм сигурен. Може да звучи ужасно за българските уши, но идеята да се покланям на пантеон от герои дали живота си за националната идея (всъщност Ботев говори за българите като част от Югославия) не ми харесва и мисля, че не води до нищо добро и дори може да има връзка с липсата на смирение, която наблюдаваш днес.