Левитатор-Махало

Купих си левитиращ магнитен глобус:


Въпросът ми е:

Знаем, че за да има махало, трябва да се преобразува енергията Кенетична-Потенциална, благодарение на някаква възвратна сила - било то гравитация, било еластична сила на усукване на нишка и т.н.

В този случай, обаче, глобусчето виси на "невидима, магнитна нишка". За нея не е характерно свойството "усукване"
ТОГАВА, ЗАЩО ГЛОБУСЧЕТО АКО ЛЕКО ГО ПОБУТНЕМ СЕ ЗАВЪРТА ПО ОСТА СИ, НО СЛЕД МАЛКО СЕ ВРЪЩА И ЗАПОЧВА ЕДНО БАВНО ЗАТИХВАЩО ДВИЖЕНИЕ ПО И ОБРАТНО НА ЧАСОВНИКОВАТА СТРЕЛКА, което затихва след доста време поради незначителното триене???

Системата е симетрична. Няма магнити от страни. Предполагам някаква асиметрия би могла, съчетано с гравитационна нехомогенност на кълбото да предизвика ефекта. Но все пак, не се наблюдава вибрация или изместване, а съвсем плавно въртене по оста, като се забавя, сменя посоката и така много пъти. Прави няколко оборота в една посока, после няколко в другата. След много такива периоди затихва съвсем и спира - виси неподвижно, докато някой не го бутне пак. Впрочем това "бутване" трябва да е внимателно - да придаде именно въртеливо движение по оста в едната посока. Иначе се разклаща (подскача) глобусчето, което движение много бързо затихва.

Моля да споделите вашето мнение.

ха, наистина интересно е това което казваш. не бих се ангажирал с мнение без глобуса да е пред мен




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"Впрочем това "бутване" трябва да е внимателно - да придаде именно въртеливо движение по оста в едната посока. Иначе се разклаща (подскача) глобусчето, което движение много бързо затихва."

Хубава играчка. При класическия глобус на ос идеята вси пак е да се върти. Освен това е на 23 градуса от вертикалата, ако рече човек да пусне отстрани една лампа примерно. Този вероятно трябва да го обикаля човек, но пък може да го гледа как подскача!?

Е, да тоя за разлика от класическите няма наклон на оста, както се вижда на снимката. Освен това е напълно неподвижен, ако не го побутваш. При това, поне тоя модел не позволява много грубо отношение, понеже глобусчето излиза от равновесната точка и пада. Когато се опитвам да го развъртя обикновено дори не го побутвам с пръст ами леко духвам с областта на екватора докато се завърти. После само гледам - доста време се върти в една посока (тая, в която съм го завъртял), като забави тръгва обратно няколко оборота, после пак сменя посоката - все по-малко обороти и накрая спира съвсем.

Ако го разлюлееш не така - въртене по оста, ами настрани, тогава бързо си затихва и спира, обаче наистина махалото от "усукване на невидимата нишка" и аз не мога да си го обясня.

Предполагам, че е някаква техническа особеност, но ми се ще да я предположа каква може да бъде за да знам какво да търся.

Няма какво друго да е, освен, че сферата е намагнитена.

Знаем, че магнитната индукция в твърди тела има хистерезис.

Тази сфера като стои дълго време в едно положение след завъртане на на полюсите на 90 градуса ще се държи като компас чрез остатъчното си собствено магнитно поле в хоризонталната равнина.

Поздрави!

Възможно, може би:

- В сферата има постоянен магнит - ВЕРТИКАЛЕН, ПО ОСТА, т.е. сферата е с магнитна ос - единият полюс е точката срещу бобината отгоре, другият полюс си е отдолу (точно "земен" магнит).
За да е компас, трябва тоя магнит да има "хоризонтални съставящи".

О, да, извинявам се. Направих пак опит. Наистина, винаги се ориентира и действа като компас. Съвсем логично! Моят "Север" е в "Атлантическия океан" на картата на компаса. Благодаря много, че помогнахте да разбера тая загадка.

++Знаем, че магнитната индукция в твърди тела има хистерезис. *
Моето предположение е следното-
Някьде в конструкцията има желязо а може и да е извьн конструкцията. Като "побутнеш" сферата,ти внасяш енергия в тази толкова прецизно лагеруваща конструкция. Освен това сьпротивлението на околния вьздух е сьщо изключително малко поради ниските и обороти.Тази енергия се влага в две основни точки магнита и предполагаемото парче желязо искам да кажа ти предизвикваш появата на реакция от вьзникнал дисбаланс на сили на привличане и отбльскване като бутнеш глобусчето,по точно нарушаваш някакьв "тьрпим " праг на насищане в неизвестното метално парченце.Можеш да провериш това като някзде близо поставиш алуминиево или медно фолио био тябвало затихванията да станат по осезателни. Ако сьм прав .
На базата на това поведение между магнит и желязо има построени различни интересни играчки които понякога предизвикват неоснователни хипотези за "вечен магнитен двигател"
Ето една илюстрация на казаното от мен.
[линк]
Ето една конструкция на такьв "двигател" (за сьжаление има предположение че e фалшифициран- има флат мотор и батерийка в единия от двата алуминиеви обекта на отсрещната страна на изображението)но по принцип обменьт на енергия става между осичките на четирите ротора и магнитите вградени в перифериите им.

[линк]

П.С. Радвам се че Вредител ти е помогнал реално

Хм, а сигурен ли си, че след първото обръщане наистина прави няколко оборота в обратна посока? Реверсирането ще става когато енергията стане недостатъчна за преодоляване на потенциалната бариера, няма логика от тоя момент нататък в обратна посока да направи повече от един оборот, ако само това е причината.

Не виждате ли, че му влиза ток бе?!

Това е активен електромагнит! със процесор

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Ако хубаво е засилен - забавя се като "обърне полюсите", но успява да преодолее бариерата и се превърта. Прави оборот-два и после обратно и пак няколко пъти. Наистина затихва много бавно, поради което съм пропуснал да обърна влияние, че действително накрая затихва ориентирано в едни и същи посоки. Т.е. няма съмнение, че става дума за магнитна стрелка в следствие от някаква хоризонтална съставяща.

Съмнявам се кълбото да има активна компонента.

Със сигурност има постоянен магнит - това проверих. Теоретично е съвсем достатъчно да има намотка в частта над глобусчето (над северния му полюс). В нея няма посточнен магнит. Като се регулира тока през тази намотка може да се уравновеси гравитационната и магнитна сила.
Уверих се, че въртенето по оста става от взаимодействието на пасивна хоризонтална магнитна съставяща и земното магнитно поле, за което обяснение благодаря на @Bpeдитeл (отговорен)

Напипал си истината.

И сега към питащия.
Пич в сферата има постоянен магнит. В стойката електромагнит и метод за мерене на растоянието. Когато то стане много малко - полюса се залепва за стоиката, магнитното поле намалява. Когато вземе да пада тока през магнита се усилва и така го държи динамично в средата.
Такива играчки сме правили преди 15-ина години за дискотеките.
С сповечко труд и умения съм постигал топката да виси на произволно разстояние от тавана.
Даже ако се добавят и намотки разположени като статор на елдвигател, може да го въртиш наляво или надясно с произволна скорост.

Не се заблуждавай от цената хич не са прости повечето играчки.

Компасното действие може лесно да го установиш - завърти стойката и виж дали глобуса ще си запази положението. Или сложи наблизо външен по-силничък магнит. Освен това, тока който удържа глобуса сигурно има някакви флуктуации, за да държи равновесното положение.