Къде сбъркахте ?

Здравейте.
Никога не съм се женил, обаче напоследък поради доста изчетена информация по интернет относно разводите и доста разговори с приятели пак по тази тема реших да споделя тук онова, което ме вълнува. Значи като чета за разводите като цяло навсякъде може да се прочете за причините, обвиненията, тенденциите на развода през годините и т.н., но малко са хората, които говорят за това къде са сбъркали в брака, къде е тяхната лична вина. Една много премълчавана тема. Като говоря за сбъркване имам предвид всичко - да сбъркаш от самото начало с избора на човека, което разбираш след време, или да сбъркаш по време на брака понякога фатално, било то чрез безразличие, сиво ежедневие, изневяра, обида и какво ли още не. Много ме интересува вие лично къде сбъркахте в личен план и кога го осъзнахте.
Благодаря предварително на всички, които ще се отнесат сериозно към темата. На онези, които не са готови да споделят или ще бъдат несериозни - бъдете здрави.

ника ти значи водовъртеж, слизаш до долу, и после изплуваш, ама в страни

по темата

ходих три месеца с бившата
ожених се
след 18 и кусур годин се разведох
ревнива беше
аз не мръднах на йота от верността към семейство, до като бях женен
така я възприемах

хм
ожених се на 30 години, за първи път
хм
бая мома ми беше минала през ателието, не се фукам
това е положението
......................
липсват ми само заглавия с ы, Ъ, ь, и прочие
другите имена ги имам в тефтера
и кво?

Ако много се вторачваш в това да не сбъркаш, никога и никъде няма да идеш без да си нещастен.

Благодаря за "загрижеността"!

Здравей!
Не искам да бъда несериозна,но леко ме разсмя защото се сетих за нещо...
Голямата ми дъщеря ми разказва един ден- "Мамо,леля се затюхкала колко много ходят тия чужди мъже...Нейният нали не ходи,какво се безспокои?!"
Лелята е мома на 40 и кусур лазарника и така и не посмя, гледайки чужди грешки да направи поне една собствена.
Дисциплината брак не се учи от никои книги.Това,което си самият ти като цяло с целия си стереотип(трайна, укрепнала система от нервни връзки и условни рефлекси, които се активизират и проявяват при определен последователен ред на човешката личност) ако пасне на нечий друг стереотип с условието минималният процент разминаване да бъде напасвано и доразвивано в годините,тогава според мен би имало успех.
Иначе и най-малкият луфт би дал шанс някой от двойката да се прояви като недобронамерен в очите на другия,търсейки извън връзката това,което му липсва.

Не можеш да се застраховаш от грешки. Вечно щастие няма.

Здравей,
въпросът който поставяш за личната вина наистина е съществен.Аз мога да отговоря за себе си - моята грешка е че сбърках с избора на човека.Или по скоро бях подведена, ама то има една стара приказка "Кьорав, карти не играе." Сега вече нещата са стигнали до там, че няма връщане назад. Ами това е...

Приятен ден от мен

сега вече нещата са стигнали до там, че няма връщане назад
Тогава кривни встрани

Добро утро :)

в тази дисциплина - брак и взаимоотношения, няма писани правила, които ако спазваш, ще ти е всичко ОК. Щом си вътре има риск, стоиш ли като публика - рискуваш само да си стоиш.

Аз просто надцених себе си.. А то това като не съм ясна на самата себе си, няма как да не объркам човека/хората. Прибави разни други фактори като вироглавство и своенравие, твърде млада бях тогава. И накрая към тия неща прибавяш и взаимодействие с човек, с който се очаква да се положи основа за изграждане на бъдеще.

Всички останали неща, които се проявиха с времето (краткото, когато съм била женена) са били симптоми на гореописаната "диагноза".

Е не става точно така.



Wine Me & Dive Me

В смисъл на изневяра ли???

Зависи какво влагаш в това понятие

А защо трябва някъде да са сбъркали? Може да са си изживели, какквото имат за изживяване и стига толкова. Напоследък все по-често се хващам да мисля, че бракът е някаква отживелица.

Най обичам да чета, ама не мога.

Бракът осигурява (поне теоретично) юридическа защита на страните, когато отношенията приключат. А също - наследяването (когато има какво, де). Възникнал като естествен икономически съюз във време на патриархалното стопанство, в момента бракът просто отмира в тази си архаична форма. С развитие на законодателството (примерно - при раждане на всяко дете да се знае, кои са му родителите и какви наследствени права има спрямо всеки от тях) - бракът както сме свикнали да го разбираме наистина се превръща в отживелица. Нямам идея да отричам семейството като начин на живот, а обвързването като задължение да живееш с човек, с който де-факто нямаш нищо общо.

I want it all,
I want it all!
I want it now!
Queen (The Miracle, 89)

В момента всичките ми три мозъчни клетки са заети да обмислят раздяла, а след това ще видим...До сега не съм изневерявала на съпруга си, под никаква форма, няма и да го направя.
Но все пак благодаря за предложението

Предложението беше теоретично, не конкретно

бракът е онази запетайка в изречението, която променя всеки смисъл...дебела и сочна запетаика

Да, и аз точно така го възприех.
Чисто теоритично.

Виж сега, по принцип хората като се женят, не го правят с идеята да да изкарат година - три и всеки да си хваща пътя. Обаче... шит хепънс. И всеки сам си измисля начин да прецака нещата. Държиш под око трамвая вдясно, връхлите те бетоновоз отдясно.
Има повърхностни симптоми и дълбоки причини, тук са изписани стотици страници по въпроса. Чети, прави си изводи...



Щях да забравя. Вземи се ожени все пак някой ден, не е толокова зле...

I want it all,
I want it all!
I want it now!
Queen (The Miracle, 89)

за хората, които се женят светът е точка между очите...там даже пъпка не излиза...

Здравей. Второто ми име е "грешка", но поне не съм в плен на илюзиите, че някой друг дежурно ми е виновен или държи ключа към собственото ми щастие...

Та..., грешките ми в този живот са основно плод на погрешен избор или на слаба мисловна концентрация в момента на вземане на решение. Освен това някога, в крехката ми и наивна младост, изкушавайки се да кажа "да", хич не се и замислях за сериозността на институцията "семейство". Резулатът беше твърде бързо осъзнаване и поправяне на грешките, при което в моя случай, поради липса на деца тогава и имуществени неясноти и претенции, нямаше особен драматизъм. В последствие вече имах поводи за замисляне доколко поправянето на грешката не е било създаване на нова такава, но това е друг разговор...

Съжалявам, че начинът, по който ти говоря може да изглежда леко несериозен- против съм за брака и семейството да се говори сакрално и като за "свещена крава". Достатъчно е човек да знае да носи отговорностите си и да прави важни стъпки в живота си, когато долу- горе е наясно със себе си. И някои други неща, ама сега мисълта ми трябва да препуска и в други посоки, така че ще ги оставя за някой друг път...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Като надцених себе си и промислих, че мога да променя човека.
В крайна сметка не го промених и се оказа, че съм сбъркал в избора си.
Сега просто гледам внимателно и никога, ама никога не бих искал да променям който и да е. Както и аз няма да се променя, ни на йота.