Абе, я

по-ведро!
Не знам вече колко пъти чета - какъв беше тоз клуб, а какъв стана. Нещо като каква младеж имаше навремето, а днешната не става за нищо. Да се чудиш как обществото върви към прогрес. И то скокообразен.
Аз съм в дира от 2001, а при парясниците пиша от 2003. Чета от година по-рано.
Изводите ми са, че клубецът все си е бил такъв. Демек като хората, които така и така си срещаш ежедневно в битието си.
Някой споделил нещо, пък го разпънали на кръст. Ами така и трябва.
Виж, ако е очаквал да бъде погален по главицата, а отсрещната страна да бъде разпната... Тогава има голЕмо разочарование.
Не искам да съм многословна, пък и не бях спомената нито сред липсващите, нито сред дотягащите, та смятам, че спазвам дозите.
Ще ви разкажа вкратце една история. Аз бях в четвърти клас. Ако мога да смятам това е било през 1974 г. Естествено имах гадже от класа. Оообаче лежах в болница около месец и там си завъдих друго. Та моят съученик после видя телефонния номер на съперника му, записан в учебника ми по география. Веднага си признах. Следваше бой и тормоз в продължение поне на две седмици. Всички учители забелязаха. Решиха да вземат мерки.
Класната ни изправи и двама да обясним пред целия клас какво се случва. Любимият мълчи. Аз обаче поех въздух и разказах с не повече от 4 изречения историята. Класът гръмна в смях, който премина в ръкопляскания.
Венци спря да ме бие, но и спря да ми говори.
хахахахха...
Скоро пихме бири с него, не се бяхме виждали от 25 години. Спомнихме си с голямо удоволствие любовните ни драми.
Историята разказах заради гледните точки. Нещо, което се вижда като голям проблем, може да бъде разрешено с повече смелост. А от птичи поглед просто проблем няма.

Мисълта ми беше не да повтарям трите пуснати досега теми.
Може би тук някой ще се похвали с разрешен проблем без излишни драми.
Това, че аз извадих една вехтория от претъпкания си куфар не означава, че ще очаквам подобни. Актуалните проблеми са си актуални.
Хайде, гледайте с оптимистичен поглед на живота си!

Ми, не смятам, че съм прекален оптимист, но мисля, че поне едно 90% успяват да си решават проблемите, къде с повечко, къде с по-малко драматизъм, без да обвиняват цялото свят, колко е несъпричастен. Иначе - конкретната ти случка много ме усмихна. Просто си я представих. И как бях на ръба да вдигна тела, и да наругая зверски един киент, просто се разхилих.

**Citius, Altius, Fortius**

Със сигурност е така, ама това мрънкане, хленчене и вопли от рода на - какво беше преди, а какво е сега, просто ме дразнят яко.

Иначе за себе си мога да кажа, че когато съм си преглъщала страха и колебанията и съм била директна до безумие, съм решавала проблемите най-успешно.
На други пък силата им е в лавирането и стратегическите тактики.

Ще се похваля. Макар и не с интимни случки.

До завчера бях във вашия град заради ангажимент за вътрешното оформление на един обект. Аз не съм вътрешен архитект и дизайнер, доброволно се нагърбих с тази задача по молба на инвеститора - мой приятел. Междувременно той, инвеститорът, се обърнал за помощ към човек от бранша - доказан, напечелил сума конкурси, дипломиран в специалността. Професионалистът представил един много смел проект, наш инвеститор /склонен към предраматизиране/ не го харесал особено, и пак направил завой към мене. Уреди ни среща, два дни кърши пръсти пред мене, вайка се, че всеки от нас поотделно ще се надуе и засегне - абе, пернишки трагедии първа степен. Дойде колегата на обекта, веднага ми отстъпи правото да си изпълня моето цветно решение, аз веднага декларирах кои елементи от неговия проект ми допадат, с две думи се разбрахме.

Сега, тоз човек може да ме сложи в малкото си джобче в неговите си води, но аз мога да му го върна в мои води. И вместо конфликт на интереси и себедоказване, се получи пълно единство и приемане на чуждата идея. На това му казвам екипна работа!

Със зрели, самоуверени и знаещи какво и защо искат хора винаги се получава конструктивен диалог. В личното и интимното пространство, поне при мен, не е по-различно.

Това си е едно хубаво преживяване.
Най-малкото, защото рядко се случва.
Обикновено все започваме да си ги мерим.
Обаче има и друг вариант. Уж сте се сработили чудесно и всичко е наред, а след време чуеш такива плюнки по свой адрес, че не можеш да повярваш, че са изречени от "онзи хубав човек".
Всъщност аз това не харесвам на бургазлии.
Иначе са топли и слънчеви хора, нещо като италианците на България.

Значи, аз съм на сравнително по-умерени позиции от твоите. В смисъл - това хората сме различни. Нямам нищо против мрънкяне, НО - в 1-во ице, единствено число. "не мога нещо да се справя с пробема си, криво ми е, лутам се, коебая се..ецт..." Но имам същата непоносимост, кат стане реч за тва, как всички останали са ми криви, и как едно време....бла,бла.
За подходите - да, директният е за предпочитане, но....все пак трябва и известно съобразяване с човека срещу теб. Като си чувствителен на дадена тема, понякога приемаш откровеността като обида.

**Citius, Altius, Fortius**

Ами аз съм стрелец.
Нямам друг подход освен директния, всичко останало ме затормозява.
Ние сме скарани с всякаква дипломатичност.

Преди години говоря със сестра ми и й казвам, как ще подпитам по-деликатно брат ни дали все още е с една мома. А тя ми казва - Представям си деликатния ти въпрос - нещо от рода на "Ти още ли ебеш оня парцал?"

Абе, от професионалист и да чуя плюнки, все ще има защо. Но аз по начало си контактувам само с определен кръг хора от бранша. Винаги ставаме близки приятели, с които правим уговорка от самото начало: ела да ме оплюеш каква съм я свършил/а. Не ти ща похвалите, дай ми критиката. Та, това момче /италиански възпитаник и син на известен ваш художник/ комай е от тези, които си тежат на мястото, щото какво да се доказва тепърва? Доказал се е вече, където трябва /както и аз/. То се усеща по отношението - не е снизходително спрямо невежеството на колегата, а добронамерено учителско някак - хем да ти запълни дупките в познанията, хем така поднесено, че да не те засегне.

Пък бургазлии като всички в по-малък град - всеки се оплаква от другия в момента, в който му види гърба. Ей така, по принцип и да е в общия тон, не за друго.

И кой е тоз чиляк?

А за мащабите на населеното място не си много права. По-скоро е някаква местна особеност одумването. И аз като един стрелец, не мога да го понеса. не мога да повярвам, че някой е сипал суперлативи за мен с кофите, а след като ми види гърба мята плюнките.

Всъщност хората дори да живеят в мегаполис, виноги контактуват с определен кръг хора. Не вярвам някой да ходи в различни квартали и да се запознава с хората по улиците. Та и там може да има сплетни, ама не са в бургаския вариант.

Иначе лошо няма. Тук си прекарвам весело дните. Щом вече 24-та година заселничество захванах, значи ми харесва.

Сипах ти го на бележка името на чиляка, да не го разнасяме тук.

А аз от 5-6 години идвам за малко в Бургас, но контактувам изцяло с хора от една по-специфична общност. И за малко. Вярно, махленщината е неразбиваема, но те ми се радват, аз им се радвам... и градът е уютен и приятен. Винаги оставам с чудесни впечатления. Този път хванах само Мирър на бира. През втората половина на юни пак съм там, ако се свъртиш в клуба като затръгвам, може да пием по кафе след работа.

Кафе след работа не пия.
Виж бира може.
А ти защо не анонсираш пътуването си. Нещо не искаш да ме видиш ли?

Аз анонсирах миналата седмица в клуба, когато беше инцидентно и за 2-3 откраднати от други ангажименти дни. Само Мирър беше на линия, видяхме се и от глад изпоядохме цялото меню на един ресторант. Много ми беше напрегнато, за да организирам бургаска клубна среща.
Но след 15 юни /още не знам как ще се наредят датите/, си давам заявката за бира и риба в неограничена клубна компания отсега. Ти, като една достолепна омъжена дама, вече не ебаваш често писане в клубта. Ако искаш, да мятаме телефони на бележки и като му дойде времето да пущам димни сигнали.

И ти тема да пуснеш:)))

Тема за смелостта!
Бива!

Qweensryche-Silent Lucidity

Не, бе
Нещо ми е положително, въпреки че няма видими причини.
Напротив, кризата се усеща яко при мен. Не съм получавала хонорари от януари, а пък втората ми професия е в застой поради липса на обекти.
Обаче ми е едно леко на душата и по този повод пуснах в клуб Бургас една тема за хубавите случки. И там хората я поеха.
Иска ми се да няма по 200-300 поста в тъпи, мрънкащи, черногледи теми.
Нещо обаче не ми се сбъдват желанията. Няма желаещи да се похвалят с нещо, да се посмеем ако щеш.

Каква идея ми дойде тез дни, обаче е много радикално ако я пльосна като отделна тема:))

Защо да няма например официална тема:
"Каква лошотия извърших днес!"

А стига с тез добрини

Qweensryche-Silent Lucidity

Лошотията е лесна и е много.
Доброто е кът, пък и не можеш да го дадеш насила. Та трябва и артистичност.

По ми харесва тема - Каква магария направих днес.

Лошотия?
А може ли банално да си продам душата за едни пълнени чушки и крем-карамел за десерт? (хем и проява на лош вкус може да отчетем)

За доброто...
...Не помня къде го бях чувал това: ти му завираш доброто во гъзо, оно го пърда! асоциира ми се с нещо аграрно, не знам защо :)

I want it all,
I want it all!
I want it now!
Queen (The Miracle, 89)

Хихиххи, върна ме назад.. Момчето, с което седях на един чин 4 години, той ми пишеше класните и контролни по математика, аз - неговите по български и литература. Бяхме неразделни. Колко сме се били, колко сме се ритали, правехме шоу на целия клас - той ми счупи очилата, аз го изритах в ташаците Но бяхме най-добри приятели, а после .. и гаджета
С огромно удоволствие си пиша с него и със съпругата му днес /просто защото са далеч, не за друго/ и си спомняме дивотиите.. Даже май с нея повече си контактувам

А иначе съм убедена, че споделяне само с най-близките приятели става

оффф, ама тва момичетата през 74-та бехте много противни ... начи ти най-кротко й кажеш "свиня", а тя вместо да разбере, че това означава "О, принцесо неземна, копнея да съм прах под прекрасните ти крачета!", земе че пищи, щипе, бие, изказва те на другарката, която те кара да се извиняваш пред всичкия клас (в оптимистичния сценарий) или те клепа на някой по-голям брат, братовчед или приятел (в песимстичния вариант), който те причаква на връщане от даскалото и ти дръпва един хубав бой ...