Благоденствие

Забелязали ли сте, драги съфорумци, как някои храни правят телата ни да се чувстват забележително добре? Като се наблюдавам напоследък, установих например благотворното действие на салатата от маруля и лук, подправена с олио, лимонов сок и сол. Сиренето и маслините също ми действат така добре. Споделете кои храни ви карат да се чувствате добре, за да търсим благоденствието.

Човек се учи, отвъд думите.

какво е благоденствие?

това е, когато денят ти е благ

Хубаво, добре узряло сирене/кашкавал; хубав, домашен, ръчен хляб; градински домати/краставици/чушки/магданоз/подправки... картофи... зехтин, лимон или оцет "балсамико".
Маслини от сбръчканите. Бира.

Кафе с какао и соево мляко/соева сметана. Ммммммммм!

а на дядо ми ракията му беше блага

мислех че това е някакво състояние на духа

от храна може ли да се постигне някакво състояние на духа?

пп: от ракия може

Само за бирата не си съвпадаме. Не че не я пия ама до благоденствие не се стига.
Да добавя и портокалите и киселото мляко.

Човек се учи, отвъд думите.

коприва,салата с листа от глухарче,сирене и кисело мляко,ябълки мммммммммм,и всички плодове и зеленчуци
въобще обичам да си ,,паса,,зелена трева ама да е от чисто място,има един такъв сладък вкус
наистина идва НЕЩО,някаква промяна,иначе не си обяснявам по друг начин да спра да ям нещо което съм харесвала(месо),и да започна да ям храна която не съм обичала от дете(печена тиква)
въобще странна работа

1. стабилна енергия за продължително време: яйца, кисело, прясно мляко и млечни продукти във всякакви вариации и комбинации. без месо (особено лятото) (не че не ям месо, но не разбирам особено мъжете какво толкова примират за мръвки). много уважавам рибка. рибката – на скара. с картофи на жар. и бира. до язовира... ухааа... опа, отплеснах се.

2. свежа енергия: всички видове кореноплодни зеленчуци за хрупане: ряпа, репички, алабаш (гулия, земна ябълка), моркови; сърцевина на кочан от зеле. дават усещане за лекота, но след тях пък се огладнява бързо.

3. бърза и експлозивна енергия: шоколад, различни сладкиши. определено съм фенка на сладкото. дава бърз и леснодостъпен заряд. за съжаление изключително нетраен, а после се усеща внезапна липса на енергия - в пъти.

има и едно друго нещо, за което бих зарязала всяка друга манджа: ядки. всякакви и по всяко време. според случая може и с ромче.



_________________
Because I choose to.

Тялото също може да се чувства добре ако се обърне внимание. Дон Хуан беше казал, че трябва да познаваме благоденствието, за да се стремим към него.

Човек се учи, отвъд думите.

Това, което за мен е добре, за теб може изобщо да не е.
Излишно споделяне, според мен...освен, че научих какво обичате да ядете и сега знам какво да ви готвя, като се оженим всички.

п.п. -който няма проблеми с лакомията, може да слуша "гласа" на тялото си, който му казва какво трябва да яде.

Не ставаше въпрос за това, какво обичаме да ядем или ни е вкусно. Имах предвид едно усещане за благост в областта на стомаха, след приемане на определена храна. Това не е най-вкусната храна, а тази, която най се харесва на тялото.

Човек се учи, отвъд думите.

Чивас Регал с ядки всякакви. Това е благодат за стомаха.

Силата е нищо без контрол.

То точно това означава да обичате да го ядете.
Такова обичане имам предвид, другото е лакомия.
Не бих ви угаждала на лакомията!


п.п. - Храненето е индивидуално според съответното тяло, но има нещо универсално, водещо до благоденствие и не бива да го забравяме, а именно: акането.
Не пропускайте ден!
В новата ни къще ще направим поне 4 тоалетни...

по една в четирите посоки на света! и пред вратата на всяка ще седи по един женски чакмул и ще охранява – за да влезеш, трява да ги пребориш (така ще се оттренирваме в издържливост на напрежение, а който се отърве преди да успее да влезе, ще го овъргалваме в катран и перушина по заник слънце като воинско забавление).

п.п.
винаги съм обичала тоалетните. те са магически места – могат да бъдат ползвани за всичко. от четене на книги/ игри на телефона/компа, до място за преглед/ премисляне/ ремотивация/ искрен разговор с огледалото. влизам, въртя ключа зад мен си – и светът изчезва. обичам и да седя на тъмно и да усещам само допира на хладните плочки. ей така, без да правя нещо конкретно. получава се качествено презареждане.



_________________
Because I choose to.

Но веднъж успееш ли да влезеш, чакмулът ще се оттегли на разумно разстояние (като награда за успеха), щото много мразим някой да ни виси пред вратата в тези свещени мигове. Това ще бъде и своеобразен индикатор - видиш ли врата без чакмул значи е заето. (щото представи си, бориш се половин час с чакмула и тъкмо го финтираш, а то заето вътре...е, няма такава издръжливост)

п.п. Дааа! Тоалетната е и място за вдъхновение. Всички видове музи витаят там. Въпрос на избор е коя ще заприказваш и какво ще родиш, освен обичайните материали разбира се. Творчеството просто се лее там.
Но...но... леле, влизала съм в тоалетни, в които ти се приисква никога да не си се раждал или най-малкото някой да ти подхвърли тридневен труп на болно прасе, за да имаш нещо по-приятно за мирисане и гледане...
Нашите тоалетни ще са много специални. Всеки детайл ще е от значение.

Като не можеш да си спретнеш легло от нишки пак към яденцето си се насочил и то на много елементарно ниво сравнено с религиозната литература

Текста благополучие бе намерен 15 пъти
--------------------------------------------------------------------------------


Изказах класическия аргумент, че не е нужно да вкуся супата, за да узная нейната рецепта, нито пък че трябва да ме удари ток, за да узная за електричеството.

— Правиш го да звучи глупаво — каза той. — Според мен ти искаш да се придържаш към аргументите си, независимо че те не ти носят нищо. Искаш да си останеш същия, дори за сметка на своето благополучие.

— Не разбирам за какво говориш.

— Говоря за факта, че ти не си цялостен. Ти нямаш покой.
--------------------------------------------------------------------------------
Те никога не са гледали смешната страна на света и трябва да си я представят. Техният смях не е гръмогласен.

Повече не говорихме. Имах усещане за благополучие, за щастие. Ядяхме мълчаливо. След това дон Хуан започна да ми се смее — използвах клечка, за да вкарвам зеленчуците в устата си.

4 октомври 1968

Днес в подходящ момент попитах дон Хуан дали ще има нещо против да поговорим още малко за „виждането”.
--------------------------------------------------------------------------------
Той отговори, че е невъзможно да се уточни относно „виждането”.

Преди да успея да кажа още нещо той ми съобщи, че трябва да се отпусна, но да не заспивам, за да остана колкото може по-дълго в пълно съзнание. Каза. че „леглото от нишки” било направено само за да позволи на един воин да изпадне в състояние на покой и благополучие.

С развълнуван глас дон Хуан заяви, че благополучието е състояние, което трябва да се възпитава, състояние, с което човек трябва да е запознат, за да го търси.

— Ти не знаеш какво представлява благополучието, защото никога не си го изпитвал — каза той.

Не бях съгласен с него.
--------------------------------------------------------------------------------
Но той продължи да спори, че благополучието е цел, към която човек нарочно трябва да се стреми. Каза, че единственото нещо, което съм знаел как да търся, било чувството на дезориентация, злополучие и обърканост.

Засмя се подигравателно и ме увери, че за да постигна подвига да се направя нещастен, трябва много упорито да работя и било абсурдно, че досега не съм разбрал как по същия начин мога да бъда пълноценен и силен.

— Номерът е на какво ще наблегнеш — каза той.
--------------------------------------------------------------------------------
Казах, че съм се изразил само в хипотетичен смисъл.

— Няма хипотетичен смисъл, когато говориш за света на хората на знанието — каза той. — Един човек на знанието никога не би могъл да нарани събратята си нито хипотетично, нито по какъвто и да било друг начин.

— Ами ако събратята му застрашават сигурността и благополучието му? Тогава няма ли да използва двойника си в самозащита?

Дон Хуан изцъка с език неодобрително.

— Какво невероятно насилие изпълва мислите ти! — каза той. — Никой не може да застраши сигурността и благополучието на един човек на знанието. Той вижда, следователно ще предприеме необходимото, за да избегне всякакви подобни неща.
--------------------------------------------------------------------------------
Бях ходил там само веднъж; от другите никой не беше стъпвал там. Ла Горда вярваше, че такъв неизвестен град е най-подходящото Място да се оттърсим от старите си обвивки. Отседнахме в един хотел и там те продължиха да разкъсват старите си дрехи на парчета. Вълнението от един нов град вършеше чудеса за морала и чувството ми за благополучие.

Следващата ни спирка беше Мексико Сити. Останахме в хотел край парк "Алмеда", където веднъж бях ходил с дон Хуан. Два дена бяхме като истински, съвършени туристи.
--------------------------------------------------------------------------------
- Вписват всичко, което правят. След това решават кое от тези неща може да бъде променено, за да си дадат отдих от изразходването на своята енергия.

Отбелязах, че при това положение в описите им ще трябва да е включено всичко под слънцето. Той търпеливо ми обясни, че стратегическите описи, за които говорел, включвали само модели на поведение, които не са от жизненоважно значение за нашето оцеляване и благополучие.

Моментално се възползвах от възможността да изтъкна, че оцеляването и благополучието са категории с безброй много интерпретации и следователно не е възможно да се определи кое е, или не е, жизнено важно за оцеляването и благополучието.

Докато говорех, усетих, че започвам да губя инерция и накрая спрях, защото осъзнах колко безпочвени са аргументите ми.

Тогава дон Хан каза, че в стратегическите описи на воините самомнението фигурирало като дейността, която поглъща най-голямо количество енергия, и оттук усилията им да го изкоренят.
--------------------------------------------------------------------------------
Някой прост свещеник понякога се оказвал по-влиятелен от благородника.

Щитът на дон Хуан била дамата, която го била взела на работа. Винаги когато я видел, той падал на колене пред нея и я наричал светица. Дори я помолил да му даде медальон с образа на своя светец-покровител, за да може да му се моли за нейното здраве и благополучие.

- И тя ми даде един - продължи дон Хуан, - при което надзирателят излезе от кожата си, а когато накарах и слугите да се молят нощем, едва не получи инфаркт. Мисля, че тогава реши да ме убие. Не можеше да ме остави повече да му се качвам на главата.
--------------------------------------------------------------------------------


Искаш да кажеш, че мога веднага да си тръгна? - попи тал дон Хуан.

А искаш ли? - на свой ред го запитал нагуалът.

Разбира се, че искам да напусна това ужасно място и тази тълпа от окаяни лъжци, които живеят тук! - изкрещял му дон Хуан.

Нагуалът Хулиан наредил да се плати сметката на дон Хуан и с блестящи очи му пожелал щастие, благополучие и мъдрост.

жените не поискали да се сбогуват. Те мълчаливо впивали погледите си в него и го карали да свежда глава, за да избегне горящите им очи.

Дон Хуан пъхнал парите в джоба си и без дори да се обърне, излязъл радостен, че най-после е сложен край на изпитанието му.
--------------------------------------------------------------------------------
За нагуала трудността да възнамери въпросното свободно преместване от и в името на своите ученици - продължи дон Хуан - е нищо в сравнение с трудността, която изпитващ учениците му при разбирането на това, което върши нагуалът. вземи за пример начина, по който ти самият се мъчиш! Същото нещо ми се случи и на мен навремето. През по-голямата част от тези години аз поддържах в себе си убеждението, че клопките на духа са просто номер на нагуала Хулиан. По-късно проумях, че му дължа живота и благополучието си - продължи дон Хуан. - Сега знам, че му дължа много повече. Тъй като не мога да започна да описвам какво наистина му дължа, предпочитам да кажа, че той ме при-ласка, за да се сдобия с трета отправна точка. Третата отправна точка е свободата на възприемането, тя е намерението, тя е духът, тя е скокът на мисълта в нещо чудотворно, тя е актът на достигане отвъд собствените ни граници и докосване до невъобразимото.
--------------------------------------------------------------------------------

тукашната шайка пропаднали сектанти-клошари май само единствено ще ги оправи ударна терапия от силни електрошокове в комбинация със завиване с мокри чаршафи
и накрая радикално с челна лоботомия

Ти си от шайката но сега "изживяваш" "позицията" на "събирателната точка" на отрицател на религиозните глупотевини. Така,че лоботомия няма да ти помогне. Но един прост въпрос от който всички религиозни бягат като полудели за резултатите и демонстрациите би имал някакъв ефект.

eй пишкодръп

пишкодрап от драпам се, чеша се....