RIP - post mortem

;Реформа; ще има,но няма да си отидат тези,които трябва.

В написаното Ви има и верни неща, но като цяло, не смятам, че в последните години сте посещавали творенията "ОФД" и информацията Ви е доста остаряла...

Предполагам, че тук някой ще започне да хвали някой или нещо и да изтъква колко бързо са "стигнали хамериканците"...

не. не е весела ситуацията. но не е като написаното горе. има много за оправяне, но не става по начина, по който са го замислили...

А по кой начин ще стане?Държавата да ви дундурка още няколко години, докато се пенсионирате, и после...пей сърце, не ви дреме какво остава след вас.
И кое от написанто от Морони не е вярно?

Бъдете здрави въпреки всичко :)

Ето това написано от Морони НЕ Е ВЯРНО:

словом мейду 1 и 3 концерта месечно, изсвирени по начин, който дава повод на

Ако беше написал словом мейду 10 и 13 по-можеше да мине.

Не мога да твърдя, че държавата ме дундурка. Има и такива, но само при нас ли? А който ме чака да се пенсионирам... Е, ще отнеме известно време...
Просто смятам, че нещата не са само черни или само бели. Всъщност, доста цветни са...
Написаното от Морони не вярно първо, защото слага всички в един кюп. Както Сао писа, точно ОФД-тата доста си поработват... Доста повече от средния българин - и затова смятам, че подобно изявление точно за тях е обидно (а точно те са визирани в писанието му).
Не твърдя, че всичко е свръх качествено (никой не се и интересува как да стане, когато се забранява от Министерството на културата да се харчат за продукции дори собствените пари, спечелени от спонсори, билети и прочие!), но определено има и качествени продукции и обратното може да твърди само човек, който просто не посещава концерти и спектакли, а говори наизуст.
И кой точно да направи реформата, от която има нужда, кой да направи преценката кой как и колко да се реформира? Точно тези "компетентни" съветници на Министъра на културата, дето не ги пуснаха да влезнат в музикалния театър? И които в живота си не са правили спектакъл с жива музика? Или такива, които първо ти забраняват да работиш (това, уви, не е шега), после ти искат оставката или защото си спазил заповедта им и няма дейност, или защото не си я спазил, с което си ги обидил смъртно?
И въпреки това, хубави неща се случват. Който се интересува, ги вижда.
И да, отново, да!, има нужда от реформа, но първо трябва да разбират поне малко тези, които я правят. Другото е геноцид, облечен в добри думи...

Неприятно ми е да го кажа но мОрони е прав/а дори да е остаряла статията- тоест копи пейстната и преработена според езика на публикуващия.
Той или тя пропуснаха да включат в нея оперните постановки. Нима не е вярно, че повечето от тях се правят на килограм, евтино и посредствено? Нима не е вярно, че трудни заглавия се правят за седмица? Нима не е вярно, че възстановявайки някое старо заглавие, директорите определят по една- две репетиции- колкото да влязат поредните певачи?
Това съсипва операта, като театър и като изкуство! Превръща го в един генератор на халтури и посредственост. Публиката- колкото и да сме я "възпитавали" в безвкусица и колкото и да я подценяваме се отдръпва.
И това продължава да се случва! Дори сега, когато тази система е пред крах?!
ЗАЩО?

отговор - няколко постинга по-горе - грешна информация или говорим "средно аритметично"...

Сао, като гледам програмата на вашето ОФД (изключвам тази за Юни тъй като знаем какво е по фестивалите, винаги се свири (или по-скоро се виси) много). Та поглеждам за Май и виждам един концерт с директора и една Аида (а те и те май са към фестивала ) Ако свиртр на Чайковски, моите извинения тогава, но на афиша пише само балет, и един концерт на Микстет-а. Това ли са 10-13 концерта??? Май Морони ще се окаже прав, особено пък за качеството, всички помним как свирихте само до преди една година и как сега

Бъди здрав

Сайта е под всякъква критика, половината неща или не фигурират в него или са изтрити. Май месец имаше няколко симфонични концерта, които не са отразени. Предишните месеци имаше по 7-8 спектакъла, като дублирането дори не се отразяваше. Ако гледаш сайта наистина излизат по-малко, но не е така. При всички положение не са 1-3 дори 5, а повече.

Програма Юни
Програма Юни - оркестър

това по въпроса колко малко работят музикантите.
който не го е срам, нека твърди, че не работят достатъчно.
истината е, че заслужават поне тройно по-големи заплати за работата, която вършат и за нивото на което я вършат.

Кога са Ви почивните дни колеги?
Винаги съм се вбесявал на някой,който обяснява,че ние музикантите не сме работили и сме били мързеливи. И веднага питам-кажете си вашите професии да видим Вие колкото работите и колко сте качествени.А познайте колко души са ми казали-нито един!
Дерзайте.Ние музикантите от другите оркестри знаем колко и как работите.
Не обръщайте внимание на тези дребни душици.

Аз съм хорист, ние идваме на работа в 10 и нашичкият, който ни е от 30 г. ни пуска бързо, нали жена му (и тя е хористка) трябва да сготви обяд!! Ние пък му вършим всякакви услуги, ВИК, електричество и други ми ти работи тайни!!Вечер идваме когато има спектакъл, то е доста рядко. Много сме си добре, шефът ни обича, ние винаги ще го подкрепяме, ако и да ни се покарва понякога, защото сме почти всички пенсионери, ако не сме зад него...............!! И сме си супер с една дума! Сега отиваме да направиме 11 вечери под ред, 9 заглавия и 2 концерта, няма много да се натягаме, че току виж ни изчезнал гласа дето май вече си го нямаме. Това е то! А вие се карайте и бухайте залудо и да кипи безмислен труд!

До Алексей Измирлиев:
Всички те знаят кой си и колко струваш, престани с интригите или ако ти е трудно, просто ги намали за момента, защото това не е като да крадеш партитури, така вредиш на цяла България...
И престани да се представяш за хорист от ОФД, чак такива като теб там няма. Иначе няма да споря с теб, ако смяташ, че за другото не ставаш.

Хайде, наигра се, почини сега малко.
Беше ти предложено да мислиш преди да влизаш на това място, което очевидно не е твоето.
Сам си го избра това - RIP.

Babaca, позната ситуация. Сигурен съм че и странична скромна търговийка се завормя. От домошарката, през обувки на старо, до саунд карта за компа

Чудя се, жената (хористката де) на шефа, някой дали я уножда (не винаги в "лошия" смисъл, по право значи оправям, помагам и т.н.") някой в знак на съпричастие ?


Извинете!

Поздравления за този постинг!

Хахахахаха СУПЕР!

Значи този къртовски труд е имала предвид "цветарката", когато ни убеждаваше в това:

Вие като"публика"и като любители на класическата музиката би трябвало да сте запознати с проблемите на музикантите и да имате "адекватно поведение".

Човек не би си казвал мнението ако не бе прочел грозни неща за Вежди във форума. Вярвам, че през която и граница да натирите министъра, и след една година да идете да го видите къде и как се е уредил, ще го намерите като признат и високо ценен артист-художник. Великолепен творец, духовен аристократ и искрен патриот, е, правил и по някоя глупост, за разлика от хулителите си...

Ако започнем да спорим дали концертите са 1 или 11 и средно колко са, ще излезем от темата. А важната тема е как ние, музикантите си представяме Реформата. Какви искаме да бъдем, какви си струва да искаме да бъдем,какви можем изобщо да си позволим да бъдем, колко ще ни струва това и в последна сметка как да го постигнем.

Репликата на колегата че не всичко е отчайващо лошо ми напомня за философската дискусия колко мъртъв е пациент в клинична смърт. Философска, защото цялото тяло може да функционира перфектно, но личността на човека си е отишла. Направо като българската музикална култура в момента. Има няколко примера с работещи органи в Русе, София и т.н., а всичко останало кръвообръща, отделителната система работи, диша, всичко наред, само дето го няма това, заради който станахме щурци... Или вие станахте заради парите?! Бад нюз-такива тука няма. Има само приказка за щуреца и мравката, тъжна впрочем.

Ако въпросът беше каква армия искаме: дали от дебели, мързеливи фатмаци, на които военната подготовка им стига колкото да обрулят някоя слива с пушката, или малка, стегната, високопрофесионална, обучена и въоръжена по последни стандарти армия, всички знаем как да отговорим, нали? Ами същото е и с музикалната култура.

Какво искаме?

1. Музикални институти със статут на национален капитал и гордост, съизмерими като достижения и капацитет с европейските еталони, материално и кадрово обезпечени с най-доброто, което имаме.
2. Извънстолични институти с ясно дефинирани форма и съдържание на дейността, финансирани от общините. Защо от общините? Ами защото инак там си живеят добре на принципа „Бог високо, Цар далеко“. Ако кмета иска и може да харчи парите на града за 6 флейти и 6 фагота или 6 тромбона, това си е негово право.

Какво можем да си позволим?

Ами не много. Кадрово има няма хора за един супероркестър, за хор също, солисти ако изключим световните ни величия и тези, дето само викат по сцената или само взимат заплати, също не остава много. Тези, които работят в институт от най-висок ранг е грижа на държавата да ги задържи и обезпечи с достойно съществуване и оптимални условия за работа. Останалите са съответно грижа на общините по места. Или пък на самите себе си.

Финансово ви е ясно, че времената с петорен и шесторен състав в дървени и медни духови, както и механичното сливане на 12 + 12 = 24 първи цигулки и т.н. е история. Сега се спори по това колко високо платени трябва да са високомотивираните и висококачествени изпълнители и колко изобщо да са на брой. Ами да погледнем състава на който и да е истински оркестър, по колко са на щат, какво свирят, по колко пъти в седмицата го свирят, да чуем някой запис как го свирят и тогава правим баланса.

Всички си ги знаем по места хората, които идват на работа само заради държавните осигуровки. Някой от тях дори и не идват, примерите с по няколко години неплатен или болничен на здрави колеги са известни. Как изобщо е възможно човек да “ходи“ някъде на работа само заради осигуровките, вие бихте ли наели такъв служител, за какво бихте го ползвали?! Дори и в ходенето до тоалетна има повече достолепие.

Има нещо тотално сбъркано и перверзно в цялата история. Навсякъде, където има върхови постижения в която и да е област, хората смятат за привилегия и чест да работят в тази среда. При нас е точно обратното-3/4 от хората смятат, че оказват висока чест на обществото консумирайки част от благосъстоянието му под формата на така наречените мизерни заплати. И не само това-смятат че това им се дължи само по силата на факта, че свирят на нещо по добре от десетокласник в СМУ. Щото има 12 класници които режат глави, нали знаете...

Замислете се в себе си и се запитайте бихме ли си купили билет за това, което правим? Бихме ли си тръгнали очаровани от това, което предлагаме на публиката, ок, това е супер претенциозно, бихме ли се чувствали ако не духовно пречистени и емоционално извисени, то поне не обидени и огорчени... Щото на топла бира и студени кебапи всички се мръщим предполагам... Каква беше всъщност идеята за изкуството въобще, ние имаме ли нещо общо с това или го ползваме като алиби да се самообслужваме от бюджета и легитимираме правото си да работим нещо, от което „само ние разбираме“ и дори ние не харесваме съвсем... Или пък напротив-само ние си го харесваме.

За тези, на които горното им е сложно предлагам по-лесни въпроси: кога за последен път свирихте за кеф в къщи, каквото и да е, без да ви е страх от диригента? Кога са последно излязохте от концерта заредени с чувството че сте свършили страхотна работа? Помните ли кога беше? Около Априлския Пленум, около Промяната, около последното световно? Аха! Познах ли?

Е, тези отговори са достатъчни.

Хев фън

Р.Р. Не, не слагам всички в един кюп. Но това, за което говоря е отборна работа. Там трябва всички да са добри за да е добър крайния продукт. За другото стигат един или двама. Ауди А8 е страхотна кола, но да си представим за момент, че работника, който слага сегментите на булталата в мотора, днес не е на кеф и слага само половината от сегментите... Какво получаваме като краен продукт? Едно лайно, което вместо 15/100 дизел или бензин гори 100/15 масло... Елементарно Ватсон.