Ако ?

Здравейте, Добро Утро, Добър Ден !

Имам следните питанки :

1 ) Ако видите на улицата плачещ човек какво ще си помислите ?
Ще направите ли нещо ? Защо, как и какво ?
2) Случвало ли ви се е вие да сте на мястото на такъв човек ? Какво си мислехте, правехте ? Някой направи ли нещо ?


Извинете, че така телеграфически, но след малко се връщам.

Таблото е ваше - моля пишете - не ме жалете

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

И аз така, телеграфически, ако може:

1. Не знам какво ще си помисля- зависи от възрастта, пола, ситуацията. Но, доколкото се познавам, е твърде възможно да се спра и попитам какво се е случило. Нямам проблем да ми теглят една майна, а в друг случай знам колко лесно и разтоварващо е да се сподели с непознат. Стига да имам време за това... Ако е някой много съмнителен субект, може и да не посмея да го заговоря. Ако е дете, със сигурност ще запитам какво става. Иначе не е сигурно, че ще го направя.

2. Чак да плача видимо на улицата не ми се е случвало, така че не знам как околните биха постъпили в аналогична ситуация по отношение на мен.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

И да ми се е случвало да ми потекат сълзи по поводи разни по улицата, винаги имам тъмни очила и си ги слагам...и не занимавам никой със себе си!

Съмнявам се дали бих се спряла до плачещ за да му подам кърпичка например, камо ли да гопитам нещо...

Qweensryche-Silent Lucidity

1. Ще си помисля, че страда за нещо.
Не бих се намесвала, защото го считам за....тъпо.*
Разбира се това е съдейки по себе си - не обичам да ми се натрапват, когато си страдам.

2. не ми се е случвало и дано не ми се случва.


---------
* това е с уговорката, че този, който плаче на улицата няма вид на човек в шок, в безпомощно състояние, или явни признаци на нужда от спешна помощ.

Не се бъркам в живота на другите. Бих помогнал разбира се, но при описаната ситуация едва ли може да се направи нещо.

На другият ти въпрос : не, не съм ревал, било на улицата било на друго място.

- Видях едно момче, държеше си телефона и слушаше една и съща песен, а сълзите се стичаха по едно каменно лице, без мимика, без подсмърчане, без примигване дори.
- Един дядо седна до мен на пейката в градинката, казвала съм за него някъде по темите, но тогава не казах, че е и плакал, ей така без думи и глас, а после се разговори.
Варианти има много, но в чуждите чувства и емоции не можеш да се намесваш ако не си поканен. Моменти всякакви, много е според зависи, можеш да се усмихнеш, да погледнеш, но отсреща ще решат дали имат нужда от твоята помощ, съчувствие или съпричастност. Може и да не съм права, но изхождам от себе си. Когато плача, искам да съм сама или със жабите, или с човек, на който имам безкрайно доверие. Тръгнат ли ми сълзите, изчезвам веднага.

[линк]

Много зависи какъв е човекът, който плаче и дали ще мога да помогна.

Случвало ми се е да видя на улицата девойка, която плаче и съм я питала дали мога да й помогна с нещо. Тя се усмихна през сълзи и каза, че е имала нужда да поплаче след което се успокои.

Ох, обаче ме присети за нещо, което бях заровила дълбоко.
Преди години ... бях в чужбина с гадже. Той ме обиди аз се обърнах и тръгнах без да мисля къде отивам, така стигнах до една река и седнах на брега. Егати и страданието му изстрадах тогава, изревах си душата под ромона на реката. След време минаха едни младежи с лодка – весели и видимо се кефеха. Дойдоха с лодката при мен и ме попитаха дали не искам да отида с тях, за да се разсея малко, не искаха да ме оставят сама. Попитаха ме защо рева. Едното момиче беше изумено и каза „да ревеш така заради мъж и то в чужда страна ... наистина не си заслужава”. Това ме развесели, и си дадох сметка, че наистина не си заслужаваше нито рева, нито страданието.
Наистина съм благодарна на тия младежи, че ме извадиха от дупката.

Понякога ти трябва някой да те подбутне, че да дойдеш на себе си.

Не знам дали ще направя това, което бих искал. Давам си сметка, че съм вече доста изтръпнал и нямам вяра на нищо почти.
Но аз съм попадал вподобни ситуации и с изненада съм виждал, че има още хора по света.
Мани, това са моментни настроения. Не е само обща теория за доброправенето.

Благодаря за "загрижеността"!

А ще кажеш ли защо плачеш?
Все едно дали по улицата,или в колата...

Ако е дете (в училище ми се е случвало) непременно ще го попитам защо плаче.
Ако е възрастен човек ще се вгледам в лицето му, за да разбера дали иска да сподели или не иска да го закачат.
Като цяло, не понасям страдащи хора, особено деца. В смисъл, че ми е много трудно да понеса гледката на страдащ човек. Дори някой мой върл враг, ако страда, вече не ми е чак такъв враг, защото изпитвам състрадание. Ако мога да помогна да помогна с нещо, ще го направя.

Случвало ми се е да ме разревават навън. Може би това е от изхабените нерви. Изпитвах тотално разочарование. Никой нищо не направи.

не всички имат силата...да съчувстват.

Душите са или празни, или пълни.

Е по тая ти логика на всеки срещнат ли трябва да се съчувства и в това ли е силата?

Пълно разконцентриране и всецяло съчувствие?

Не е до празна или пълна душа според мен.
Много крайно се изказваш ми се струва

Qweensryche-Silent Lucidity

добрее
ще ти отговоря
преди малко дни се возех в трамвая, и минавах покрай моята спирка
седях от страната на спирката и не усетих, че бившата не се качила, щото ме е видяла предварително
..................
на трамвай се возя от 6 годин, развода демек
.............
не я познах
даа
а аз много си обичах семейството в продължение на повече от 18 години
.............
чаак после се размислих,
щото и аз се сетих какво съм видял, което скимти на спирката
бившата съм видял

помислих си след това
дали няма да е по-лесно и за нея, да се махне от спирките с трамваи
и прочие спирки
тамън няма да реве
просто да се разкара
.................
питаш за реване, отговаряме
това видях

Иска ти се да е крайно.
Но всъщност...от съчувствието ни става по- добре, нали?

Кво се заяждаш ся?

Ми не се заяждам, просто това със съчувствието ми звучи много някак си :

"Ми съчувствам ти, ама..."

Според мен съчувствието изпива жизнените сили на съчувстващия

пак повтарям-не се заяждам!

Qweensryche-Silent Lucidity

Зависи, Лира. Ти може би имаш предвид вечно мрънкащи хора. От такива наистина е по-добре да се бяга.
Но плачещият човек е нещо по-различно. И не всеки срещнат на улицата плаче.

1) Лично аз не знам какво бих направила. Обичам да наблюдавам хората, но нямам спомен да съм забелязала някой плачещ. А и за себе си знам, че в такива моменти обичам да съм сама и не знам дали бих предприела нещо. Зависи може би. Към момента може би бих се присъединила към него да си поревем заедно, ако не друго:-)

2) Напоследък най-редовно си рева от щяло и нещяло и обикновено се шмугвам в колата или в някой магазин и си пускам сълзите на воля между рафтовете. Забелязах, че в магазини хората не се гледат много много
Абе...то хора по улиците падат и всички ги гледат като голям камък, вместо да помогнат, а пък за един ревящ ли ще спреме сега:-))) Шегувам се, разбира се.

Имах един такъв случай по-преди. Много ме огорчиха. Тръгвам да се прибирам, а сълзите сами се леят, добре, че беше тъмно. Сядам на Орлов мост да си чакам буса, ама по така далече от тълпата на спирката, да мога да се успокоя. А тялото ми се тресе от безвучен рев и не мога да овладея сълзите. По едно време към мен се приближава някакъв мъж и ми поиска цигара. Подавам му кутията със запалката, седна той до мен, запали цигарата и ми каза, че ако искам можел да ме оправи
Явно реши, че някъде там дълбоко се крие проблемът ми

Бе не знам, като цяло е неприятна гледка според мен, /уточнявам/ да гледам плачещ непознат на обществено място...не обичам видими и показни драми!

Всъщност не съм и виждала!

Може и да не съм права!...току виж като изфирясам съвсем и аз да съм ревнала насред царя...абе свързвам го с тотална липса на психичен контрол!...а това вече е клиничен случай, неподлежащ на моята компетенция.

Qweensryche-Silent Lucidity

Не, не е липса на контрол. Просто изтощена нервна система. Не си ли виждала възрастни хора да плачат на сватбите на децата си, на романтични филми или по други радостни поводи? Те това са си точно изхабени нерви. Хората са си съвсем с акъла иначе.