Сърбия

Дойде време да напиша малко от моите приключения в Сърбия.

Генерално ме приеха всички много добре и аз избягвах да говоря за Македония. Имаше само един случай когато се наложи да вляза в такъв разговор.
Беше се събрала голяма компания и аз пристигнах последен с 2-ма мои приятели сърби. Представих се,че съм от България и имаше един мишок с коса като Гаврило Принцип и същите луди очи, който само ме погледна и ми каза "...Аааа от България. Вие все още имате претенции към Македония". Аз се засмях, погледнах го право в очите и го питах откъде е. "От Босна". "Ами като си от Босна какво те боли к... за Македония?" Ония млъкна и след 20 минути пак от нищото ми каза същата реплика. На мен вече ми кипна и му казах. "Слушай сега пич, само защото го повтори и очевидно искаш да чуеш моето мнение ще ти го кажа" В тоя момент всички разговори млъкнаха и всички се заслушаха. "В България никой няма териториални претенции към Македония. Обаче имаме претенции,че в Македония се говори български език" И видях как в тоя момент всички закимаха одобрително. Дори и тоя мишок закима и каза "ОК".

Относно Сърбия - икономиката им дръпна здраво заради прозападното им правителство. Селата им изглеждат много по-добре от нашите. Имах възможност да обикалям насам-натам с приятели. Отидохме и до Босна. Там видях потресаващи гледки от войната. Къщи, които са бомбардирани и изоставени. В една от тях (нямаше покрив и голяма част от външните стени липсваха) в средата на къщата беше израснало голямо дърво. Но в градовете всички изглеждаше доста ок - и Босна върви здраво напред.

Относно Белград - като заплати и икономика е почти същото(може би една идея по-напред) - може би цените са една идея по-скъпи,но доста неща са на същите цени. Градският им транспорт е доста зле. И откъм коли ние сме една идея по-напред. Правят метро от много години и досега има само една спирка - близо е до Електротехническия факултет.

Доста често ставаше дума за ЕС и за съжаление трябваше да ги приземя. Лъжат ги безумно всякакви. Идват в Сърбия и ги лъжат,че 2014 ще са в ЕС.

Обясних им,че те още не са със статус на кандидат - това ще отнеме минимум година, после трябва да започнат преговори и оттам нататък са минимум 7 години. Но в момента е доста тежко с разширяването и целия процес ще отнеме минимум 10 години. Доста от тях не ми повярваха.
Дори хора с високи професии(няма да казвам какви,че Дунката чака с тефтера и записва) с които имах възможност да говоря не ми повярваха. Мислех,че са по-запознати с процеса,но се оказа,че не са.

Един път пих с един пич, който доста се насвятка и започна да ми обяснява как баща му работил за тяхното контраразузнаване и т.н. Същият ми обясняваше как шопската салата била сръбска и т.н. (аз само му споменах,че в Румъния тя се нарича "салата булгареаска") и разговора приключи дотам.


В Унгария се опитаха да ме оберат (не съм усетил как са ми отворили джоба на раницата) иначе щеше да има ремонт на зъби после (или за ония, или за мен)


Приключения отвсякъде.

Отвори очи
[линк]

Белград-Земун-Нови Сад се оформя като една метрополия от 2,5-3 милиона души, в която животът тече на много високи обороти.

ПС. Сега му е мястото да споделя, как изглеждат "българските претенции за Македония" извън писането по форумите и статиите на отделни "корифеи" по вестниците. Конкретен пример: юбилеен конгрес на едно македонско техническо дружество от точните науки, хайде да го кажем на физиците. Всичко е разгласено с 1 година по-рано. Покрай многото поканени гости от развитите държави, покани са изпратени до всички сродни институти от балканските страни. От България се записали и изпратили презентации 11 човека. От Сърбия, Черна Гора, Словения, БиХ доста повече, включително преподавателите са довели 2-3 автобуса студенти със себе си. Всички са настроени да си изкарат добре заедно. Почва конференцията и се оказва какво - че от тези 11 записани български "светила" не е пристигнал НИТО ЕДИН.... Значи представяте си - първо имат час за доклада, после имат резервиран хотел, после разечатан 4 тома юбилеен сборник, после екскурзия и после "свечна вечеря". И тъй като никой никога не се е обадил, че няма да идва, всичките тези разходи остават за сметка на домакините. Всеки път, като дойдеше ред в програмата за някого от тях, се чуваха по няколко реплики "А, това са бугарите, викайте следващия". Съответно мен ме питаха, дали не знам какво е станало с тези хора и защо ги няма, но аз казах че за първи път изобщо ги чувам (въпреки че поне 2-3 ги познавах, в интерес на истината). После си дадох сметка, че родните муфтаджии са искали да отчетат публикация в чужбина, без да дават пари за участие. И понеже за други конференции първо ти питат за кредитната карта, преди да питат за името, нашите стоят надалеч. Но понеже на тази хората действаха на доверие и се плащаше при регистрацията на място, този "пропуск в системата" бързо се е разнесъл из родните муфтаджии-андрешковци-бай ганьовци. Без изобщо да си дават сметката какво значи такава излагация. По въпроса за реформата във ВУЗ и БАН работещото решение май е само едно: булдозера и после всичко наново.

А като сме докарали булдозер вече можем да продължим и с Президентството, Позитано 20, и още няколко такива сгради, чиито адреси не знам, но знам, че обитателите им не правят нищо

Ужас.

Деворина Селянска и Коста Баничаров ряпа да ядат.

Какво общо има с българските претенции за Македония? Комплексарски истории. Ако толкова ви е срам, че сте българи изнесете се в Сърбия.

Има и един още по-срамен специалитет. Понеже няма с какво да се похвалят в своята специалност, ги избива на политика и история.

Претенцията, която се свежда до биене в косматите гърди, е доста ниска топка.

Муфтаджии има навсякъде. Да не мешаме баби и жаби.

ОК, по-важен е изводът. Аз ти дадох един пример, но да не мислиш, че на конгреса на лекарите или на зъболекарите и изобщо на каквито и било събития - спорт, култура, наука е било нещо по-различно?

Муфтаджии има навсякъде. Да не мешаме баби и жаби.


Напълно правилно. Само че индустриалните количества, в които се намират муфтаджии у нас, са напълно необичайно явление за държавите, на които искаме да приличаме.

В България хората, които знаят как се работи и що е то отговорност, са две шепи. Ето в момента съм на път да пощурея отново заради "работливостта" и "кадърността" на български подизпълнители. У нас философията е - може гол и бос да ходя, но няма да се мина.
Да не си помислиш, че съм изпаднал в някакъв нихилизъм? Навсякъде източно, северно и южно от нас е така. От нас зависи дали ще си останем ориенталска държава (като съседите) или ще станем европейци.

Мисля че не е така. Освен това много зависи и от организаторите на събитието. За сърбите Македония е провинция. Улеснения всякакви. Запалват автомобила и отиват. За българите едно пътешествие до Македония винаги е споходено с проблеми и пречки, митничари и катаджии. Лично аз бих си го спестил, дори да имам желание да отида и съм в списъка. Да не издребняваме. Има причина да не отидат. Не е коректно да се правят такива сравнения. Освен това физиците са ни класа в сравнение със сърбите и македонците взети заедно.

Има резон. Но и от нас зависи също да се променят нещата.

Значи казах, че е "например" физиците. Т.е. специално не поисках да разкривам коя област на науката е, за да спестя резила на съсловието. А причината да не отидат, но за сметка на това да се запишат - това е единствено муфтенето. Няма друга причина. Виж къде са на картата Любляна, Сараево, Баня Лука, Подгорица Загреб, Белград. Че те от Румъния пратиха участници, които прекосиха цяла България.

От нас зависи, я! Българска е поговорката "За лудо работи, за лудо не стой!". И същевременно житейската максима "Да не настинеш и да не се минеш"

Не мога да не отбележа радостният факт, че във форума мислещите и реалисти хора се увеличават.

Сърбия и България са като братя близнаци. Разликите са в нюансите и те не са в наша полза. Факт.

Един нюанс в наша полза. С изключение на клоаките Младост и Люлин, София е на светлинни години пред Белград. Същото сравнение правя за Пловдив с Ниш и Варна с Нови сад.

Белград е много по-красив град от София. Той е уникален и като разположение, и като архитектура. И като булеварди, асфалти, надлези, подлези, мостове и тем подобни скъпотии. Яд ме е, завиждам, ама не мога да си затварям очите. Ние имаме 2 предимства на кръст - Витоша и метрото. Останалото не е в наша полза.....


Центърът във Виенски стил, сградите, устието на Сава с Калемегдан, Ратни остров с горите, плажовете и кафаните, хилядите лъскави яхти, кораби и лодки, разходка с кораб по Дунава (с пресна риба на палубата и бело вино), старите рибарски улички в Земун с католическите катедрали и т.н., и т.н.....

Разбирам че обичаш да се захласваш по чужди столици (преди беше Букурещ, сега Белград) ама пак на кухо биеш.
От всичко изброено от теб има само едно вярно - уникален е като разположение.

Радвам се, че се изпиках в храстите пред хотел "Континентал" в хубавия Белград на път за Италия!

Не обръщай внимание на пишещият по-горе. Трудно ще намериш по-сив град от Белград. Ебали са мамата на прекрасното разположение. Прословутите сгради виенски стил много трудно ще ги намериш, а ако видиш някоя то тя ще е половината без мазилка. Някъде има дори надпис да се пазиш или да минеш на другият тротоар да не ти падне нещо върху главата. Хаос в архитектурата, хаос в движението, тесни улици, задръствания които дори и ние трудно можем да си представим.
София като градоустройство е на светлинни години. Като удобство за живот също.
Хубавите неща на Белград са доброто почистване на улиците, пешеходната зона, кръчмите, и като че ли само това. От Нови Белград една част е много добра - тази около Београдска арена, но отидеш ли малко встрани положението става люлинско. Земун е едно село, прилича много на части от Владая.