егати историята

[линк]
26-годишният Андрей Иванов тъкмо отивал да излекува разбитото си сърце, като се хвърли от мост, и открил любовта на живота си - самоубийца, която малко преди него щяла да сложи край на живота си на същото място, разказва в. "Сън".

Андрей не виждал повече смисъл в живота си, откакто годеницата му загинала в автомобилна катастрофа в деня преди сватбата им.

Когато обаче пристигнал на злополучния мост в Уфа, Централна Русия, видял Мария Петрова, която тъкмо прескачала преградата.

21-годишната девойка искала да се самоубие, защото родителите й я изгонили от къщи, понеже забременяла, и само секунди я делели от смъртоносния скок в ледените води на река Белая.

„Нещо в сърцето ми трепна и не можах да я оставя да го направи, независимо колко разбит се чувствах", спомня си Андрей.

„Изкрещях „СПРИ" и се втурнах към нея. Тя падна в ръцете ми и започна да плаче. Тогава и аз се разплаках", разказва спасителят.

„После двамата се прегърнахме и говорихме, говорихме, говорихме... Тази нощ спаси живота й, както и моя", завършва той.

След дългите разговори през нощта Мария и Андрей решили взаимно да си помогнат да излекуват разбитите си сърца. Сега двамата смятат да се оженят, след като разкажат на родителите си как са се запознали.

„Той е моят рицар и моят спасител", категорична е Мария, която добавя: „Всичката болка си заслужаваше, защото накрая срещнах моя Андрей!"
източник

холивуд и сичкото латино-турско-корейско сирял блини да ядат
чак ме докефя :)

Точно като в сапунка.
мъ к'во? Гот!
И са симпатяги на всичко отгоре.
Живи и здрави и с поколение

Като ти е писано да те удари токът(дори на любовта), няма как да се удавиш
Май "Сън" си е поизмислил нещо, м?

Моят град

ми не знам, така видях историята, така ви я донесох да я видите и вие
но, усмихваща е някакси

Това е любовта . Удря те като гръм от ясно. Добре, че ги е ударила навреме.
И лафът на Тарти много подхожда тук, че най-тъмно е преди зазоряване.
Наистина интересно начало на един бъдещ съвместен живот.
Нека им е хубаво като на моста, откривайки щастието!
Абе... Господ е събирач.

Чудаците украсяват света!

Като бях в 11 кл.имахме спъсък с лафове и един от тях беше: Последната степен на отчаяние е лудата радост
Разбира се, че е усмихващо.Къде-къде по-нормално е да четем и да гледаме трагедии.Добрите новинки трябва да се множат като зайчета или бълхи

Моят град

Двамата са много сладки, дано узреят и помъдреят. Заедно.
Историята макар и да звучи като сценарий си е истина, що пък не. Животът пише най-причудливите сценарии.

тва ми напомня на един филм, който в момента ми убягва, и една композиция, която си спомням.


[линк]

luv ще го оцени.
дано и другите.
[линк]

но впечатляващо
Гледам, препечатали са историята от английския The Sun, вместо те да го вземат от нас - каква драматична промяна само за 20-тина години. Вече за Русия научаваме не директно, а през трета ръка.

Мернах парада в Москва на 9.05. Много интересно как приоритетите отговарят на разстоянията на официалните лица до Медведича. Приблизително по памет - отпред Германия, Франция, Китай, Израел. Малко по-назад бивши совецки азиатски републики. А нашият Гошо най-отзад.

Някъде имаше стъкмистика, че любовни връзки пламнали в момент на трагични или предсмъртни ситуации, са твърде нетрайни.
Даже във филма "Скорост" го споменаха.

е, поне са продължили представката на собствената си смъртност : )
кой ги знае какво ще им хрумне сега, когато са си дали още време за изобщо възможност да им хрумват разни неща...
но съвсем откровено казано възможните продължения на конкретната история изобщо не ме интересуват
стъкмистиката за която говориш не визираше ли по-скоро индивиди попаднали не по своя воля в екстремна ситуация, но на които последното нещо, което им се е правило, е било да изпопукат посред нея. и, тъй да се каже, с объркани за момента инстинкти.
ако обаче тази история е наистина действителна, ми е интересна реакцията на момъка - "я чакай първо да спася тва обезумяло девойче, пък после ще му мисля какво ще правя със собственото си безумие" - някакси човешко звучи : )

много по о'хенриевски са действали, май...

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Това, верно, голяма история - драма и половина. Даже 2 драми

Животът не се измерва по броят вдишвания, а по моментите, оставящи те без дъх.

Тази история ме кара да се замисля леко за онези суисидно настроени в моменти на истерия, афект или мирова скръб и униние личности, които няма кой да съзре или кой да им подаде една ръка в момент, преди да сторят необратимото. Т.е. явно има хора, които все някога, ако не бъдат съответно лекувани поради причини, които си имат диагноза, все някога биха скочили успешно отнякъде, но има и такива, на които във фаталния момент просто им е липсвал подходящия свидетел... Тези явно са имали рядък късмет, който би бил още по- голям, ако успеят да превърнат общата си слабост в сила.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

в навик, в стабилна реакция на проблеми. Която завършва в моргата. На такива няма кой да им назначи спасители 24/7 да ги пази от мостове, високи скали и неостъклени балкони.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Не, Аве, не съм съвсем съгласна. Има хора, страдащи от депресии със съответните имена, примерно, които заболявания отключват или включват склонността към самоубийство в анамнезата си. Има и хора, особено във възрастта, в която още не знаят къде се намират, които могат и да преминат през подобен период и никога повече да се върнат към него. Като ги гледам тези от снимката, ако историята изобщо е достоверна, има голям шанс да са от вторите.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

И аз съм ги учил тези работи. Като учебникарска постановка звучи добре. И... дотам.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.