Едно есе

Какво значи да обичаш..


Да обичаш..Не иска ли всеки от нас да бъде обичан и да обича. Но да обичаш значи да те боли, само този който не е обичал не знае какво е болка. Често ние казваме “Обичам те” на някого, но всъшност едва ли някой си е задавал въпроса “Какво значи да обичаш? “ Толкова е лесно да изречеш тези две думи, да направиш някого щастлив, като му ги кажеш, но осъзнаваме ли, че по този начин може дълбоко да нараним човека отсреща? Да, всеки казва “Аз го обичах, а той/тя...”

Едва ли някой дори помни, кога за първи път са били казани тези думи, едвали някой дори знае какъв е бил първият им смисъл. Та нали любовта е в основата на всичко. Но именно точно те, са казвани толкова хиляди пъти напразнo, че вече са загубили истинското си значение. Станали са част от сивото ежедневие, загубили са отдавна магията която са носели някога. Онази магия, която те кара да се чувстваш различен от останалите – специален, само защото си спецялен за някого. Сега се казват машинално. Да кажеш на някого, че го обичаш вече, е равносилно, като да кажеш здравей. Нима това е същата тази любов, която те издига в небесата, или хората заслепени от желанието си за притежание и егоизма си забравят, това искренно, и свято чусвство превръщайки го в свое оръжие срещу другите?
И въпреки това какво значи да обичаш...Да жертваш себе си в името на другия, да пренебрегнеш себе си заради него/нея, но заслужава ли си ценната? Заслужава ли си да погубваш себе си заради другия? Да, но ако любовта е истинска! За съжаление такава вече трудно се намира, а когато я намерим, отново сме заслепени от фалшивия блясък на собствения си егоизъм, който не ни позволява да оценим това което имаме. Някой го разбират след време и съжаляват за изпуснатата възможност, а други така и немогат да го осъзнаят. Но вече е късно- всичко е минало, а миналото неможе да се върне. То е заровено някъде дълбоко в дебрите на нашето съзнание, за да изплува след години и да напомни за себе си. Продължаваме да вървим напред по нашия път и се оглеждаме за някоя нова авантюра или тъй наречената нова любов. Когато я намериме, обаче разбираме, че тя не съвсем не е това, което сме очаквали и искали. Така продължаваме да рушиме чуждото щастие, докато в един момент не се появи тази истинска любов ,която сме търсили, мислите че вече всичко е преключило и сте щастлив защото сте намерили своята “половинка”, но това не е така, защото тепърва ви предстои да се борите за нея. Изведнъж от ловец вие сте се превърнали в жертва. Жертвата на любовта, а тя често е и доста подла. Застанал вече от другата страна, започваш да се чувстваш слаб и несигорен. Да- това е любовта, тя те разтърсва до основи и минава през теб, като стихия. Стихия помитаща всичко по пътя си, и оставяща след себе си една голяма пустош... Толкова е хубаво, че те е страх всичко да не е само един прекрасен сън, и наистина любовта е сън.. Но какво става когато се събудиш...Ти отново си сам, а самотата боли. Ах как боли..!

Затова, най- важното нещо е да се научиш да обичаш безрезервно, защото само тогава, когато дариш любов, ще получиш любов в замяна, и само тогава ще намериш истинското щастие.

от тук

свещен тъпизъм

Veni, vidi, vici

Какво всъщност представлява любовта? Дали тя е чувството, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се научаваме да изпитаме?Някои казват, че любошта е болка, други - че означава да имаш целия свят, но да искаш само един човек. Трети твърдят други клишета, които всички ние сме чували и не оспорваме. И всички те са прави, защото няма точно определение за нея, тя не е наука, която можеш да изучаваш, нито книга, която можеш да прочетеш, любовта е нещо много по-силно от обикновеното привличане между хората, тя е чувство, което не можеш да разбереш преди да го почувстваш и да надмогнеш собствения си егоизъм.
Вианги, когато мислим за любов, стигаме до един момент, в който се питаме какшо всъщност означава тя и какви са чувствата, които тя носи. Предаността и всеотдайността, грижата и разбирането към другия поставят началото на един нов живот, живот, в който няма тъга, нито болка. Чрез тази нова същност човек се чувства щастлив, чувства се защитен и сигурен, ето защо човек трябва да се бори за любовта, за да не изгуби смисъла си за живот.
Според Джек Лондон: "Всичко в света е ограничено, освен любовта." Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка - любовта. Тя мове да бъде драматична, трагична и възвишена, плаха и жизнерадостна. Любошта може да надвиши смъртта, да победи всяко зло, да ти даде криле и да те пренесе в света на чудесата. Колкото повече препятствия преодолее, толкова по-силна и истинска става тя. Любовта е относителна, неясна, чиста, обаче и много нелогична. За любовта юовек е готов на всиюко, дори и да рискува собственото си щастие. Любовта стига границите на безумието, човек е готов да се жертва и да се бори за нея, защото без любовта той е изгубен. В сивото ни ежедневие все по-малко отделяме време за малките и незначителни неща, които ни карат да се чушстваме така щастливи, поради тази причина повечето сме самотни, чувстваме се изгубени, изгубили смисъла си за живот. И все пак в този мрачен и студен свят има и искрица надежда, надежда, която духовно ще ни извиси и ще ни пренесе в едно ново измерение, където липсват граници и ограничения. За да намери човек пътя към светлината, трябва да се бори, за да намери любовта. А ако я е намерил, но тя е несподелена, не бива да се предава, нали в точно това се крие смисълът на любовта - да бъдем по-силни и по-достойни за нея. Любовта е не само чувството, което ни прави безумно щастливи и което внася радост в живота ни, но и чувството, което ни помага да преодолеем собствените си ограничения. Въпреки че живеем в една свободна и демократична държава, всеки един от нас се чувства от нещо или някого зависим. Да, зависими сме, но заедно с любовта идват и мечтите, мечти - много по-различни от обикновените човешки желания и нужди, мечти на много по-високо ниво, които не се свързват единствено с материалното, мечти, които ще ни изшисят и с които ще преодолеем тези забрани и ограничения.

от тук

x2

В отговор на:

---

Любошта може да надвиши смъртта, да победи всяко зло, да ти даде криле...

---

И Ред Бул го може това...

Разликата е в продължителността на действието

Моля моля, за свещен тъпизъм се обръщай към религиозната групичка. Тук се пишат само тъпизми.

време е госпожата в детската ви градина да смени Дисни с нещо по-малко... айде да кажа розово, да не казвам друга една по-подходяща дума.

Не, по скоро звучи като реклама на тоалетна хартия

Напише ли нещо човек за любов, всички лишени от това усещане се нахвърлят върху него и искат да го изядат, за да си намалят болката от липсата и.

Моите съболезнования към всички, които сравняват красотата на Любовта с долните си кухи страсти.

Сори, вашата мерзост не може да унищожи нито капка от красотата на Любовта, както и Тъмнината не може да победи светлината.

Всъщност тъмниата бие светлината в няколко категории!
Първо е по-бърза. Там на където се е запътила светлината - тъмнината отдавна вече е.
Също така е и по-тежка от светлината - виж на дъното на моретата и океаните.
Светлината съкс

Ама си права. Аз съм ампутиран от любов циник.

Гали се, не и се дъвче опашката

Изaбeлa, Изабела не си научи ти урока и това си е. Ама нищо не разбираш от психология.

Любовта не е основата на щастието, а нещо друго.Друг вид нещо.

You must Dream. You must to be a possitive.Actually, you are autist.Autism inteligent Rulezz :)

Кой е казал, че знам нещо?

Децата са щастливи и без знаят и само тези превърнали се в деца, ще пристъпят вратите на рая, но не този в небесата, а този на земята.
Та аз ще си се веселя, пък вие си мъдрувайте кое как ставало.

Деца, щастие. Ти въобще наясно ли си защо са щастливи?

Tе също не са наясно, но това не им пречи.

Значи за теб лудостта е признак за това да си щастлив?

Ти си много щастлива .

Щом наричаш децата луди ... ок, нека е лудост.

Ти нали не си луд, радвай се.

Аз не наричам децата луди. Наричам твоето лудост, защото не знаеш някои неща.