Истинските неща
66 отговора
0 прегледа
Истинските неща
"Какво е истинско? - попитал Заека. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не означава как си направен- казал Коженият кон. - То е нещо което
се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си
играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли?- попитал заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. - Когато
си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по
малко?
- Не става отведнъж- рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето
защо не се случва на хора, които се чупят лесно, или имат остри ръбове, или
които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги...завинаги..."
- Истинското не означава как си направен- казал Коженият кон. - То е нещо което
се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си
играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли?- попитал заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. - Когато
си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по
малко?
- Не става отведнъж- рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето
защо не се случва на хора, които се чупят лесно, или имат остри ръбове, или
които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги...завинаги..."
Съветването
Джелаядин Руми се явява един от стълбовете на суфизма. Много хора идвали при него за съвети и мъдри слова. Веднъж при него дошла една съседка с детето си и казала:
- Аз вече опитах всички способи, но момчето не ме слуша. Той яде прекалено много захар. Моля кажете му вие, че това не е правилно. Той ще ви послуша тъй като изпитва към вас много силно уважение.
Руми погледнал доверчивите очи на детето и казал:
- Елате след три седмици.
Жената била в пълно недоумение. Такова просто нещо. Загадка … При него пристигали хора от далечни страни и Руми им помагал да решат големи проблеми веднага. Но тя послушно дошла след три седмици. Руми отново погледнал към детето и казал:
- Елате след още три седмици.
Тук жената не издържала и се осмелила да попита какво става. Но Руми само повторил казаното. Когато пристигнали след още три седмици Руми казал на момченцето:
- Синко, послушай моя съвет: не яж много захар – това е вредно за здравето.
- След като вие ме съветвате, повече няма да го правя – отвърнал малчуганът.
След това майката помолила детето да почака на улицата. Когато то излязло, тя попитала Руми защо той не направил това още първия път, та това е толкова просто. Тогава Джелаядин и признал, че самия той много обичал да яде захар и преди да даде такъв съвет на някого му се наложило първо сам да се избави от тази слабост. Отначало той помислил, че три седмици ще са му достатъчни за това, но сгрешил…
- Аз вече опитах всички способи, но момчето не ме слуша. Той яде прекалено много захар. Моля кажете му вие, че това не е правилно. Той ще ви послуша тъй като изпитва към вас много силно уважение.
Руми погледнал доверчивите очи на детето и казал:
- Елате след три седмици.
Жената била в пълно недоумение. Такова просто нещо. Загадка … При него пристигали хора от далечни страни и Руми им помагал да решат големи проблеми веднага. Но тя послушно дошла след три седмици. Руми отново погледнал към детето и казал:
- Елате след още три седмици.
Тук жената не издържала и се осмелила да попита какво става. Но Руми само повторил казаното. Когато пристигнали след още три седмици Руми казал на момченцето:
- Синко, послушай моя съвет: не яж много захар – това е вредно за здравето.
- След като вие ме съветвате, повече няма да го правя – отвърнал малчуганът.
След това майката помолила детето да почака на улицата. Когато то излязло, тя попитала Руми защо той не направил това още първия път, та това е толкова просто. Тогава Джелаядин и признал, че самия той много обичал да яде захар и преди да даде такъв съвет на някого му се наложило първо сам да се избави от тази слабост. Отначало той помислил, че три седмици ще са му достатъчни за това, но сгрешил…
Re: Истинските неща
Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... - туй като определение за живеене
от къде е откъса ?
For a lonely soul, I'm having such a nice time
от къде е откъса ?
For a lonely soul, I'm having such a nice time
Re: Истинските неща
Винаги съм го чела като отказ и си го имам на листчета наслагани къде ли не. Днес открих едно от тях, докато си подреждах едни неща и реших да го споделя. 
Re: Истинските неща
Истинските Неща в Живота-Джордж Гарлин
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Re: Истинските неща
Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
и стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
нараняваш ме.
А розите имат бодли и боли от тях.
Не ме е страх от твоите стрели, любов.
Аз нямам грях – за друга не съм готов.
Без щастие мога, без тебе не мога,
Не се брои, когато убивам те с любов.
С всеки следващ ден
ти искаш все по-малко
време да си с мен
и страшно ми е жал,
но с всяка дума, с всеки жест
наранявам те
и розите имат бодли и се пазят с тях
Не ме е страх от твоите стрели, любов.
Аз нямам грях – за друга не съм готов.
Без щастие мога, без обич не мога,
Не се брои, когато убиваме с любов.
Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
И стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
Аз обичам те,
и розите имат бодли,
но боли ли от тях…
[линк]
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
и стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
нараняваш ме.
А розите имат бодли и боли от тях.
Не ме е страх от твоите стрели, любов.
Аз нямам грях – за друга не съм готов.
Без щастие мога, без тебе не мога,
Не се брои, когато убивам те с любов.
С всеки следващ ден
ти искаш все по-малко
време да си с мен
и страшно ми е жал,
но с всяка дума, с всеки жест
наранявам те
и розите имат бодли и се пазят с тях
Не ме е страх от твоите стрели, любов.
Аз нямам грях – за друга не съм готов.
Без щастие мога, без обич не мога,
Не се брои, когато убиваме с любов.
Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
И стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
Аз обичам те,
и розите имат бодли,
но боли ли от тях…
[линк]
Re: Истинските неща
Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през
оставащото му време на земята.
Той известил шефа си, че се оттегля.
Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа.
Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща.
Но отдалеч си личало, че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал
неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл,
отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща
е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"
Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията.
Също така бил много ядосан, защото ако знаел, че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия.
Така е и с нас.
Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой.
Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Работи все едно не се нуждаеш от парите!
Обичай сякаш никога не си бил нараняван!
Танцувай сякаш никой не гледа!
оставащото му време на земята.
Той известил шефа си, че се оттегля.
Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа.
Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща.
Но отдалеч си личало, че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал
неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл,
отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща
е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"
Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията.
Също така бил много ядосан, защото ако знаел, че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия.
Така е и с нас.
Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой.
Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Работи все едно не се нуждаеш от парите!
Обичай сякаш никога не си бил нараняван!
Танцувай сякаш никой не гледа!
Re: Истинските неща
Интервю с.... Бог
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание.
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание.
Re: Съветването
Хареса ми притчата за Руми и яденето на захар. 
Пролет. Време за любов. Време да се обичаме. Време да обичаме себе си.
Пролет. Време за любов. Време да се обичаме. Време да обичаме себе си.
Re: Истинските неща
Най-ми харесват думите на Бог. Много добре го е казал... (за малко да кажа човека) Бога.

Re: Истинските неща
ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.
Re: Истинските неща
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .
Re: Истинските неща
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута
Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !