Абе, момичета

Ми за всичко, което си прочела.Ти помниш един милиард работи и то с подробности!!

Говори ми ... умирам за глупости....

сега като те видях и понеже се отнася за теб, викам си я да споделя...прощавай ако съм нагъл.
Забелязала ли си странния навик на някои хора тук в клубовете, постоянно да ти използват името...Лисо, Лиске и прочие....и става въпрос не за примерно "Лисо , дай да пийм бира"....а просто така като обръщение....във всеки пост към теб...даже понякога и по 5-6 пъти в пост.
На мен ми се струва странно...особено, изхождайки от тезата, че повечето нормални хора не го правят.

Не, що да си нагъл? Не ми е странен този навик, особено от страна на хора, с която отдавна си комуникираме във виртуала. Възприемам го като желание за скъсяване на дистанцията. А това, че Лиса, а не Алиса е заради асоциацията с лисица, предполагам или използват по-кратката форма на ника ми да не хабят клавиатура. Аз също често се обръщам по никнейм към някои хора, особено, когато изпитвам благоразположение към тях, усещам ги близки или искам да обърнат внимание на това, което пиша. Четох някъде, че честото обръщение по име в някои професии използват като трик, за да предразположат събеседника за разговор и благосклонно отношение към това, което ще му предложат. Предполагам, повечето го правим подсъзнателно.

Каква е и защо е тезата, че повечето нормални хора не използват името като обръщение? Че ми стана интересно какво имаш предвид, ....ъъъ Вожде /извинявай, ако съм нагла /.

пътешествие...

Всъщност, помня не повече от 70% от информацията, която съм погълнала и прочела. Хората, които постоянно тренират паметта си /историците, например/ помнят много по-голям обем информация. А аз се ядосвам на себе си, че вече съм забравила куп неща, особено дати, имена, точни цитати, правила, теореми, аксиоми и формули. Хората с добра памет складират информация, а с недобра трият, за да освободят място за нова. Одъртявам и мозъкът ми трие повече, отколкото складира.
Предполагам, че добрата памет се дължи до голяма степен на изграждани от детството навици за учене и осмисляне на материала. При механично запаметване, колкото за оценка при изпитване, паметта почти веднага трие информацията, след като си е свършила работата.

Понякога правя и справки в Гуглето, за да си припомня нещо с точност. Особено, ако искам да направя коментар, и ако не съм сигурна във фактите, задължително си правя проверка на информацията. Това е по-интелигентния начин на учене и запомняне - не да зубриш цели томове, а при нужда своевременно да ползваш източници.

Не си си поставил за цел, не си усвоил помненето. Същото е като трениране на мускули за качество.

пътешествие...

Твоя воля!

Само да попитам .... за какво ти е нужно да помниш? Лектор ли искаш да ставаш?

Положението при мен е трагичноДобре, че поне още помня имената на любимите си автори.Всъщност от 15-ет години чета само Православна литература,но и при нея,ако не си опреснявам знанията,страшно много забравям
Незнам, преди 10-ина г. се радвах на много добра памет,но нещо ми се е случило в главата!Дали постоянния стрес може да е причина за отслабена памет?В професията си до ден днешен не съм срещнал по- добър/да благодаря на Бога/Старая се да правя всичко съвършено,постоянно да се развивам,но това страшно ме натоварва психически!
Дати и имена никога не съм можел да помня

Как по- точно става тази тренировка на паметта,че много не ми е ясноИма ли някаква програма

Говори ми ... умирам за глупости....

Хаха ех, че го каза. Редно беше да напиша вместо "повечето нормални хора не го правят" - "аз не го правя". Да ти кажа, само спрямо теб го забелязах и затова ми направи впечатление, но скъсяване на дистанцията звучи логично.

Положението ти не е трагично, а нормално. Тъкмо тази сутрин се размислих за паметта. Ти, ако не се лъжа, си запален шахматист и със сигурност помниш стотици партии, ходове и комбинации, което за мен е немислимо. Защото играта ти доставя удоволствие и практикуваш непрекъснато. Забелязала съм, че под стрес имам сериозни проблеми с усвояването и запаметяването, а също и забравям /нали измирали мозъчни клетки, носители на информация тогава?/. това е една от причините за забравянето, друга е пукницата и дрогата. А аз пия и пуша. Но когато бях в тежка депресия допреди година-две, бях забравила буквално и половината думи от речниковия си запас. Та, ако професията ти е свързана с напрежение и стрес, възможно е мозъкът да ти върти номера, за да мобилизира усилията си в посока възстановяване на психическото равновесие. Вероятно има и разпределение на вниманието. Определението "разсеян като професор" точно пасва на неспособността на хора, чийто ум е зает с абстрактни занимания, да си открият очилата и ключовете, дори да са под носа им. Или да търчат голи и мокри по улицата и да викат "Еврика!" Вероянто е обратното - хора, чиито важни занимания изискват непрекъсната психомоторна координация, не могат да запаметяват за дълго текстове и абстрактни понятия.

Та, за тренировката на паметта, помагайки на сина ми с учебния матрял, правя основно 2-3 неща:
1. Гледам да му създам интерес към материята, представяйки я атрактивно, като му образувам положителни емоции в момента на възприемане. почти невъзможно е да запаметиш материал, ако го правиш под напрежение, насила и защото "трябва".
2. Всеки има различна памет - визуална, асоциативна, слухова.... моята е асоциативна - правя връзка с познати ми неща, за да запомня нещо по-лесно. И когато си го припомням, първо ми изплува асоциацията, после информацията. Други хора запечатват текста и илюстрациите, трети възпроизвеждат в ума си гласове, музикален и звуков фон.. така учат или си припомнят наученото. Аз, например, от аудиокасети не мога да уча езици и ли нещо друго. Припомняш си как най-лесно запаметяваш нещо и прилагаш този трик, докато четеш.
3. Аз използвам буквално всеки удобен случай да си припомня нещо забравено - примерно във форумите някой подхвърли реплика или отвори тема и веднага чета допълнително, за да опресня знания или да науча нещо ново.

Вероятно има достатъчно специализирана литература с професионални съвети по този въпрос, просто можеш да се поразровиш в интернет.

Старая се да правя всичко съвършено,постоянно да се развивам,но това страшно ме натоварва психически!
Уфффф, недей да бъдеш толкова преднамерено старателен, ще изпушиш. достави си удоволствието да не действаш съвършено, а да допускаш грешки. Като не го мислиш, получава се от самосебе си.

Сега чета един автор, Вадим Зеланд, бях го споменала в друга тема. Ако имаш време, хвърли му едно око. Много ценни обяснения и полезни практики против зор и побъркване дава човекът. Подсъзнателно повечето от нас ги владеят още от деца, но после малко са ни вкарали в задължителни калъпи и губим енергия да се мъчим зорлем.

п.п. препрочитам и обичам да препрочитам любими книги, да не мислиш, че помня "Престъпление и наказание" в подробности още от първия прочит в пети клас!

пътешествие...

А защо ти избягваш да се обръщаш към хората по име? Заради поддържането на дистанция или по други причини?
Аз даже изкилиферчвам имена и никове, когато някой ми влезе под кожата. Към Парвати се обръщам с Парватице, например. Щото никът и един такъв тежкарски, не ми се вързва с отношението ми към човека зад него.

пътешествие...

А не, обръщам се, но само по веднъж в постинг. То като попържаш, няма начин да не демонстрираш уважение към прякора примерно "Попе, да тъ ...". Честно казано никога не съм се замислил....даже се чудя и защо ми направи впечатление...заеби, може и мен ПМС да ме е цапнал.

Много благодаря за изкл. полезния постинг копнах си го и след като изуча 50 стр.матрял свързан с работата ми,ще му обърна много специално внимание

Говори ми ... умирам за глупости....

Чел си повечко в Разведените, предполагам. Там, освен спам на килограм и обичайно ташакларъ, споделяме и много лични проблеми и терзания като ни напъне. И, често е достатъчно веднъж само да се напопържаш качествено с някой ник в някоя тема и покрай нечий чужд в повечето случаи проблем, за да си станете интимни.

Бе, в Разведените е същото като в Попържата, ама с червена точка за лица под ....ъъъъъ 12 години.

пътешествие...

Ако си човек, пусни бИляжка какво работиш, че лисичото любопитство няма ме остави да спя.

пътешествие...

Ремонтно строителство,по точно и малко по-специализирано-интериорно,декоративно оформлениеДо скоро работих най-вече с материали на една словенска фирма,но ги сменям с немска и трябва да изуча всички качества и свойства на техните материали,относно декоративните мазилкиНе, че не си приличат по много неща, но има разлики ,които много добре трябва да си знаят да няма фалове.Много от красотите на тези мазилки са плод на съчетаване на различни материали,усет и фантазия и за тва много,много добре трябва да знаят и като хим състав

Говори ми ... умирам за глупости....

Делово предложение: директно и сериозно - другата сряда трябва да съм в Бургас за консултации по цветното решение на една църква. Можеш ли да си поразходиш гащите дотам на съответната дата?

Айде вече на бележки, че оспамихме темата ти.

пътешествие...

по-скоро тук, но случайно попаднах и там. и понеже природновроденото ми любопитство не ме оставя на мира, се чудя дали има връзка между лудостта на иначе различните хора, които използват този начин на контактуване. за да съм съвсем честен ще ти кажа, че на мен по-скоро ми изглежда, че по-този начин, един вид назидателно обръщайки се, се издигат в собствените си очи...
абе, напоследък нещо себеизразяването ми куца, но щом се върна в релси, може да поразнищим темата...
п.п.
и аз бая оспамих тук...

Аааа, назидателните не съм ги забелязала. Особено като изпъстрят по-навътре в постингите си далеч по-обидни епитети и определения от "Лисо".
Ама, Вожде, [примирително] толкова шантав народ избива комплекси на килограм по дирските клубове, че вече ми е през прашките кого къде го апе щърка. Този клуб е с много безобидни обитатели даже. А има уникални хахавелници, на които просто шапка им свалям и като грабнат перото, ченето ми пада докато ги чета.

пътешествие...

Пламен починал.

В клуб на разведените Транспенисадиларес е пуснал тема, направо не мога да повярвам още. Той нямаше и 40 години. Съпругата му Линда потвърди.


Кроки, извинявай за спама, но доста хора от дира го знаеха Пламен. Стори ми се уместно да известя и тук.

пътешествие...

Няма защо да се извиняваш.

Бог да го прости!

Говори ми ... умирам за глупости....