До saksun...

Прочетох книгата и разбрах какво имаш предвид. Двама сравнително равностойни мъже, отличаващи се от околните и една жена... Основната идея, явно е "здравия реализъм". Стъпилият здраво на земята човек, който гледа твърде разумно на нещата. Но всъщност краят не ми се връзва с тази постановка...защо и двамата(съпрузите) поотделно замислиха самоубийство? Тук нишката на цялото повествование ми се скъса..предполагам, че от вродената склонност на Лондон към трагични финали.
Аз бих се отъждествил с герой като Дик Форестър, но имам прекалена склонност към мечтаене и въпреки всичко не бих си теглил куршума заради отлетялата любов или заради мнима мъжественост, засегната от това, че хората ще ме съжаляват.
И все пак книгата е много хубава...с прекрасни описания и сравнения..благодаря ти, че стана причина да я прочета.

Заглавието тайна ли е?

извинявам се..."Малката стопанка на голямата къща"

[линк]

В резюме? Че точно това настолно любовно четиво на Лондон ми е убягнало в гимназията.

пътешествие...

Амии.....той е идеалния мъж, а тя идеалната жена. Всестранно развити, красиви, успели. Той движи стопанство, а тя се занимава с изкуства. Идва на гости стар негов приятел.....също красив и интелигентен. Получава се класически любовен триъгълник, като всеки уважава другите двама до степен, граничеща (според мен) с глупостта....както и да е съпругът решава да инсценира убийство(нещастен случай, който всъщност ще е самоубийство), за да може жената, която обича да е свободна в любовта си...тя не знае кой обича повече...обича и двамата...часове преди съпругът да инсценира злополуката....тя прави същото..
...може би трябва да я прочетеш...написана е много хубаво

Благодаря. Ама в крайна сметка кой се трупясва? Жената или мъжа и? А приятелят? На него не му ли хрумват самоубийствени идеи?

Ще взема да я прочета. Лондон ми е любим автор, наскоро препрочитах сборниците му с разкази с голямо удоволствие, но точно този роман ми е убягнал.

На Саксънката от байо Джек и е вдъхновен ника. А аз едно време въздишах над "Лунната долина", например.
А каква е интригата относно този роман? Кой в кого ще се припознае или "защо така, бе, джанъм, си отиде млада-зелена?"?

пътешествие...

Звучи яко, честно казано


Иначе то самоубийствата са и за да предадат по-силно идеята в смисъл не са само за панаир тези решения, а защото ако не е нещо доведено до крайност, то е някакво никакво.... особено в изкуството. Имам предвид, че в реалния живот при същия случай смъртта ще е символична, си мисля....


Щях да се сърдя, че издаваш края, но ако не го беше писал, нямаше да се заинтересувам да го прочета, живот и здраве като имам време в излишък, щото само тогава мога да чета нещо


change the perspective before the perspective changes you

В една друга тема водихме разговор (нещо от рода на това как мъжете рядко признават когато друг е по-добър в нещо) и тя даде пример как в този роман единият мъж дори изтъква в кое другият е по-добър от него....аз разбира се не можах да отговоря адеватно и затова прочетох книгата.
Заслужаваше си..

Толкова да са благородни и двамата или сценарий "две села се карат за момата, всяко вика Вземете я вие"?

Шегичка. Но на Лондон някои героите като ги избие на прекомерно благородство и нечовешка доброта, малко анимирани ми идват вече. Той си обича такива идеализирани и нереални образи чат-пат. А жената защо се самоубива? Какви са и мотивите?

пътешествие...

Честно да ти кажа все още осмислям края на книгата....изненадах се. Не очаквах да свърши по този начин. И за себе си все още не съм намерил отговор точно на последните ти два въпроса...може би това бе причината и да пусна така темата.
Но това е...те са идеални...и тримата. В същност според мен по-скоро двамата съпрузи. Те са наистина страхотни всестранно развити личности...усещам, че са малко несвързани обясненията, но това е защото съм още под силно влияние...

Ами хайде аз като нечела, но желаеща да има мнение по всичко при това и все да е права, да се изкажа, че ми звучи логично тя да се самоубие. Нали много обича мъжа си, който е прекрасен човек, тя самата има силни ценности, убеждения и изобщо всички неща, които ни правят живота гаден, но без които сме никой. И същевременно на фона на цялата тази идилия започва да обича също толкова силно още един доколкото разбирам напълно достоен за любовта й човек. Сега дали е любов или просто възхищение, то тия неща се бъркат, пък щом е и красив, то как да ги отграничиш в смисъл опитвам се да кажа, че е възможно да бъде впечатлена, но тя заради точка две и много силната си любов и към съпруга й, не може да приеме и понесе това, че изпитва подобни чувства и към другия.... сега не знам какво им казва и т.н., но общо взетоцялата й представа за нея вероятно се срива из основи, както и представата й за любовта - дотогава може би е мислела, че може да обича само един човек и ако го обича него, няма никога да погледне друг, а ето, че е погледнала. И остава или да си ревизира представите и да вземе решение в реалността, или да откаже да приеме тази реалност и да излезе от нея, "Свобода или смърт", но в по-друг вариант.


Обаче защо пиша това идея си нямам, нещо липса от часовете по литература ли ме хваща


change the perspective before the perspective changes you

Самоубиват се и двамата може би защото вече са забравили, че ако го направят другият ще го/я последва и затова. Може би са загубили вярата в чувствата на другия.


Като прочета книгата сигурно ще искам да се самозастрелям и аз за тези предположения.


change the perspective before the perspective changes you

Падналия Ангел ти е пуснал връзка, където може да се чете онлайн...нищо, че знаеш края.
п.п.
мислех си, че само аз не съм я чел тази книга..

Ахаха...значи достатъчно лошо съм обяснил.....
не се самоубиват и двамата.....хайде сега незнаеш финала, така че ще ти е интересно..

О, това е по-гаден край значи.


change the perspective before the perspective changes you

Ще прочета, надявам се, но не и онлайн толкова дълъг текст.


change the perspective before the perspective changes you

Донякъде е така. Но не точно. Преплитат се много идеи. Например, че "здраво стъпилият" на земята човек по-скоро ще пусне любимия си да е щастлив с друг,отколкото да го държи преко волята му нещастен до себе си.
Аз в общи линии...чета доста...понякога. Принципно е нормално понякога човек да се отъждестви с някой от героите. И когато героят постъпи различно от теб се оказваш леко разчарован. Трудното в случая е, че Джек Лондон хвърля толкова много усилия да опише уникалността на тези личности, че просто не очаквах такъв тип развръзка...

Хм, дали това е свързано със здравата стъпилост на земята? По-скоро с много силно чувство за достойнство и също така силна обич, а не собственическа ревност. Но може и прагматизъм да е - един вид най-оптималното решение въпреки емоционалните съпротиви. Но аз тотално подкрепям такъв вид прагматичност.

Иначе за отъждествяването.... аз се отъждествявам с повече от един герой в любимите ми книги, които стана ясно, че са малко, понеже ако ми се окаже нелюбима някой я оставям в самото начало още Та, аз и с Разколников съм се отъждествявала, въпреки действията му, просто стила на мислене, което е ясно, че идва от Достоевски, та по същата причина и с други негови герои като княз Мишкин, Аглая, и т.н..... та може би и ти по-скоро с Лондон се отъждествяваш, а не с героя.... може би тази крайност все пак идва да покаже на такива идеалисти, че все пак и малко егоизъм трябва да има, и малко по-мъничко гордост... Иначе какво по-уникално от това? При такива обстоятелства следва или смърт или промяна. Променят ли се може да са по-щастливи, но няма да са тези, които Лондон е описал с такава страст?


change the perspective before the perspective changes you

Само да поднеса извиненията си на саксън, понеже знам какво е някой да коментира герои от любимата ти книга, без да я е чел и знам колко отвратително изнервящо досадно дразнещо, направо побъркващо в абсурда си е това.


Но от друга страна пък коментирам един от любимите ти романи, и ти можеш да се изкажеш и да ме обориш, което си е удоволствие, нали така... та ще ми простиш, надявам се.


change the perspective before the perspective changes you