Въпрос! :)

Как прогонвате от мислите си човек? Как натискате спирачките на тялото си да не жадува по човека?

Натоварвате се с допълнително работа? Товарите съзнанието си с най-различни неща - какви? Изтривате "контакта" - телефон, скайп, фейсбуук? Вярно ли е, че клин клин избива? Тайно пускате сълза и се забивате в самоотчаяние и се депресирате? Бягате? Или мазохистично го търсите?

Любопитно ми е И не питам ЗАЩО, а КАК!

Ако знаехме,как,щеще да е тооолкова лесно...

не го ... изживяваш го .. каквото си е

[линк]

Мисля.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

никак
като ми се яде шоколад - отивам и си купувам
като ми се ебе с някоя - искам си
и тва е

Старая се да работя повече...и рева тайно.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Замисли ме много. Като че ли най-често се изолирам от всякакви контакти с тази жена докато мине "карантинния период". Да - трил съм телефони, скайпове, айсикюта ... Имало е случки и да се депресирам... веднъж, дваж съм и ревал за жена (ама не скоро). Не търся в никакъв случай, но и не бягам, въпреки че всеки контакт с подобната личност си е някакво изпитание за мен. Добре е, че никога не ми личи точно какво мисля и чувствам при такива случайни срещи.
Хм...очевидно арсеналът ми "как" е доста богат :))))

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

На първо място - траурът е задължителен. Ревеш като магарица, ама насаме, ако се поразболееш - вдигнеш температура, тръшнеш се на легло или нещо подобно, още по-добре. Физическите неволи много чистят мераците.

Триеш и избягваш контакти, разбира се. Ако ти е много трудно - досаждаш, докато не те напсуват, после става лесно.

Отливаш емоция пред верни приятелки - ти им се оплакваш каква гад мръсна е тоя, дето те е заебал, а те доналиват масло в огъня като викат "мани го" и тем подобни.

Може и с друго клинче да пробваш, ама да е някой от тефтера с "приятел в нужда се познава", не ново, че не знаеш какви ядове ще береш пък с него.

Концентрираш се ако не върху работата /освен ако работата ти е такава, че да те унася с удоволствие/, то върху любими занимания, в които се самозабравяш. И за които печелиш аплодисменти от ценители - това задължително!!!! Няма по-хубав лек за несполучили любови и мераци от хорската оценка на нещо, което правиш добре.

...май се изчерпах откъм работещи варианти.

пътешествие...

Страдам и се старая да не си пресичаме пътищата поне известно време.

Дали клин-клин избива, по принцип да, но аз не се изнасилвам с подобни неща


by himbeer

И се надаш времето верно да лекува!

Мятам се от една крайност в друга, от едно настроение в друго. Един човек ми каза, че съм любимата му циклофреничка.
Един ден решавам, че ще изхвърля всеки предмет, всяко нещо, което ми напомня за него, в следващият започвам да плача и да страдам, докато не подхвана флирт с някого, за да се опитвам да потуша болката.
След няколко дни борба с търпението си, му се обаждам, за което после се мразя. Работата в никакъв случай не ми помага, освен, ако не е нещо, което е изключително важно, спешно, много ангажиращо и то с голям брой колеги, които също биха ме разсейвали.
Смятам, че едно от нещата, които невероятно много ми помагат, е добър приятел, с който да флиртувам неангажиращо, но само дотам, много пътувания, както и намиране на различни хобита, среща с нови хора и така...

Времето винаги лекува.

Ако не е то, има си рецепта за тежки случаи: "Уй разваля, уй оправя".

пътешествие...

Да,любов се забравя,кат си хванеш нова! Или,за квото там се хванеш.

+1

[линк]

Особено ако "квото" е баш, както си е по учебник!

пътешествие...

пробвах много различни начини, за да мога да махна един човек от мислите ми. не свърши работа нищо - нито повече работа, нито мъжете, нито разходките из чужбина. накрая се примирах и зачаках да ми мине от само себе си с времето. Случи ми се само с един толкова да страдам по него, беше отдавна и все още не мога да го забравя съвсем, още повече, че сме и приятели. Минах и през досаждането, той накрая спря да отговаря и известно време не си говорехме, после пак започнахме да си говорим. и така :) минава с времето

Не е ли по- трудно, когато виждаш въпросния човек?

Понеже ти пишеш, че сте и приятели. Интересно ми е, тъй като съм имала такъв вариант, но съм предпочитала винаги и по всякакъв начин да избягвам даже случайни срещи с него.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Не знам за нея, но аз съм на мнение, че не само е по-трудно, но и удължава агонията при край на една връзка. В 1 на 1000 или айде в 1 на 500 случая двама души успяват да съхранят някакви приятелски отношения след приключване на връзката им и то в повечето от тях това е за сметка на надеждите у единия нещата да се оправят и връзката да се възстанови.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

Да. Аз съм на същото мнение.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Ае пак! [линк]