Добрите намерения

От известно време ме гложди въпроса- Има ли добри намерения в чист вид?
Често кълва на тая въдица... но май добрите намерения са форма на егоизъм. Т.е. някой прави нещо за някого, защото цели лична изгода... или дори за да си почеше егото само. И колко хора се интересуват истински от нашите потребности?

Айде сега мислете...

Според мен някой да има добри намерения към теб не изключва това този някой да получи лична изгода, да си начеше егото или там каквото може да му се прииска. Намеренията се отнасят към теб и е важно че са добри...
Ако не са добри, би трябвало да не те устройват фактите последващи от намеренията.
Това че в момента се правя на интересен и си чеша егото, пък даже може да те свалям прави ли намеренията ми - да ти отговоря - лоши?

Само остава да установим от каде са провокирани тези "гложденици". Аз лично се старая да поднимавам тази нагласа с доверие...

Мисля, че все още се стрещат от тези хора, положителни и с добри намерения...
И както е казано по-горе, понякога ни е трудно да ги разграничим от всички останали, които търсят собствена изгода!

Но е вярно също, че несъзнателно човек си е егоист по природам дори с най-скъпите му хора...

...La Petite Princesse...

Хм.Хайде сега малко преразказ по преживяно:
Мъж. С абсолютно добри намерения. Ръководен от същите тези намерения, решава че ще ходим някъде... ей така, заради мен. Само дето той решава кога... къде и какво. Накрая се чувствах задушена... от добри намерения...
Тааа... какво казваше за добрите намерения? Да, такива бяха, но спрямо самия него. Моите потребности някак липсваха в общата картинка.
Май пак се върнахме на целите, изгодата, егото...

Ми радвам се. Обаче се оказва в последствие, че винаги има някакви условности, които съм пропуснала между редовете.

Ограбвани сме. За това сме станали предубедени.

[линк]

Егоизмът е рефлекс за самосъхранение.
Въпросът е... как да запазим непредубеденото в нас?

В учебник по психология имаше урок за начина на мислене:

Момче казва на момиче: Харесвам те.
А момичето си мисли: Тоя пък от къде знае, че имам кифла в чантата?


Дилемата на всеки от нас- колко често "Харесвам те" означава точно това, и колко често всъщност мислят за кифлата в чантата ни Естествено, имам в предвид всякаква форма и във всеки жанр на "добри намерения", не само във формат "мъж/жена"

Подминавам своите гложденици с довърие към хипотетичните добри намерения на другите

Значи са били добри намеренията, това че е имало и цел не ги прави лоши. Може би всъщност ти се иска да говориш на тема "целите, изгодата, егото"? Но така или иначе можеш да ги намериш почти във всяка ситуация за разлика от добрите намерения

Повече съпричастност към изкуството, повече вглъбяване в него. Ако се събереш на купон или пък просто попаднеш на някой който свири или пее например - ето той има добри намерения. Да пак можеш да се съмняваш и да кажеш - ето тоя си храни егото или се прави на интересен :). Това беше само пример за непредубедеността в много хора, имам предвид много хора непредубедено вярват с добрите намерения които авторът има поднасяйки изкуството си
[линк]

Пфф...дадох примера по повод"свалянето" , иначе въпросът ми беше продиктуван от нещо съвсем различно.
Ммм... някой опитвал ли се е да те променя, ей така, воден от такива намерения? Да ти казва как да живееш, какво да променяш...?

Да.

Според мен съществуват добри намерения в чист вид, но са характерни за малцина. Но каквито и да са намеренията, те винаги носят отпечатъкът на егото. Ако то е достатъчно чисто, и те ще са.
Зад поведението на повечето хора, не че се крият съзнателни егоистични позиви, по-скоро са механични и подсъзнателни такива. Примерно те имат механичната склонност да се държат добре с другите, за да се харесват, и да получат същото в замяна. Така всички се правят на добри външно, и дори си вярват, но вътрешно, доводите им са егоистични, и това лесно се вижда когато игнорират тези чрез който не виждат изгода.