До Etnesba
20 отговора
0 прегледа
До Etnesba
Както и до всички други, които мислят, че на зарибения наркоман "му е хубаво", а трезвените хора се мъчат като грешни дяволи.
Прочетох 2-3 поста, в които Etnesba пише, че предпочита да живее 20 години, вместо 100, но да яде от McDonald's, и да взима каквито и паднат наркотици, защото и най-големият спортист ще умре и т.н...
Сега ще разкажа как протече денят ми до този момент. Събудих се много свеж, изкъпах се, изядох една лъжица пчелен мед на гладно, след това си хапнах много вкусна и питателна храна, която си сготвих вчера вечерта. Изпих едно капучино с много захар и пяна, на което се насладих, защото нямам толеранс към кофеина. Седнах си спокойно навън и помня, че си мислех какво ли е да си капка дъжд и да летиш в слънчево и безоблачно небе. Времето беше много хубаво. След това си правех планове, каква работа ще свърша следобяд и същевременно се чувствах щастлив и доволен, че плановете ми вървят по конец.
А, знаеш ли как е минал денят на един средностатистически наркоман на материал? ...Знаеш, но въпреки това ще го прогнозирам.
Събудил се е облян в пот, с ускорен пулс, обзет от нечовешко напрежение и чувство на безнадеждност. После сигурно е взел стаф, нацелил се е, успокоил се е за няколко часа и т.н. Така ще е и утре, и другата седмица.
Лошото е, че когато човек приема някаква субстанция, която стимулира reward/pleasure центровете в мозъка всеки ден, той става неспособен да изпитва удоволствие от нормални неща, и единственият източник на "щастие" се превръща наркотикът, от който е зависим. Поради това на човек му се струва, че дрогата е най-великото нещо на целия свят, а всичко друго е скучно, сиво и безсмислено, както и, че да живееш нормално е мъчение. Този процес спокойно може да се нарече и промиване на мозък.
Има една максима, която гласи "с всичко се свиква". Свиква се и с кучешкия начин на живот, който водят зависимите. Това не означава, че зависимият задължително е глупав боклук. Зависимият просто е малко объркан, както съм бил и аз много пъти.
Ще ти кажа и защо не ям в McDonald's. Не защото може да си скъся живота с 5 минути, а защото съм свикнал да ям качествена, домашна храна и от сандвичите на McDonald's ми става гадно на стомаха. По същия начин културистите не тренират, защото ще си увеличат живота с 5 миризливи години, а защото като тренираш се чувстваш свеж, здрав и железен... чувстваш се човек, а не лайно.
Надявам се да няма обидени, защото целта ми е друга.
------------------------------------------
Прочетох 2-3 поста, в които Etnesba пише, че предпочита да живее 20 години, вместо 100, но да яде от McDonald's, и да взима каквито и паднат наркотици, защото и най-големият спортист ще умре и т.н...
Сега ще разкажа как протече денят ми до този момент. Събудих се много свеж, изкъпах се, изядох една лъжица пчелен мед на гладно, след това си хапнах много вкусна и питателна храна, която си сготвих вчера вечерта. Изпих едно капучино с много захар и пяна, на което се насладих, защото нямам толеранс към кофеина. Седнах си спокойно навън и помня, че си мислех какво ли е да си капка дъжд и да летиш в слънчево и безоблачно небе. Времето беше много хубаво. След това си правех планове, каква работа ще свърша следобяд и същевременно се чувствах щастлив и доволен, че плановете ми вървят по конец.
А, знаеш ли как е минал денят на един средностатистически наркоман на материал? ...Знаеш, но въпреки това ще го прогнозирам.
Събудил се е облян в пот, с ускорен пулс, обзет от нечовешко напрежение и чувство на безнадеждност. После сигурно е взел стаф, нацелил се е, успокоил се е за няколко часа и т.н. Така ще е и утре, и другата седмица.
Лошото е, че когато човек приема някаква субстанция, която стимулира reward/pleasure центровете в мозъка всеки ден, той става неспособен да изпитва удоволствие от нормални неща, и единственият източник на "щастие" се превръща наркотикът, от който е зависим. Поради това на човек му се струва, че дрогата е най-великото нещо на целия свят, а всичко друго е скучно, сиво и безсмислено, както и, че да живееш нормално е мъчение. Този процес спокойно може да се нарече и промиване на мозък.
Има една максима, която гласи "с всичко се свиква". Свиква се и с кучешкия начин на живот, който водят зависимите. Това не означава, че зависимият задължително е глупав боклук. Зависимият просто е малко объркан, както съм бил и аз много пъти.
Ще ти кажа и защо не ям в McDonald's. Не защото може да си скъся живота с 5 минути, а защото съм свикнал да ям качествена, домашна храна и от сандвичите на McDonald's ми става гадно на стомаха. По същия начин културистите не тренират, защото ще си увеличат живота с 5 миризливи години, а защото като тренираш се чувстваш свеж, здрав и железен... чувстваш се човек, а не лайно.
Надявам се да няма обидени, защото целта ми е друга.
------------------------------------------
в отговор на The giver and the taker
#2
Re: До Etnesba
Леле, не съм предполагала , че някога ще прочета тема, чието заглавие е специално адресирано до мен. Това което написах за МакДоналдс, беше в тема , в която дори не се обсъждаха наркотици. И мнението ми беше отправено към някой си QRJ. Незнам защо обаче всички се втурнаха да ми отговарят????
"а трезвените хора се мъчат като грешни дяволи. " - такова нещо никога не съм казвала.
"Прочетох 2-3 поста" - поста ми е ЕДИН.
"и най-големият спортист ще умре" - аз също съм спортист. Още от 3 годишна баща ми е юрнал да уча ски. На 14 год. минах на сноуборд. Иначе от 4 години тренирам едно бойно изкуство, на което няма да споменавам името , защото сме малко хора и може някой да ме познае.
Да Гивър и на мен ми е яко след тренировка или след сноуборд. Но.... това не значи че ще се откажа, от бирата ,цигарите и наркотиците , защото те ми доставят друг вид изживяване различно от изживяването от спорта.
Всеки човек е различно устроен психически и различни неща го карат да се чувства щастлив.
Повярвай ми дори и преди 10 години когато не употребявах нищо, пак не съм се радвала на сутринта и не съм можела да намирам щастие в това да гледам красива гледка да речем. За мен щастието е в хората около мен и в някво творчество, което създавам или наблюдавам. Щастие ми е и да съм на море , и да се возя на самолет или на кораб. И това ще е щастие за мен независико , колко и какво друсам.
И да, когато навън вали или е студено, се чувствам подтиснато, не ми се тренира на дъжда или в потната зала и ми е много по готино да се надрусам и да рисувам или шия. Сега знам че ще кажеш "е не можеш ли да рисуваш без да друсаш" - мога, НО мие по-ПРИЯТНО като съм надрусана. И докато наркотиците, не ми пречат на финансите , здравето и заниманията ще ги използвам.
И да, стигнах до момент в който херцата взе да ми пречи, защото ме пускаше прекалено бързо и само тичах до разни тоалетни за да се оправям .НО го осъзнах това и си сложих спирачки, докато нещата не се върнат в норма.
ПС: Към пчелния мед имам такава алергия , че ако изям една лъжица , така ще се подуя че определено денят ми ще бъде кошмар :)))))
Култиристите не тренират защото им е хубаво а защото "батенце, като си яко нацепен и най-яките мацки в диското ще ти се лепнат" , и защотот е модерно.
За храната не ми се обсъжда. Мен корем не ме боли , и тъй като живея на квартира , в която няма микровълнова, фурна и котлон, ми се налага да ям навънка. И не, няма да си купя фурна и тн уреди, защото не ми се дават пари за тях . А и така или иначе след 2-3 месеца ще съм на друго място . Не смятам да се обвързвам с хранителни навици, покъщнина, кола и тем подобни материални вещи, които те карат да седиш на едно място в един и същи град.
Животът е едно голямо пътуване. После всички сме прах.
Peace in, peace out!
"а трезвените хора се мъчат като грешни дяволи. " - такова нещо никога не съм казвала.
"Прочетох 2-3 поста" - поста ми е ЕДИН.
"и най-големият спортист ще умре" - аз също съм спортист. Още от 3 годишна баща ми е юрнал да уча ски. На 14 год. минах на сноуборд. Иначе от 4 години тренирам едно бойно изкуство, на което няма да споменавам името , защото сме малко хора и може някой да ме познае.
Да Гивър и на мен ми е яко след тренировка или след сноуборд. Но.... това не значи че ще се откажа, от бирата ,цигарите и наркотиците , защото те ми доставят друг вид изживяване различно от изживяването от спорта.
Всеки човек е различно устроен психически и различни неща го карат да се чувства щастлив.
Повярвай ми дори и преди 10 години когато не употребявах нищо, пак не съм се радвала на сутринта и не съм можела да намирам щастие в това да гледам красива гледка да речем. За мен щастието е в хората около мен и в някво творчество, което създавам или наблюдавам. Щастие ми е и да съм на море , и да се возя на самолет или на кораб. И това ще е щастие за мен независико , колко и какво друсам.
И да, когато навън вали или е студено, се чувствам подтиснато, не ми се тренира на дъжда или в потната зала и ми е много по готино да се надрусам и да рисувам или шия. Сега знам че ще кажеш "е не можеш ли да рисуваш без да друсаш" - мога, НО мие по-ПРИЯТНО като съм надрусана. И докато наркотиците, не ми пречат на финансите , здравето и заниманията ще ги използвам.
И да, стигнах до момент в който херцата взе да ми пречи, защото ме пускаше прекалено бързо и само тичах до разни тоалетни за да се оправям .НО го осъзнах това и си сложих спирачки, докато нещата не се върнат в норма.
ПС: Към пчелния мед имам такава алергия , че ако изям една лъжица , така ще се подуя че определено денят ми ще бъде кошмар :)))))
Култиристите не тренират защото им е хубаво а защото "батенце, като си яко нацепен и най-яките мацки в диското ще ти се лепнат" , и защотот е модерно.
За храната не ми се обсъжда. Мен корем не ме боли , и тъй като живея на квартира , в която няма микровълнова, фурна и котлон, ми се налага да ям навънка. И не, няма да си купя фурна и тн уреди, защото не ми се дават пари за тях . А и така или иначе след 2-3 месеца ще съм на друго място . Не смятам да се обвързвам с хранителни навици, покъщнина, кола и тем подобни материални вещи, които те карат да седиш на едно място в един и същи град.
Животът е едно голямо пътуване. После всички сме прах.
Peace in, peace out!
Re: До Etnesba
Забравих да кажа, че тва по горе не го пиша със заядлив тон. Нпаротив, намирам Гивър за приятен човек и разговорите е него за интересни. Просто излагам моята гледна точка. Просто за сужаление изговора ми е такъв , малко по-вулгарен , ама беден ми е речника и май за тва така се получава. :) Надявам се Гивъре да не се засегнеш.
Re: До Etnesba
Постовете са два, и единият гласеше, че "боли...!?" да си чист дълго време. Това е в една тема на koceto22. Просто неистовият ти страх от живота без наркотици ме провокира да си изкажа мнението, в което имам чувството, че не вникна добре.
Жива и здрава, пожелавам ти много пътувания с кораби!
Послепис:
Тази тема не е само към Etnesba, а към всички, които са убедени, че животът без наркотици по натура си е безсмислен, сив, дразнещ и т.н. Просто такъв изглежда през призмата на наркотизирания мозък.
------------------------------------------
Жива и здрава, пожелавам ти много пътувания с кораби!
Послепис:
Тази тема не е само към Etnesba, а към всички, които са убедени, че животът без наркотици по натура си е безсмислен, сив, дразнещ и т.н. Просто такъв изглежда през призмата на наркотизирания мозък.
------------------------------------------
в отговор на The giver and the taker
#5
Re: До Etnesba
Нещо хич не ми харесва твоето описание на деня ти. Предпочитам от ставането да започвам да се наливам с кафе и да си броя калории цял ден, а вечерта да пия вместо да вечерям.
Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.
Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.
в отговор на The giver and the taker
#6
Re: До Etnesba
„Ами ако да стоим чисти боли прекалено много?"
И аз тва се питам, не става въпрос за физическата болка...
Охх Гивърееееее..... Живях 21 години без наркотици, за да имам РЕАЛНА преценка какъв ми е бил живота и колко ме е боляло без "призмата на наркотизирания ми мозък".
И да наркотиците ми помогнаха много през последните две години, противно на очакванията ти. Защото:
1. Ми дават смелостта , която ми липсва, както и спирам да се притеснявам за хорското мнение. Характера мие такъв - здухана съм, срамежлива и си мисля че никой не ме харесва. Като се надрусам вярвам в себе си.
2. Не боледувам, преди всяка зима карах по 10 грипа и постоянно настивах. Сега не съм била болна нито веднъвюж.
3. Спрях да се държа гадно с родителите ми и спрях да съм агресивна и постоянно дразнеща се.
4. Най-сетне осъзнах че не трябва да си давам гъза за всеки срещнат и успях да избера 4-5 човека за спътници в живота и най-добри приятели (не са наркомани!!!)
5. Мисленето ми се промени тотално , възгледа ми за живота също. И най-сетне не се притеснявам да бъда себе си и да правя това което ИСКАМ и това което ХАРЕСВАМ.
Обобщение:
Etnesba от една девойка тип "емо" , която си режеше китките и седеше в ъгъла на стаята, със супер ниско самочувствие и хора които само я използваха, най-сетне успя да добие доверие в себе си и в талантите си и да върви напред.
Да, за две години най-сетне успях да сбъдна мечтите си а именно:
Да уча това за което мечтаех в града на мечтите - моден дизайн в Париж
Да правя модни ревюта тук в България , които пожънаха успех.
Да участван в ТВ предаване на модна тематика.
Да продам моя картина, участваща в изложба.
Да имам гадже, което е по мой вкус, и което аз съм избрала , а не да ходя с някой само защото той ме харесва и аз понеже си мисля че съм грозна и друг няма да ме иска, да се примирявам.
Да имам прекрасна квартирка (без фурна и тн, вече писах за това) ,но аз си я харесвам.
Да съм в добри отношения с майка ми и баща ми а не да живеем в скандали.
И тн.
Да , живота ми през тези две години, пое определена насока и се гордея с това което постигнах, независимо дали е с наркотици или без.
Хора, секакви. Аз бях класическа комплексарка. За това и ме е стах да се върна към старото си неуверено аз и да загубя всичко което съм сега. И не ми пука на колко години ще умра, защото ще оставя нещо след себе си и защото ще съм била щастлива през този живот, макар и кратък.
Да, аз съм шибана комплексирама кучка и искам или ВСИЧКО или НИЩО. Ако живея по средата вътрешно и душевно ще умра! Ще съм или супер успяла в това което правя или на дъното на някоя канавка. Кое от двете , господ ще реши.
Live fast, or don't.
И тук за пръв път съм на мнението на Лили. И аз си броя калориите щото за мен най-големия порок на тая земя е чревоугодничестовото. Като видя пълен човек и ми се повръща. Щото е въпрос на избор това как ще изглежда тялото ти и щом си избрал да си разплут мазен и гнусен, значи и душата отвътре се е разплула и омазнила.
Днеска съм настроена на хейтерска вълна ама не ми пука
Хайде всички дружно да мразим Etnesba :)))
Лек ден!
И аз тва се питам, не става въпрос за физическата болка...
Охх Гивърееееее..... Живях 21 години без наркотици, за да имам РЕАЛНА преценка какъв ми е бил живота и колко ме е боляло без "призмата на наркотизирания ми мозък".
И да наркотиците ми помогнаха много през последните две години, противно на очакванията ти. Защото:
1. Ми дават смелостта , която ми липсва, както и спирам да се притеснявам за хорското мнение. Характера мие такъв - здухана съм, срамежлива и си мисля че никой не ме харесва. Като се надрусам вярвам в себе си.
2. Не боледувам, преди всяка зима карах по 10 грипа и постоянно настивах. Сега не съм била болна нито веднъвюж.
3. Спрях да се държа гадно с родителите ми и спрях да съм агресивна и постоянно дразнеща се.
4. Най-сетне осъзнах че не трябва да си давам гъза за всеки срещнат и успях да избера 4-5 човека за спътници в живота и най-добри приятели (не са наркомани!!!)
5. Мисленето ми се промени тотално , възгледа ми за живота също. И най-сетне не се притеснявам да бъда себе си и да правя това което ИСКАМ и това което ХАРЕСВАМ.
Обобщение:
Etnesba от една девойка тип "емо" , която си режеше китките и седеше в ъгъла на стаята, със супер ниско самочувствие и хора които само я използваха, най-сетне успя да добие доверие в себе си и в талантите си и да върви напред.
Да, за две години най-сетне успях да сбъдна мечтите си а именно:
Да уча това за което мечтаех в града на мечтите - моден дизайн в Париж
Да правя модни ревюта тук в България , които пожънаха успех.
Да участван в ТВ предаване на модна тематика.
Да продам моя картина, участваща в изложба.
Да имам гадже, което е по мой вкус, и което аз съм избрала , а не да ходя с някой само защото той ме харесва и аз понеже си мисля че съм грозна и друг няма да ме иска, да се примирявам.
Да имам прекрасна квартирка (без фурна и тн, вече писах за това) ,но аз си я харесвам.
Да съм в добри отношения с майка ми и баща ми а не да живеем в скандали.
И тн.
Да , живота ми през тези две години, пое определена насока и се гордея с това което постигнах, независимо дали е с наркотици или без.
Хора, секакви. Аз бях класическа комплексарка. За това и ме е стах да се върна към старото си неуверено аз и да загубя всичко което съм сега. И не ми пука на колко години ще умра, защото ще оставя нещо след себе си и защото ще съм била щастлива през този живот, макар и кратък.
Да, аз съм шибана комплексирама кучка и искам или ВСИЧКО или НИЩО. Ако живея по средата вътрешно и душевно ще умра! Ще съм или супер успяла в това което правя или на дъното на някоя канавка. Кое от двете , господ ще реши.
Live fast, or don't.
И тук за пръв път съм на мнението на Лили. И аз си броя калориите щото за мен най-големия порок на тая земя е чревоугодничестовото. Като видя пълен човек и ми се повръща. Щото е въпрос на избор това как ще изглежда тялото ти и щом си избрал да си разплут мазен и гнусен, значи и душата отвътре се е разплула и омазнила.
Днеска съм настроена на хейтерска вълна ама не ми пука
Хайде всички дружно да мразим Etnesba :)))
Лек ден!
Re: До Etnesba
Поздравления за нещата, които си постигнала, но предполагам, че те са плод на труд и израстване, а не на някакъв смешен непукизъм. Зависимостта само прахосва време, ресурс и те държи на едно място. Това смея да твърдя, че е почти универсално правило... може и да не е напълно универсално де.
Моя скромен опит ме е убедил, че наркотиците и алкохола са напълно неадекватно, неефективно и нерентабилно средство за решаване на каквито и да били проблеми... Е, признавам, че като си болен компресът с ракия е ефективно решение. Обаче ако я пиеш само ще задълбочиш проблемите до критично ниво, поне така мисля аз. Подозирам, че приписваш успехите си на дрогата, за да оправдаеш употребата и... май започвам да те дразня вече, а? ...Ако е така съжалявам, но просто съм директен и пиша това, което мисля. И тези определения като "промит мозък", не ги приемай лично! Просто така съм се изразил.
Има някакво неписано правило, че човек колкото по-дълбоко в блатото е бил, толкова по-високо стига. Така че ако имаш желание тези комплекси и проблеми, които си имала може да бъдат преодоляни учудващо лесно. Все пак пеперудите първо са гъсеници и с времето по естествен начин стават красиви. И аз съм имал подобни проблеми, но не баш същите, от малко по-различно естество са.
И мерси за искреността!
------------------------------------------
Моя скромен опит ме е убедил, че наркотиците и алкохола са напълно неадекватно, неефективно и нерентабилно средство за решаване на каквито и да били проблеми... Е, признавам, че като си болен компресът с ракия е ефективно решение.
Обаче ако я пиеш само ще задълбочиш проблемите до критично ниво, поне така мисля аз. Подозирам, че приписваш успехите си на дрогата, за да оправдаеш употребата и... май започвам да те дразня вече, а? ...Ако е така съжалявам, но просто съм директен и пиша това, което мисля. И тези определения като "промит мозък", не ги приемай лично! Просто така съм се изразил.
Има някакво неписано правило, че човек колкото по-дълбоко в блатото е бил, толкова по-високо стига. Така че ако имаш желание тези комплекси и проблеми, които си имала може да бъдат преодоляни учудващо лесно. Все пак пеперудите първо са гъсеници и с времето по естествен начин стават красиви. И аз съм имал подобни проблеми, но не баш същите, от малко по-различно естество са.
И мерси за искреността!
------------------------------------------
в отговор на The giver and the taker
#8
Re: До Etnesba
Ами да израстнах , но незнам как и защо...
Просто ти намираш щастие в една сутрин с мед и дъжд, но аз не мога да намеря щастие в това. Щастието е адски относително чувство , както и красотата :)
За мозака се надразних , защото никой не се е родил наркоман, а повечето хора още преди да започнат да друсат виждат нещата сиви и досадни . Така че това им виждане не продиктувано от някакви сменени ендорфини в мозака. Чесно казано никога не съм разбирала оптимистите и любителите на сунтрини хаххаа :))) За мен сутринта винаги е била една ужасна част от денонощието, когато ми се спи и искам да убия някой . Просто съм нощтна птица и за мен сутрин е 2 след обяд.
ПС: Днеска ме хвана грип и мразех всичко и всички
. (Хвана ме щото спрях да друсам от една седмица и то организма ми веднага лепна бацил, за това и проклетисвах отказването си и си знаех че ако си бях друсала нямаше да се разболея и да настина )
Просто ти намираш щастие в една сутрин с мед и дъжд, но аз не мога да намеря щастие в това. Щастието е адски относително чувство , както и красотата :)
За мозака се надразних , защото никой не се е родил наркоман, а повечето хора още преди да започнат да друсат виждат нещата сиви и досадни . Така че това им виждане не продиктувано от някакви сменени ендорфини в мозака. Чесно казано никога не съм разбирала оптимистите и любителите на сунтрини хаххаа :))) За мен сутринта винаги е била една ужасна част от денонощието, когато ми се спи и искам да убия някой . Просто съм нощтна птица и за мен сутрин е 2 след обяд.
ПС: Днеска ме хвана грип и мразех всичко и всички
. (Хвана ме щото спрях да друсам от една седмица и то организма ми веднага лепна бацил, за това и проклетисвах отказването си и си знаех че ако си бях друсала нямаше да се разболея и да настина ) Re: До Etnesba
Верно ми е беден речника, добре че Хехо, каза това което исках да кажа аз . Само че аз се справих зле пишейки дълго и неразбрано а той успя с няколко изречения. Та това е, да и аз съм си черноглед социопат и като се надрусам ставам "приемлива за обществото" :))) Айде лека нощ че тая настинка плюс кризи ме побъркват
Re: До Etnesba
Тея приказки аз съм ги измислил и съм ги патентовал още през далечната 98-ма година. Имам предвид това, че природата те е ощетила да си черноглед и, че биохимията ти е виновна, а наркотиците само ти помагат... това всеки opiate addict го разправя.
Дали ще си щастлив, или ще си нещастен сам решаваш. Това е въпрос на избор. Както сам решаваш дали да отидеш и да си купиш една вафла от магазина, така решаваш и дали да мислиш оптимистично, или само да се оплакваш и да се самосъжаляваш. Настроението е нещо променливо и е под твой контрол.
EDIT
Например на мен в момента интернетът ми лази по нервите, и ми иде да изкорубя модема с всички прилежащи му жици и да го хвърля през прозореца, но не! Аз ще бъда оптимист.
------------------------------------------
Дали ще си щастлив, или ще си нещастен сам решаваш. Това е въпрос на избор. Както сам решаваш дали да отидеш и да си купиш една вафла от магазина, така решаваш и дали да мислиш оптимистично, или само да се оплакваш и да се самосъжаляваш. Настроението е нещо променливо и е под твой контрол.
EDIT
Например на мен в момента интернетът ми лази по нервите, и ми иде да изкорубя модема с всички прилежащи му жици и да го хвърля през прозореца, но не! Аз ще бъда оптимист.
------------------------------------------
Редактирано от The giver and the taker на
в отговор на The giver and the taker
#11
Re: До Etnesba
според мен да си джънки е доста негативно, и е ясно, че човек се променя, закача се за нещо което знае, че ще му донесе определена емоция. много по-лесно е да усетиш нещо позитивно с опият или някой еуфоричен стимулант отколкото да си щастлив. закачането става неусетно. когато влезеш в серия знаеш какво става, но продължаваш. и все пак смятам, че може човек да употребява наркотици не системно ако осъзнава какво се случва и може да се контолира... всичко е въпрос на избор, къде ще бъдеш в скалата си е изцяло въпрос на избор. (макар, прекалено лесно можеш да изпуснеш юздите) аз съм парт тайм джънки, парт тайм стреит едж(като казвам стейт едж, го имам в предвид наистина 
кафета цигари бирички заеби). и така години наред.
кафета цигари бирички заеби). и така години наред.Re: До Etnesba
В отговор на:П.С. според мен друсането си е изцяло за удоволствие, всички други оправдания и причини са страшно клиширани
Ми да, и аз така мисля. Въпреки че много често съм друсал заради проблеми. Примерно когато ми се е налагало да правя някакви унизителни неща съм друсал за да си мисля, че всичко е розово, а не да се мъча. То пак е почти същото де, пак е за кеф.
------------------------------------------
Редактирано от The giver and the taker на
в отговор на The giver and the taker
#14
Re: До Etnesba
"Дали ще си щастлив, или ще си нещастен сам решаваш"
Така е , ама колкот и да решавам и да се насилвам , не мога да се кефя на това на което ти се кефиш и наистина описанието на тжоята "щастлива сутрин" , за мен е описание на "моята уйасна сутрин".
Аз тва се опитвам да ти кажа в толко много постове ,че ХОРАТА СА РАЗЛИ!НИ и оттам и възприятието им за щастие е различно. И сори ама досега не съм 4ула някой да реши че ще е щастлив и айде хоп. То ако беше така нямаше да има нещастни хора. Точка.
Така е , ама колкот и да решавам и да се насилвам , не мога да се кефя на това на което ти се кефиш и наистина описанието на тжоята "щастлива сутрин" , за мен е описание на "моята уйасна сутрин".
Аз тва се опитвам да ти кажа в толко много постове ,че ХОРАТА СА РАЗЛИ!НИ и оттам и възприятието им за щастие е различно. И сори ама досега не съм 4ула някой да реши че ще е щастлив и айде хоп. То ако беше така нямаше да има нещастни хора. Точка.
Re: До Etnesba
Оф, ти не си ме разбрал и си се обидил. Не съм казал, че ти се самосъжаляваш, а, че по принцип човек сам избира дали да се самосъжалява и да се оплаква, или да търси положителното в себе си и в заобикалящата го среда. Изобщо не визирам теб.
------------------------------------------
------------------------------------------
в отговор на The giver and the taker
#17
Re: До Etnesba
Тук си прав, самосъжалението и хленченето наистина са присъщи на зависимите. Но между другото, не мисля че вината за това е във самото вещество а до стигнамата около него.
Всъщност, обществото счита наркоманите за непродуктивни и болни хора които не стават за нищо. Тази стигма обаче е едно перфектно оръжие в ръцете на зависимия. Представи си да имаш оръжие с което можеш да отхвърлиш какъвто и да е проблем. И тук не говоря за действието на самото вещество. Говоря за зависимостта като цяло.
Но това е човешко - дай оръжие на който и да е човек и той ще се възползва да се защити когато почувства някаква агресия.
Всъщност, и аз съм хленчил. Знаеш ли кога започнах да хленча ? Когато родителите ми разбраха за наркотиците. Изведнъж дрогата се превърна от удоволствие с което се справях сам в оръжие за самозащита. И нещата се задълбочиха ...
Всъщност, обществото счита наркоманите за непродуктивни и болни хора които не стават за нищо. Тази стигма обаче е едно перфектно оръжие в ръцете на зависимия. Представи си да имаш оръжие с което можеш да отхвърлиш какъвто и да е проблем. И тук не говоря за действието на самото вещество. Говоря за зависимостта като цяло.
Но това е човешко - дай оръжие на който и да е човек и той ще се възползва да се защити когато почувства някаква агресия.
Всъщност, и аз съм хленчил. Знаеш ли кога започнах да хленча ? Когато родителите ми разбраха за наркотиците. Изведнъж дрогата се превърна от удоволствие с което се справях сам в оръжие за самозащита. И нещата се задълбочиха ...
Re: До Etnesba
Ми така е. Расовата стигма на циганите пък е най-опасна. Тя слага картечница в ръцете на необразовани и агресивни хора... Не, че самите цигани имат някаква връзка с наркотиците де.
Само че не съм съгласен за това, че може да си щастлив по време на депресия. Ако си в депресия прекалено дълго време ще започнеш да се чувстваш комфортно, защото ще си в свои води вече, но е невъзможно да си щастлив. Депресията е съвкупност от симптоми, главно напрежение и нещастие. А, нещастието е антоним на щастието според българския език. Щастието според мен е състояние, по време на което усещаш само удовлетворение, запълненост, веселост и други подобни положителни усещания, без да се терзаеш или притесняваш за абсолютно нищо в момента.
------------------------------------------
Само че не съм съгласен за това, че може да си щастлив по време на депресия. Ако си в депресия прекалено дълго време ще започнеш да се чувстваш комфортно, защото ще си в свои води вече, но е невъзможно да си щастлив. Депресията е съвкупност от симптоми, главно напрежение и нещастие. А, нещастието е антоним на щастието според българския език. Щастието според мен е състояние, по време на което усещаш само удовлетворение, запълненост, веселост и други подобни положителни усещания, без да се терзаеш или притесняваш за абсолютно нищо в момента.
------------------------------------------
в отговор на The giver and the taker
#19
Re: До Etnesba
Щастието за мен не е нещо свързано с даден момент в живота. Това да си весел в даден момент е еуфория. Щастието не е еуфория, щастието е някаква уравновесеност на по-дълъг период. Поне според мен.
Лично аз съм на периоди. Период долу, последван от период горе. Цялото това състояние прави моят екилибър.
При други хора е различно. Има хора които винаги са по-средата, в някакъв "baseline". Но за мен това е непонятно, в baseline просто не се чувствам жив. Но всичко това е индивидуално.
Лично аз съм на периоди. Период долу, последван от период горе. Цялото това състояние прави моят екилибър.
При други хора е различно. Има хора които винаги са по-средата, в някакъв "baseline". Но за мен това е непонятно, в baseline просто не се чувствам жив. Но всичко това е индивидуално.