УТРО

Денят лениво се събужда. Красив е - леко недоспал.
Усещам полъха на вятъра, игрив и малко натежал.
И къс от облаче в ръката ми стои и се просмуква в мен.
Приятно е. Прекрасен допир - звучащ като познат рефрен.
И много, много тишина. Лъчи погалващи Земята.
Утопия или съдба. Прашец поръсен над дъгата.

хареса ми. много итинско.