Сериозен въпрос

След като прочетох темата на Джингиби искам да Ви попитам всички клубари какво мислите:


1. Трябва ли България да признае македонски език и македонска националност?
2. Защо?


Мисля,че ще се получи интересна тема.

Отвори очи
[линк]

>>> 1. NEIN <<<
2. Защото няма как нещо добро да произтече от това.

1.Македонска националност след 1945 година - ДА
2.Македонски език-само на територията на БЮРМ.
В ЕС и в това число и България, това трябва да бъде диалект.
Защо?
1. Защото това е реалността, а и ако искат да правят нова нация ние не можеме да се противим. Нямаме това морално право, но ние не трябва да сме национални нихилисти. Нека да се знае, че започват от 1945.
2.
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Какво значи "да признае"? Какъв трябва да е формалният акт за такова нещо?

Когато Румъния признае молдавската нация и език, мисля и ние да се присъединим....


но ако трябва да отговоря сериозно, България трябва да признае македонската нация и език, но с известни условия....ФИрОм да признае българските си корени, да престане с фалшификациите на общото ни минало и с претенциите си за македонско национално малцинство в България, защото македонската нация се е отделила от вече формираната през 19 век българска нация, чиято първа институция е Българската екзархия....но както пита с основание croesus каква е процедурата за това?


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

Глупости - за да има самостоятелна нация трябва да има съответна критична маса от демографски и културни реалности. Македония такива няма. Те рано или късно ще се озоват на бунището (на историята). Такава нация макар и политическа реалност няма исторически корени както и политическо бъдеще. Македонщината е просто случайност породена от политическа целесъобразност. Тя няма да просъществува. Македонците ще попаднат в капана на собствените си лъжи. Нямам предвид, че ние ще спечелим нещо. Имам предвид, че те във всяка една хипотеза ще са губещи.

Според мен трябва да е нещо подобно на решението на АСНОМ за македонската азбука.

Точно с Фиром пък никакви сделки не трябва да бъдат сключвани. Това е елитарна държава, с неясно бъдеще и нищо чудно след 5-10 години на нейно място да се мъдри друга. С кого ще сме сключили договор? Демократична република Антична Пеония правоприемник ли ще е на Република Македония? Въпросът на българина по скоро го разбирам дали трябва България да извърши някакъв едностранен акт, с който да признае съществуването на македонски език и нация. Любопитно ми е какъв ще е този акт.

Аз забравих да си напиша моето мнение като задавах въпроса,но ето го и него.

Първата ми мисъл като прочетох какво иска Цървенковски беше да напиша нещо като "да ни хване за дедовия",но разбира се няма смисъл от емоции.


Точно обратното - трезва преценка след гледане от всички гледни точки.


Като си зададох въпроса ми беше интересно дали някой ще открие някакви позитиви в подобно "признаване" - формата няма значение - дали ще е декларация или това ще залегне в новия договор, който Бг и Мк готвят.


Моето мнение е подобно на мнението на колегата инкк.

Независимо каква буря ще последва от медиите им. Трябва в скоро време да им се каже нашата позиция (дай Боже политиците ни да имат същата позиция).


Реалностите са такива, но те се менят.


Никакво признание на македонска нация и език без да кажем изрично кога те възникват.
Всичко друго ще е в наш ущърб.


А Цървенковски все пак може да ме хване за к...оляното.

Отвори очи
[линк]

"Македонска националност", която се отнася към цялото население на Фиром, сме вече признали с признаването на държавата под същото име. Скоро ще признаем и "Северномакедонска националност".

Що се отнася до народността и езика, това е друг въпрос.

Как изобщо да си представи човек, че заклетите фироми ще приемат, че не са "библейски народ" просъществувал отпреди старокаменната епоха , а се пръкнали по политическа необходимост с московско-белградски акушери преди 60-70 години и преди това немат ни история, ни език, ни култура, нито народни герои, нито песни, нито нищо, което не е с основно български или друг произход.

Когато го признаят и изхвърлят македонистките учебници, което е невъзможно, и хората прогледнат, мнозина ще се върнат към българската си народност. Това вече се случва, защото немалко хора прозират лъжите, а с лъжи не се живее.

Самият факт, че молят за "признаване" означава, че македонизмът като идеология се пропуква и като нема кой да го финансира, ще си отиде на бунището на историята, откъдето е дошъл.

Така че никакво "признаване" на "македонска народност"; това ще бъде не само предателство към наште сънародници във Фиром, но и ще ни вкара такъв македонистки таралеж в гащите....

Македонизмът не ми изглежда така монолитен какъвто претендира да бъде. Скоро македонците ще се разделят на българи и фироми главно вследствие на вътрешни процеси. Това движение на разделяне следва да се подкрепя, а не да им помагаме на македонистите да се капсулират и да продължат да мачкат българите и да ни крадат и историята, и езика, и културата, и героите.

Това би било акт без прецедент.

Освен това природата и каратето не търпят празни пространства. Колкото повече се свиваш, толкова повече антиподът ти се разширява. Никакви признавания, нито на нации нито на езици. Това са глупости и цирк. Всеки е такъв, какъвто се чувства и точка. Дърюава с името Македония признахме, комплексите и локалните им идеологии са си тяхна попара - да си я сърбат.

Не!

"Недей да ме обиждаш на еничарин! Ела ти да се наречеш българин в Македония!" - Блаже Ристевски.

Вариант 1:

1. Не не трябва.
2. Заради агресивната антибългарска позиция в образованието и съзнателното фалшифициране на историята в "науката".

Вариант 2:

1. Да, би трябвало.
2. Защото са изчистили учебниците си от антибългарското говорене и от фалшификатите. Примирили са се с факта че произлизат от българската нация и се отделят от нея след 1944г.

През живота ми бях свидетел как много невероятнини измишльотини в научната фантастика се реализират на практика. Съществува и някаква вероятност вторият вариант да се реализира някога...

Но какво значи да признае и на мен не ми е ясно...

Българската държава вече е признала и двете чрез признаването на Р Македония и подписването на документи на "официалните езици", ползването на преводачи, превеждане на литература. Македонската нация дори е призната още по-рано (мисля през 60-те), когато е констатиран различният исторически развой на тази част от българския народ, която попада в границите на Югославия и под въздействието на сръбската или югославската (като продължение на сръбската) политики. Книжовният македонски език е признат като "втора (или май беше - трета) норма на българския". Признаването не изисква специален акт, то е въпрос на назоваване, становище, мнение. Както днес признаваме съществуването на македонска нация, така утре можем да признаем и нейния край.
Ако някой от Р Македония иска нещо да се "признава" освен вече направеното, тогава причинно-следствената връзка е друга: първо се признава общата история до 1945 г. (защото това не се признава от повечето от тях), а след това им се издава "документ" за новата самоличност.

В самото заглавие на темата ти се крие противоречие: няма как да се решава "сериозно" подобен въпрос. Несериозно е искането на Бранко или който и да било друг фиромянин. Все едно родният ми брат да рече- "Кажи ми, че съм раждан от друга майка, следователно нямам общо с теб, затова признай, че съм различен", знаейки много добре, че сме од една майка и един баща, но той по стечение на обстоятелствата е възпитаван от друго семейство.

Добре казано! Аз също казвам не!

По принцип съм - "за".
В конкретната ситуация - "не".
Това може да стане само с междудържавен договор, в който ясно да се посочи, че македонската идентичност е масово възприета след 1944 г., а до тогава местното население е било в голямата си част про-български ориентирано и то от 10-ти век. Т.е. да си признаят, че са били българи 1000 години и то в международен договор, ратифициран от парламента им.

Я стани, стани шумадийско куче, тебе да утепам.

е свързоно с "признаване" от тяхна страна.
След като държавата Република Македония изрази становище какъв е бил Самуил, какви са били организаторите на Илинденското въстание, какви са били черквите във Вардарска Македония, какви са били училищата във Вардарска Македония държавата България може да "признае" какви са станали след окупацията и колонизирането и комунистическото управление.

Македонска националност съществува, но не и македонска народност- случай подобен на тези в Швейцария и Австрия. За езика твърдо трябва да държим, че е регионална форма на българския. Струва ми се, че без сериозни катаклизми в държавата им, явен крах и провал на сегашните елити българщината там няма да укрепне.

Да признаваме?Какво?Една малка, просташконахална държавица в коята все още да се наречеш българин е опасно?Една държавица предпочитаща историческата лъжа и не можеща да съществува без нея защото не идва от никаде?Държавица на влашките ръководни кадри и червените просръбски титови наследници настанили се навсякаде?Да признаем .че когато са избивали българите в концлагерите са били прави защото така са си осигорили бъдеще и нация различна от българската?Колкото и да драпат това не трябва да става ,защото с този акт ще плюем право в лицата на дедовците и бащите си!

Вече отговорих в другата тема. Би трабвало да се признаят като съвременен факт. Все едно да отречем всички други изобретения след 1944.
Трябва да е неотменно свързано с пълната лустрация на бюрмоанското информационно и тоталитарно пространство и официално признаване на начина на техното създаване и афирмиране на както ще се нарича бъдещата република. Иначе си е сваляне на гащи.