Нов поглед....

14.04 Нов Поглед

„Наистина ли искаме да се отървем от нашето Негодувание , Гняв , Страх?”

Защо ги наричаме „недостатъци”? Може би трябва да се наричат „Дълго Съпътсващи”, защото често, отнема доста време, за да изчезнат от живота ни. Някой от нас смятаха, че недостатъците ни, са чертите на характера ни, които спасиха живота ни докато употребявахме. Затова не е много чудно, че понякога се държим към тях, като към скъпи приятели.
Ако срещаме трудности с негодувание, гняв или страх, може да си представим това, което може да бъде животът без тези тях. Питаме се защо реагираме по определен начин понякога страха може да стои в основата на нашето поведение. „Защо се страхувам да преодолея тези аспекти на личноста си? се питаме. Просто се страхувам, какъв бих бил без тях?
След като сме открили нашия страх, ние сме в състояние да излезем извън него. Опитваме се да си представим това, което може да бъде животът без нашите недостатъци. Това ни дава чуството, че сме надмогнали страха си и ни дава мотивацията да продължим напред. Нашата Висша Сила ни дава нов поглед над живота ни, свободен от недостатъците ни. Това виждане е най доброто за нас, по добро от всички ни мечти досега. Затова повече не е нужно да се страхуваме.

Просто за днес: Ще си представя животът си без недостатъците на характерът ми. Ще моля Бог да ми даде готовност да острани недостатъците ми.

Да нов поглед над живота ни. Най добрият за нас по добро от всичките ни мечти досега. Дали е истина , в тази програма има обещания , неща които са се получили при всички, които са деиствали по нея.

Ако положим усилия на тази фаза от нашето развитие ще бъдем изненадани от постигнатите резултати дори и да сме изминали и половината от пътя. Ще получим нова свобода и ново щастие. Няма да съжаляваме за миналото или да затваряме вратата след него. Ще разберем смисъла на думата ведрина и ще познаем спокойствието. Независимо то това колко много бяхме паднали в миналото ще разберем как нашият опит би помогнал на другите. Усещането за безполезност и самосъжаление ще изчезне. Ще престанем да мислим за егоистични неща и ще започнем да мислим за нашите събратя. Себичността ни ще се стопи. Цялото ни отношение и поглед върху живота ще се промени. Страхът от хората и финансова нестабилност ще ни напуснат. Ние интуитивно ще знаем как да се справим с нещата, които преди ни объркваха.

Дали са прекалено големи тези обещания? Не смятаме. Те винаги ще се изпълняват за нас - понякога по-бързо, понякога по-бавно. Те винаги ще се реализират, ако полагаме усилия за това.

Приятен ден на всички.

Една стара поговорка казва: "Политиката създава странни, лоши хора."; зависимостта също ни прави такива. Нашите лични истории се различават, но в крайна сметка ние всички имаме нещо общо. Това общо нещо, тази обща болест или ненормалност, е зависимостта. Ние много добре знаем кои са двете неща, от които се състои зависимостта: обсебването и принудата. Обсебването е тази фикс идея, която ни тегли назад, отново и отново към нашата дрога, или към някой заместител, за да си възвърнем усещането за лекато и спокойствие, което сме изпитали веднъж.
Принудата е един процес, който вече е започнал – с едно убождане, с едно хапче, с едно питие, и който ние не можем да спрем със силата на собствената си воля. И поради нашата физическа чувствителност към наркотиците, ние сме напълно в клопката на една разрушителна сила, по-могъща от нас самите.
Когато в края на пътя, ние откриваме, че не можем повече да живеем като човешки същества,както с наркотиците, така и без тях, ние се изправяме лице в лице пред една и съща дилема. Какво ни остава да правим? Изглежда възможностите пред нас са: затвори, клиники, смърт или нов начин на живот. В годините зад нас много малко зависими са направили последния избор. Тези, които са зависими днес имат по-голям шанс. За пръв път в историята, един простичък начин се доказва чрез живота на много зависими. Той е достъпен за всички нас. И той е една проста духовна, но не религиозна програма, известна като Анонимни Наркозависими.
Когато преди петнадесет години (текстът е написан през 1965г.) моята зависимост ме доведе до една точка на пълно безсилие, безполезност и подчиненост, тогава нямаше никакво АН. Аз открих АА и в това братство срещнах зависими, които бяха открили, че програмата е отговорът на техните проблеми. И все пак ние знаехме, че все още са много онези, които вървят надолу по пътя на деградацията, обезверението и смъртта, защото бяха неспособни да се отъждествят с алкохолиците в АА. Те се отъждествяваха частично или симптоматично без това да достига до дълбоките емоционални нива, където съчувстивето се превръща в лекуваща терапия за всички зависими хора. Заедно с няколко други зависими и с помощта на няколко членове на АА, които имаха огромна вяра в нас и в програмата, ние основахме през юли 1953г. онова, което днес познаваме като Анонимни Наркозависими. Тогава чувствахме, че оттук нататък зависимите ще могат да намерят още от самото начало толкова много причини за отъждествяване, колкото всеки има нужда, за да остава чист чрез примера на другите – онези, които се възстановявахе успешно от много години.
И че това беше принципно необходимо се доказа през всичките тези изминали години. Безсловесният език на признателността, доверието и вярата, които ние наричаме съчувстиве, създаваха атмосферата, в която можехме да почувстваме времето, докосването на реалността и да разпознаем духовните ценности, отдавна загубени за мнозина от нас. В нашата програма за възстановяване ние растем числено, растем като сила. Никога преди това не е имало толкова зависими, които са останали чисти по техен собствен избор; те са в едно свободно общество, могат да се срещат навсякъде, където желаят и да поддържат своето възстановяване в пълна творческа свобода.
Дори зависимите казваха, че това не може да се случи по начина, по който го планирахме. Но ние вярвахме в програмата на отворените сбирки – без прикритост, както бяха опитали други групи. Вярвахме, че това е различно от всички други методи, опитвани преди от защитниците на дългата изолация от обществото като начин за освобождаване от зависимостта. Усещахме, че колкото по-скоро един зависим погледне лице в лице своя проблем в ежедневието си, толкова по-бързо той би се превърнал в истински гражданин. В края на краищата ние трябва здраво да стъпим на краката си и да посрещнем живота такъв, какъвто е; тогава защо да не го направим от самото начало?
Поради това мнозина се сринаха и мнозина загубихме. И все пак мнозина останаха, а други се връщаха след пропадането. Много от онези, които днес са наши членове, имат зад гърба си дълги периоди на въздържание и са способни да помагат все по-добре на новодошлите. Тяхното отношение, основано на духовните ценности на нашите стъпки и традиции, е една динамична сила, благодарение на коята нашата програма и единство се разрастват. Днес ние знаем, че онази стара изтъркана лъжа: "Щом си станал зависим, си зависим завинаги" няма да бъде толерирана повече нито от обществото, нито от самите зависими. Да, ние се възставовяваме. Възстановяването започва с предаване. От този момент, всеки от нас е длъжен да запомни, че чистият ден е спечелен ден за нас. В Анонимни Наркозависими нашите отношения, мисли и действия се променят. Осъзнаваме, че не сме извънземни и започваме да разбираме и приемаме това, което сме в действителност.
Зависимостта от наркотици ще съществува толкова дълго, колкото и човешкият род. За нас зависимостта е обсебването за употреба на наркотици, което ни разрушава, последвано от принудата, която ни кара да продължаваме да употребяваме. Пълното въздържание е основана на нашия нов начин на живот.
В миналото, за зависимите нямаше надежда. В Анонимни Наркозависими ние се учим да споделяме самотата, гнева и страха, които зависимите имат като обща черта и които не могат да контролират.
Нашите стари идеи са това, което ни доведе до тук. Ние не бяхме насочени към удовлетворението; бяхме концентрирани върху празнотата и безполезността. Не можехме да се справяме с успеха, така че провалът стана начин на живот за нас. Във възстановяването, провалът е само временно препятствие, а не звено от неразрушима верига. Честност, непредубеденост (възприемчивост) и готовност за промяна са съвсем нови отношения, които ни помагат да признаваме своите грешки и да молим за помощ. Повече не сме принудени да действаме срещу нашата истинска природа и да правим неща, които наистина не искаме да правим.
Повечето зависими се съпротивляват на възстановяването, защото програмата която споделяме с тях им пречи да употребяват наркотици. Ако новодошлите ни казват, че могат да продължават да употребяват наркотици под каквато и да е форма и че страданието не е достатъчно болезнено, има две възможности, по които можем да погледнем върху това. Първо, възможно е те изобщо да не са зависими. Другата възможност е че тяхната болест не не станала очевидна за тях и те все още отричат зависимостта си. Зависимостта и изолацията изкривяват рационалните мисли и новодошлите обикновено се фокусират върху различията вместо върху сходствата. Те търсят начини да опровергаят доказателствата за зависимостта или да се "дисквалифицират" от възстановяването.
Много от нас правеха същото, когато бяха нови, така че когато работим с другите се стараем да не направим или кажем нещо, което ще им даде извинение да продължават да употребяват. Знаем, че честността и съпричастността са крайно необходими. Пълното предаване е ключът към възстановяването и пълното въздържание е единственото нещо, което винаги е работило за нас. Нашият опит показва, че няма напълно предал се на тази програма зависим, който да се е провалил във възстановяването.
Анонимни Наркозависими е духовна, а не религиозна програма. Всеки чист зависим е чудо и непрекъснатият процес на съзнаване, предаване и израстване запазва това чудо живо. За зависимия, въздържанието не е нормално състояние. Учим да живеем чисти. Учим да бъдем честни със самите себе си и да поглеждаме нещата от всичките им страни. В началото е тежко да вземаме решения. Преди да останем чисти повечето от нашите действия бяха продиктувани от импулса. Днес не сме в хватката на този модел на мислене. Ние сме свободни.
Във възстановяването разбираме, че е необходимо да приемем реалността. Веднъж направили това, откриваме, че е необходимо да употребяваме наркотици в опитите си да променяме своите възприятия. Без наркотици и ако пиемем себе си и света такива, каквито наистина са, ние получаваме шанс да започнем да функционираме като пълноценни човешки същества. Научаваме, че конфликтите са част от действителността и откриваме нови начини да се справяме с тях вместо да бягаме. Те са част от истинския свят. Учим да не бъдем емоцианално въвлечени в проблемите. Справяме с това, което ни е под ръка и се опитваме да не прибързваме с решенията. Разбрахме, че ако решението не е практично, значи не е духовно. В миналото превръщахме обикновените ситуации в поблеми; правехме от мухата слон. Нашите най-добри идеи ни докараха до тук. В процеса на възстановяване, се учим да се осланяме на Сила по-голяма от нас самите. Нямаме всички отговори или всички решения, но можем да се научим да живеем без наркотици. Можем да оставаме чисти и да се радваме на живота ако запомним, че трябва да живеем "Само за днес".
Не сме отговорни за своята болест, отговорни сме единствено за своето възстановяване. Като започнем да използваме това, което научихме, нашият живот ще започне да се променя към по-добро. Ние търсим помощ от зависими, които се наслаждават на живота свободни от обсебването за употреба на наркотици. Не трябва да разберем непременно тази пограма, за да работи тя. Всичко, което трябва да направим, е да следваме указанията.
Получаваме облекчение чрез Дванадесетте Стъпки, които са съществени за процеса на възстановяване, защото те са нов духовен начин на живот, който ни позволява да участваме в своето собствено възстановяване.
От първия ден, Дванадесетте Стъпки стават част от нашия живот. Първо, можем да сме изпълнени с негативизъм и да пиремаме единствено Първа Стъпка. По-късно, сме по-малко уплашени и можем да използваме всички средстав на Програмата по-пълноценно и с по-голяма полза за нас. Осъзнаваме, че старите чувства и страхове са симптоми на нашата болест. Сега, истинската свобода е достъпна за нас.
В процеса на възстановяване придобиваме нов възглед за това, както означава да бъдем чисти. Радваме се на чувството на освобождение от желанието за употреба. Откриваме, че всеки когото срещаме вероятно има какво да ни предложи. Ставаме способни еднакво добре, както да получаваме, така и да даваме. Животът може да се превърне за нас в едно ново приключение. Откриваме щастието, радостта и свободата.
Няма определен модел за възстановяващия се зависим. Когато наркотиците си отидат и зависимият работи по програмата се случват прекрасни неща. Изгубените мечти се побуждат и се появяват нови възможности. Нашата готовност да израстваме духовно ни държи на повърхността. Когато предприемаме действията указани в стъпките, резултатите са личностни промени. Това, което наистина е важно, са нашите действия. Оставяме резултатите в ръцете на нашата Висша Сила.
Възстановяването става процес на сближаване; губим страха да докосваме и да бъдем докосвани. Учим се, че една проста, любяща прегръдка, когато се чувстваме самотни, може да промени целия свят. Изпитваме истинска любов и истинско приятелство.
Знаем, че сме безсилни пред болест, която е нелечима, прогресивна и фатална. Ако не бъде възпряна, тя ще се влошава докато умрем. Не можем да се справим с обсебването и принудата. Единствената алтернатива е да спрем употребата и да започнем да се учим как да живеем. Когато сме готови да следваме тази посока на действие и се възползваме от предоставящата ни се помощ, изцяло новият живот е възможен. По този начин, ние се възстановяваме.
Днес, защитени от любовта на Братството, най-накрая можем да погледнем друго човешко същество в очите и да бъдем благодарни за това, което сме.

Не ти ли омръзна толкова много да пишеш?

Най-важното е невидимо за очите.

15.04. Продължавай да се връщаш
Ние започнахме да се радваме на това да живеем чисти и искаме повече от добрите неща, които братството на АН може да ни даде .
Можете ли да си спомните времето, когато гледахме възстановяващите се зависими в АН и се чудехме. „Ако те не употребяват наркотици, какво по дяволите се радват?” Вярвахте ли, че забавата спираше щом упетребата спираше? Така вярваха много от нас. Бяхме сигурни, че след себе си оставяме хубав живот. Днес много от нас се смеят на това погрешно схващане, защото знаем колко пълноценен може да е живота във възстановяването ни.
Започнаха да ни се случват много ползотворни неща, след като почнахме активно да участваме в братството на АН. Намерихме истински приятели, които ни разбират и ни помагат. Намерихме място където можем да бъдем полезни на другите. Това са възстановяващи сбирки, деиности на служене и събирания, които запълват нашето време и нашите интереси. Братството може да бъде, като огледало, което отрязава обратно към нас, по доброто от това, което сме. Ние намираме учители, помощници, приятели любов и помощ. Братството винаги има какво още, да ни предложи, ако продължаваме да се връщаме.

Просто за днес: Аз знам къде е добрият живот, аз пордължавам да се връщам.


Ей така се чуствам напоследък, че ако се задеиствам яко и всичко ще свърши, купонът приключи хаха. Не съм готов да оставя фантазиите заради нещо толкова истинско, и толкова реално, знам, че животът по програмата в АН е страхотен опитал съм го, но си се отделям от него и си мисля, че ще съм прецакан ако се задеиствам пак. И някой си мислят, че е игра и ще мине просто така. Дали? Успех на всички, които могат сами, и проста така. При мен

Вчера един приятел имаше рожден ден, наскоро ме беше питал да му запиша един диск и си викам тъкмо ще му направя подарък с него. Тази музика я слушах още докат друсах и пиех, пее се за трева, алкохол, жени, кражби, абе.......................и хубаво тръгнах да пиша тоя пост и веднага се появи една сестрица от АН тя в англия, и сме се разбрали да си превеждаме всеки ден по нещо, та смених музиката, дори забравих, какво щях да пиша. Знам ли хем се обвинявах, че слушам такава музика, и то не че нещо съм виновен ами, защото няма да ме доведе до хубаво, разпалва едни стари емоции в мен и ..............Та хем се обвинявах хем я слушам, ей това е неспособноста ми да контролирам тези дроги, щото и тази музика си е дрога. Знам че не е хубаво да взема ама вземам. Проблема ми не е, че не знам, че дрогата е лоша и, че трябва да спра. Проблема ми е в липсата на сила. Няма човек изпълнен с повече идеи как е най добре да се живее, и кое е най хубаво да се прави но нямам силаааааааааааааа. Една приятелка ми вика трябва това трябва онова, та и казах абе аз най добре знам, какво трябва, трябва да спра, да работя, да се чуствам добре, да имам семеиство, собствен дом, да съм щастлив, благодарен, да се смея да се радвам. Ама кажи ми, как де. Това е трябва ми някой да ми каже, как. И не да ми каже ами да ми покаже, как се радва и се променя той. Щото съветници колкото щеш. И съм благодарен, че се намери такъв човек стигнал до един стабилен начин на живот, та от него видях, че има изход, опитах да правя това, което той прави и се получи. Наистина тези дни седях и си гледам дънките и казах на един приятел, преди никога не бих се облякъл така с такива дънки, а сега ме кефи. Знам ли, промени много и единственият дет не ги вижда май съм аз, и то защото искам всичко да стане много бързо, вече да имам всичко дет предлага възстановяването. А като погледна чист съм, не съм пушил, не съм пил, не съм гледал порно, не съм играл комар, имам истински приятели, намерих си мястото накрая, цел в живота дет е по голяма от всички пари кариери и тем подобни, имам семеиство, здрав съм, дом , нахранен съм, компютър, интернет , дрехи и то доста хубави дрешки, ей сега си пия кафето, с количка пиша си с една приятелка, и не само да мисля, колко е готина и как да ....и да не мога и да си поговоря, като хората с момиче. И това ми се случва доста често напоследък. Имам телефон. Но не това не ми е достатъчно хаха трябва повече всичко сега. Абе....Приятен ден на всички и много много усмивки ...

„Ако действаме въпреки”

„Днес ние търсим решения а не проблеми. Стараем се да експериментираме с това, което научихме.”

Когато за първи път чухме, че трябва да действаме въпреки че, ние възкликнахме „Не е честно, мислехме, че просто винаги трябва да сме честни за това, което чустваме, с хората в АН”

Можем да си припомним, когато за първи път се озовахме в програмата. Не вярвахме в Бога но все пак се помолихме. Не бяхме сигурни, че програмата може да проработи за нас, но продължавахме да ходим на сбирки независимо от това, което си мислехме. Същото се отнася и за нашият напредък във възстановяването. Може би се ужасявахме от тълпи, но ако действаме сигурно и уверено, и протегнем ръка, ние не само ще се почувстваме по добре, но и ще установим, че вече не сме толкова уплашени от големите събирания.

Всяко действие, което предприемем в този дух, ни приближава към това, да се превърнем в хората, които трябва да бъдем. Всяка позитивна промяна, изгражда все повече нашето самочувствие. Действаики по различен начин, ще установим, че сме започнали и да мислим различно. Ние живеем правилно, ако действаме на пук на това, което мислим.

Просто за днес: Ще се възползвам от шанса да действам, като че ли мога да успея в дадена ситуация.

17.04. Приоритети: Сбирки

„Първоначално смятах, че е невъзможно да присъствам на повечето от една две сбирки на седмица. Аз съм зает човек с натоварен график, и не мога да намеря време, за сбирки. По късно моите приоритети се смениха на 180 градуса. И сбирките отидоха на първо място в моят график.
Някой от първоначално ходеха на сбирки само от време на време, и след това се чудехме защо не можем да останем чисти. По късно научихме, че за да останем чисти ,трябваше да поставим сбирките на първо място.
Така, че ние започнахме на ново. Следвайки предложение на спонсорите, ние се ангажирахме да присъстваме на сбирки, всеки ден през първите 90 дни. Ние се индетифицирахме, като нови, през първите 30 дни, за да може и другите да ни опознаят. Насочени от спонсорите си, ние мълчахме достатъчно дълго, за да се научим да слушаме. Скоро започнахме да чакаме сбирките с нетърпение, и започнахме да оставаме чисти.
Днес присъстваме на сбирки по различни причини, понякога отиваме за да споделим опит, сила и надежда с по новите членове. Понякога отиваме да се видим със стари приятели. Понякога сме там само защото имаме нужда от прегръдка. Понякога си тръгваме от сбирките и осъзнаваме, че не сме чули нито една дума, но се чувстваме по добре. Атмосфера на любов и радост изпълва нашите сбирки, и ни е запазила чисти още един ден. Без значение колко сме заети, сбирките се превръщат в приоритет за нас.


Просто за днес: В сърцето си зная, че сбирките са ми от полза във всичко. Днес аз искам това, което е най добро за мен. Аз ще присъствам на сбирката.

Човече, не чувстваш ли да полудяваш?

Най-важното е невидимо за очите.

Не го казвам с лоши чувства де, не ме разбирай погрешно.

Най-важното е невидимо за очите.

Днес у нас свестните считат за луди, а глупците вредом всеки почита

На такива като тебе трябва да се забрани да пипат компютър.

Най-важното е невидимо за очите.

и да се пратят в концлагер?

Ха ти ревеш за забрани непрекъснато и разни полицейски, модераторски и всевъзможни намеси а когато на теб ти кажат в очите че не те искат някъде веднага се чувстваш дискриминирана чак за концлагери вече споменаваш. Честно адски си зле - бих си правил дипломната върху теб може и нобелова да спечеля при твоите проблеми хаха
А за нормалните - я пак прочети всички постове на коцето и се опитай (знам че ще ти е трудно) трезво да кажеш не ти ли изглежда доста обсебен почти като зависим - не е май много добре да смениш една зависимост с друга пък била тя и към АН. Все си е зависимост това имаше предвид Изумен май. Не че Коцето не заслужава адмирации че не друса, а че май не усеща че повтаря типичното за зависимите поведение - вкопчва се в нещо отчаяно - дали ще е жена АН приятели компания пари вещи каквото и да е колкото повече има нужда от него и се зарибява толкова повече го идеализира и когато един ден осъзнае че не е идеално ще е толкова зависим от него че единственото нещо което ще му помогне да превъзмогне болката и отчаянието че АН не са се оказали и те идеалните хора с идеалните отговори и идеалните решения на всички проблеми е само хероина. Болката от поредната илюзия в която отчаяно се е вкопчил с надеждата тя този път наистина да разреши всичките му проблеми ще е адска и само ще го вкара отново в стария омагьосан кръг. Дано да греша де щото Коцето е супер пич ама много ме притеснява това че абсолютно всяка негова дума пост и мисъл е за АН точно както преди всяка мисъл е била за дрога дано не съм прав но просто не е нормално това той говори само за сбирки спонсори братя книга стъпки с други думи само за неща свързани с АН акъде е животът тоя в който са хората които не са членове на АН? Дори и с хора които нямат общо с АН като говори Коцето или разказва за АН и своите стъпки по програмата на АН или ги агитира и те да идват на сбирките да прочетат книгата зарибява ги и тях с АН стига толкова всеки сам да си прави изводите и дано Коцето да си ги е направил УСПЕХ КОЦЕ И ПОМИСЛИ НАД ТОВА - КЪМ КАКВОТО И ДА СИ ЗАВИСИМ ЗАВИСИМОСТТА СИ Е ЗАВИСИМОСТ!
А аз/сайръс ако имаш интерес от професионална помощ (защото нужда определено имаш) пусни един пост и все някой специалист ще се свърже с теб (по-точно аз се наемам да те свържа с такъв) и макар че шанса е нищожен кой знае може пък и да ти помогне ти на него със сигурност ще помогнеш най-малкото за книга за теб и проблемите ти да напише.

дискриминиран?
цял ферман си изписал

че от кой да съм дискриминиран?

просто показах коя ще е следващата стъпка към неудобните за теб хора

именно

ти пък как реши че знаеш как бих постъпил АЗ с неудобните за мен???
аман от четящи мислите и знаещи всички отговори всезнайковци
ей момиче я си намери кой да те изчука че да ти мине поне малко злобата за темерутщината е ясно че трябва специализиране помощ а и снея няма много надежда ма ако правиш поне малко секс може няма да седиш 24/7 пред монитора за да чакаш някой да напише нещо срещу което да писнеш

Едно съвсем искрено предложение, приятели. Не го мислете много много коцето, каквото и да става няма да го мисля. Кога преди съм ставал толкова рано и то с усмивка, а не с мисъл за....Ха ха, че и сега слушам навън има някакъв хор от птици беше много яко, кога ще ти го забележа иначе това. Кога съм имал толкова приятели, и цел в живота. Не ми се изброява сега след малко ще си благодаря за това, което имам. Дори и лъжа да е и да свърши важното е, че сега го има. Аз така или иначе ако го нямаше това нещо в момента щях да друсам и да съм доста зле. Или не честно казано нямаше да съм жив вече, като си спомня преди три години, какво беше. Та, днес съм добре, без него щях да друсам, и да съм се излъгал, и да свърши, и да се подкарам няма лошо, по лошо от това да го нямаше този начин на живот няма да стане. А и много ме кефи, когато някой в тоя форум, ме сложи в графата балъци, луди, зле или, каквото и да е. Хаха това говори, че съм на прав път. Като ги гледам тия дет аз наричах балъци къде са сега Ами, че то и аз преди няколко години щях да си кажа ама тоя нещо е изперкал, я да му дам компетентното си мнение. Приятен ден на всички и много много усмивки.

Може би нокой не иска да я чука просто ?

хаха има го и тоя момент особено пък ако и външния и вид отразява същността и ама дори и да изглежда супер, и някой да се излъже да спи с нея, после след като си поговорят и схване каква е няма да повтори грешката - сигурно ще и даде измислен номер хаха

Приятен ден ти желая!
И само така, върви напред и не обръщай внимание на темерутщината, злобата и наглостта.
И аз сега излизам сред природата с широко отворени сетива и чисто сърце