двама студентИ

Мисля, че сме обсъждали темата неведнъж - знам правилото, но не разбирам логиката зад него.
Защо е неправилно да се ползва множествено бройно за хора?
Обикновено подобни правила имат някаква логика, някъде в миналото на езика.
Имам странното чувство, че това е някакво изкуствено правило, измислено от някой чичко в даден кабинет, което не почива на никаква реална употреба.


----
бял подпис на бяло поле

Просто бройната форма се отнася за съществителни имена от м.р., които НЕ означават лица. Тоест за да има бройна форма едно същ. име, то трябва да НЕ е лице и да е от м.р.

два стола

пет коня и т.н.

Лицата си имат обикновено множествено число. Ти може би питаш за употребата на мъжколичната форма на числителните бройни

Не е толкова важно, на какво е наследник някоя норма, важното е, че владеенето на книжовните норми показва езиковата компетентност

С мъжколичната форма нямам проблем -- тук правилото и употребата не се отличават.
Но от малък аз все съм ползвал множественото бройно за лица от мъжки род без моите, иначе доста строги, учители по БЕиЛ да ме поправят...
Години по-късно, от този форум научих за съществуването на въпросното правило.


----
бял подпис на бяло поле

Логиката е, че числителното взима функцията на бройната форма за лица - не казваш двама коне - два студента, а два коня и двама студенти . Има нещо общо с падежите, но сега не ми се мисли, пък и ще изпиша един ферман, ако започна :)

[линк]

Няма логика, нито в миналото, нито в настоящето. В последната граматика преди народната власт (Андрейчин, 1944 г.) се допускат и двата варианта за лица -- обикновено множествено число и бройна форма. Споменава се, че по-често се употребява обикновеното множествено число, особено след форми като двама, трима, седмина и т.н. По някое време след войната е хрумнало на някой чичко да го направи на твърдо правило, но в живия език си е останала двойната употреба.

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

Това определно звучи по-реално като употреба, ако и да не е граматически правилото:

"двама студенти", но "петдесет и шест студента".

В първия вариант бих се поколебал как да го кажа, но във втория определно бих ползвал бройното множенствено число, никога не бих казал "петдест и шестима студенти/студента".


----
бял подпис на бяло поле

Според мен логиката е в това, че двама е съществително, а не числително. Съответно това е словосъчетание от две съществителни от типа: група студенти, дузина работници, хиляда ученици, двамина, двойка и т.н. Затова бройна форма няма защо да се използва.

Присъвкуплявам.

А иначе, без да го проверявам в граматики, винаги съм мислел, че разделителната линия между например коня-коне е признакът определеност-неопределеност на броя съществителни.