Малко офф

Щеше ми се, освен във фейсбук и клубът в дира, който предполага съществуването на социални работници със сърца, а не клуб за оплаквачки, които все не са доволни от нормативната база и от заплащането, и забравят, че освен висшестоящите, една система за социални услуги и подпомагане се създава от всички по веригата, да постна едно разследване и тук.
Просто понякога, загледани в бумагите и битието си, забравяме хората, които са загубили нещо, които ние приемаме за даденост и не ценим, докато самите ние не го загубим.
[линк]

Не мога да коментирам.

Освен, че скоро по телевизията даваха репортаж за три момичета доброволки, които учат децата от един дом за изоставени.

Та има и хора със сърца...

Пролет. Време за любов. Време да се обичаме. Време да обичаме себе си.

Сарич, представи си едно болнично отделение по травматология. Сега си представи хора в инвалидни колички и всякакви оперирани. До тук нищо чудно, нали. Сега си представи родителите придружители, които идват за първи път на такова място. Те са най-неадекватните. Не болните. Ти знаеш ли, че много от тия родители изобщо не ядад в столовата. Не, не защото храната не им харесва. Защото не желаят да гледат хората в отделението в което е попаднало и тяхното собствено дете... Е, извинявай, но това е ненормално.

Като се замисля досега не съм срещала по медиите въпросът за родителите на тези деца. Разбирам, че сигурно им е страшно тежко, за да ги оставят. Но не е ли по-разумно да се иска от държавата да се погрижи за такива родители - да им създаде условия да се грижат за децата си, както и възможности за взаимопомощ и т.н.?

[линк]

Това е така. Първо ги водят в детската градина в специализирани групи. Отскоро и в дневни центрове. Но е трудно. Такова дете има нужда от непрекъснато внимание. Не можеш да го оставиш само и да идеш до магазина примерно. Звъниш на приятелки да го гледат ако ти се налага да отсъстваш.