Жаждата

Седим с лицето Х и се опитваме да разберем, какво се крие зад онази болезнена и изгаряща жажда, в ада на която се мятат невъобразимо количество същества и съдби... Стоя на тръни от страх да не кажа или да не направя нещо неволно и да пропъдя зараждащата се толкова крехка атмосфера на търсене на истината... Накрая, разбирам, че с нервността си по-скоро ще я проваля, отколкото да дочакаме прозрение и слагам край на всякакви очаквания.

Х е алкохолик и си го знае. И двамата искаме да разберем, какво се крие в алкохола, в неутолимата жажда, която те гони като кръвожадна боа, готова да те погълне на един път.

Х бавно започва да разказва, как щом пийне още първата глътка, го изпълва изотвътре едно вътрешно видение на .... жена. Излизало, че пиячката му се явява в образ на жена, персонифицирана и одушевена. Веднъж била нежна, топла, примамлива, друг път – измамна като сянка, която ту се появява, ту изчезва, той я следва, тя се обръща и го примамва с ръка, смее се и се изсмива високо и бяга така, че никой да не може да я стигне... трети път – като грозно отвратително чудовище, готово да го разкъса с голи ръце, четвърти – като съблазнителка, която бавно се съблича пред очите и е толкова, толкова близко, че аха да я погалиш по ослепителната кожа, тя изчезва като слънчево петно... после се появява пак като униформена есесовка, която те подчинява безпрекословно и ти я следваш загубил ума и дума...

И така всеки път с всяка нова глътка, чаша, бутилка тази енигматична “жена” – многолика и примамлива е всеки път нова, различна, изненадваща, пораждаща тръпка... и на теб всеки път ти се иска да видиш, какво е измислила този път... как ще се появи, къде ще те отведе като те накара да я гониш/пиеш на пресекулки, да видиш как този път ще те накара да се гневиш и разяряваш, да плачеш, да произнасяш речи, да се гавриш със себе си или с някой или нещо друго...

Тя обаче е хитра и всеки път те води все по –надалеч, и възбужда все по-болезнено апетита към това, което има да става. Тази неизвестност подхранва любопитството ти до полуда. Всеки път те кара да я следваш / пиеш все повече, защото аха, да разбереш, да се докопаш до нещо осезаемо, което най-после да сложи край на опиянението, на химерата и да получиш най-после жадуваното облегчение, се отдалечава отново... Импулсът, който те кара да я следваш е по-силен от импулса за живот, от инстинкта за самосъхранение даже... с ранг на нагон е, нагон за достигане до истината/жената дори и с цената на смоунищожение... Истината, която може и да е илюзорна, но доближаването до нея отново и отново ще поражда неистовата жажда, неутолима и безутешна...

Това персонифициране на алкохола толкова много прилича на персонифицирането и на мескалито, на дима...

Истинското прозрение настъпва, когато осъзнаеш, че с всяко нещо е така... раздиращата жажда да разбереш нещо, като го поемеш, като го погълнеш го одушевява, оживява понякога толкова силно, че го появява от нищото и го персонифицира....

То живее в теб, но вече е самостоятелно. Може да се каже, че паразитира върху теб и се подхранва с неразбориите ти, с несъгласията ти, със съмненията, страховете, претенциите, капризите, с вътрешния ти хаос... или живее в симбиоза с тях... макар през повечето време да дреме необезпокоявано, в някакъв “непредпазлив” момент, когато го раздразниш, или подхраниш, се събужда и започва да те мъчи огнена жажда...

Жажда за любов, за пиене, за секс, за приключения, за власт, за контрол, за игра с другите, с думите... ето така, както току-що си поиграх аз...

да се уливаш (без значение за какво) е лесно, приятно и опияняващо. да романтизираш уливането е патология.

раздираща това, невъобразимо онова, отвратително незнам си кфо си.

ръсенето на суперлативи не е изкуство. да управляваш мярката на нещата е. иначе докато се натуткаш да осъзнаеш че всичко е една тъпа измамна игра с плитко, нетленно и също толкова измамно мнение, фиксирано в просто една гледна точка, една от милион също толкова неважни разновидности, и ще ти останат няколко секудни живот. ако имаш късмет.

Амин!

пп а сега му цапни едно да се осъзнаеш, какви глупости ръсиш, всеки път, когато не си се отрезвила

сигурна ли си че знаеш дефиницията на трезвост?

[линк]

Една, която повече подхожда дори... може би.

[линк]

LA MAZA-SILVIO RODRÍGUEZ
The mallet

If i didn’t believe in the madness
Of the neck of the bird “sinsonte”
If i didn’t believe that in the mountain
Is hiding the trill and the dread
If i didn’t believe in the scales
In the reason of balance
If i didn’t believe in the delirium
If i didn’t believe in the hope
If i didn’t believe in what i achieve with skill
If i didn’t believe in my road
If i didn’t believe in my sound
If i didn’t believe in my silence

What would be
What would be the mallet without quarry (to cut out stone)
A mix made of ropes and tendons
A mess of flash with wood
An instrument without better gleams
Than small lights getting on to the scene
What would be- my heart- what would be
What would be the mallet without quarry (to cut out stone)
A figurehead of the traitor of the applauses
A servant of the past in new cup
A perpetuator of declining goddesses
An exultation boiled with cloth and sequin
What would be- my heart- what would be
What would be the mallet without quarry (to cut out stone)
What would be- my heart- what would be
What would be the mallet without quarry (to cut out stone)

If i didn’t believe in the most cruel
If i didn’t believe in the desire
If i didn’t believe in what i believe
If i didn’t believe in something pure
If i didn’t believe in every wound
If i didn’t believe in what comes around
If i didn’t believe in what hides behind
Making oneself brother with life
If i didn’t believe in whoever listens to me
If i didn’t believe in what hurts
If i didn’t believe in what stays
If i didn’t believe in what fights
What would be…

a ти кога ще почнеш да пускаш чалга в този клуб както най-подхожда а ?
значи знаеш всички линкове за всички анимационни филми в ютюб, а пък един линк към чалга песен не можеш да посочиш ами каква магьосница си и вълшебница след като н е можеш един гюбек и кючек да пуснеш тук или поне малко сръбско в най-лошия случай
Лилянке разпилянке ща замоля пускай повече чалгйика мойто момиче оп момче, и без това тук само мангали са се събрали

Пускала съм гюбеци, не си попаднал. :))

Но и ти ли напред с молбите, оплакванията и претенциите?

Ето ти един специален поздрав:

[линк]

...жаждата да си изпееш твоята истина..

мерси

***

... в НМВ подобни истински и автентични неща избледняват все повече и се заместват от изключително добре направени имитации на истината... но кой знае, може това да е истината за НМВ и тя да е добра за нея...

а ти като какъв се изживяваш... като сапунджия на циганите ли.. едно от многото а'ла хитлерчета

ми мога се изживявам като много различни неща за различни хора но няма да си кова удобна кочинка - имидж като теб с хана за пред остналите въобще не ми дреме как ше ме възприемaт тук

какъв ти е шибания проблем на теб че си опряла до моето поведение ?

Пишеш много хубаво.
Беше ми интересно да разбера една гледна точка, на един алкохолик.

гледната точка на един алкохолик или на който и да е, може да бъде разбрана или по-скоро видяна и почувствана, само ако човек успее да се "скачи" с другия.. т.е. да калибрира собствената си гледна точка с тази на другия...

един от начините е.. започваш да пишеш за лицето в 3л. и в един момент минаваш в 1л....

изпи ли си жълтото хапче днес сутринта или пак изсипа шишенцето в тоалетната.. да беше си понаплискал и сурата с вода от тоалетната, може пък да ти просветне нещо...

проблеми аз с тебе нямам, както и не ми пука на къф задник ша ми се правиш, не само в клубната кочина, а в реалната ти житейска..

значи, казваш си правя имидж.. ми щом е така, да зема да се постарая още, а.. добра идея.. нещо напоследък съм си поизоставила имиджа, но дебелата ти чутура и дългия нос изглежда имат нужда от начукване.. мазохизма ти пак е в активна фаза, .. за него е синьото хапченце.. пий си ги редовно, не ги хвърляй...

недей да се потиш с тва нервно програмиране щото най-много да си завържеш мозъка на фльонга

не те чета от не знам кога в тоя клуб само като ти видя дългите чаршави и до там одавна загубих интерес към теб . Още отначало като дойдох тук и се опитах да говоря сериозно с теб един път и ме натири грубо и после незнам колко пъти ми прави магйичици и кви ли не дистанционни въздействийца и се разочаровах и от теб, въобще не те броя като никва нито пък искам повече да виждам или чувам така си се окензала пред мен смятай само - да не ща да ти погледна даже постовете

aко така ше ми говориш ще стана груб и с теб

Да
и ти си го направила доста сполучливо, щом и читателя успява да почувства вътрешния му свят. Аз лично се почувствах малко безнадеждно, като хваната в сладък и неустоим капан... и като се замисля, това не е нещо непознато.

поначало си е така.. всичко в този свят, което може да ти захване вниманието като с примка си е един лепкав капан, на който не можеш, а и не искаш да противостоиш...

"Жажда за любов, за пиене, за секс, за приключения, за власт, за контрол, за игра с другите, с думите... ето така, както току-що си поиграх аз..."


А когато няма жажда, когато няма стремеж.....тогава то, какво е ....трезвеност не е, и безхарактерност също не е.....знам ли ....то какво е....
Лично аз го усещам като лекота.....когато можеш просто да полетиш...., като свобода, свободен от жаждата...политайки просто така....

Ами, вече се въздържам от мнение, кой как и какво усеща.. знаеш, не се меся в личното ти усещане.. ти си знаеш най-добре кое за теб как е и какво е...

...мисля си, обаче, че играта, например в някакъв свой аспект е също нещо леко, като намигване на намерението, като сръчкване с лакът и посипване с искрящ бял пеперуден прах...

ами.....добре....и аз не се меся...