За неврозите ...

Страшно много хора в днешно време страдат от различни невротични разстройства. Аз, за съжаление, също спадам към тази група и тази тема ме вълнува и занимава доста.

Искам да попитам и вас за вашето мнение по някои въпроси :)

Коя терапия според вас е най-добрата за справянето с неврозите? Знам, че когнитивно-поведенческата се води за най-подходяща и се практикува най-масово. Аз обаче понякога си мисля, че за преодоляването на една невроза е необходимо голямо личностно израстване, един вид преструктуриране на личността, а КПТ ми се струва някак си много повърхностна .... Как стои въпроса с психоанализата например? Май у нас не е много популярна.

А лекарствата (антидепресантите)? Лекуват ли те въпросните неврози ... изкореняват ли проблема, или просто те вдигат на крака, за да можеш да се успокоиш, че всичко е наред с теб и да продължиш да живееш по същия начин, както и преди, докато не се върнеш пак в изходно положение? Един вид замазване на положението?

Мислите ли, че невротиците всъщност ИСКАТ да поддържат състоянието си, и НЕ ИСКАТ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ, защото то им носи определени преимущества? Служи за удобно бягство от реалните проблеми, получаване на внимание и грижи от околните, също може да се използва и като извинение за несправянето с живота? Един вид е удобно абдикиране от отговорност?

Просто се опитвам да бъда максимално честна пред себе си и понякога си мисля, че всъщност на мен може би ми харесва ролята на страдащата безпомощна жертва, може би така ми е по-удобно, може би това е моето скривалище ... Може би ми е по-лесно всеки път да бягам от всяка трудност, защото съм една страхливка, която не иска да поеме отговорността за собствения си живо? Никак не ми е приятно да признавам такива неща пред себе си, не знам даже дали всичко това е истина, или както винаги ровя прекалено надълбоко ...

Смятате ли, че този тип проблеми могат всъщност да бъдат нещо позитивно и да се използват за личностно израстване? Че те са един вид шанс да се промениш към по-добро, да израстнеш като човек ? Или са проклятие за цял живот, от което можеш да немриш само частично облекчение, защото "това си си ти, а от себе си не можеш да се спасиш". Ясно е, че един невротик никога няма да стане невъзмутим непукист, а не е и нужно, но може ли да се превърне в сравнително уравновесен човек?

Дългичко стана, извинете ме за което :) Много неща ме интересуват по тази тема и може би ставам досадна и многословна. Много ще се радвам на всяка споделена гледна точка :)

Благодаря :)

"Просто се опитвам да бъда максимално честна пред себе си и понякога си мисля, че всъщност на мен може би ми харесва ролята на страдащата безпомощна жертва, може би така ми е по-удобно, може би това е моето скривалище ..."

И аз съм се замисляла над това,имало го е такова усещане,но е вярно,че в един момент ти омръзва и започваш да изпитваш угризения,още повече като виждаш,че на другите започва също да им идва в много.На мен дори про грип ми харесва да се усещам жертва,но ми се иска и да оздравея,защото боли.
А иначе и двете са възможни,да израстнеш чрез болестта или тя да се превърне в проклятие,зависи си от човека.

Здравейте, вие задавате наистина много въпроси, което означава че събирате информация за да направите и първата съществена крачка към промяна, което е голяма доза кураж.
Наистина има много и най-различни терапии, а вече има и невероятно много смесици от различни терапии. Не може да се каже кои са по-ефективни от други, знаейки различните цели които си поставят вие стигате до някъде. Наречете ги краткосрочни и дългосрочни. В зависимост от вашите нужди и потребности, както и възможности се планира една оптимална работа. Краткосрочните са по-скоро с консултативен характер и целта която си поставят е човек да заживее по-добре въпреки проблема си. Дългосрочните от своя страна си поставят по-сериозни цели за изследване на проблема, изследване на цялостната личност, намиране на ресурсите и промяна на личността. Това изисква повече време, мотивация и ангажираност в терапията.

[линк]

Много от отговорите на въпросите ви се съдържат в миналите ми постове от темата за паническо разстройство/бившата страхова невроза / -в рубрика Психотерапия --и други подобни теми .Прегледайте ги и ако има нещо неясно питайте.Наистина в момента въпросите ви са много за да им се отговори .

Благодаря, ще прегледам какво вече е изписано по темата и после ще пиша пак :)

Много ми е объркано. Имам желанието да се боря чрез психотерапия без лекарства (преди съм пила и ефектът не беше положителен), но не знам дали има смисъл и изобщо някаква надежда. Ако всичко е резултат от този митичен "химически дисбаланс", освен да скачам от антидепресант на антидепресант цял живот с надеждата нещо някак си да проработи ...

Млада съм, а съм се превърнала в пълен инвалид, толкова много години от живота ми минаха изпълнени единствено и само с депресия и паника, лишени от всичко нормално и типично за възрастта ми. Направо не знам как се държа все още, как тялото ми и психиката ми издържат на този ад. Не знам какво да правя.

Реших да опитам с психотерапия. Ще се радвам, ако можете да ми препоръчате добър и съвестен терапевт в София, който да работи с невротични и депресивни пациенти.

,,Невротичен '' означава толкова много, че нищо не казва .
Депресията също е дума в която всеки влага свой смисъл.
Кажи с две думи за какво става въпрос на нормален човешки език .
Както и какво искаш да постигнеш.

Ами, на нормален човешки език ...

Проблемът ми се състои в това, че живея, или по-точно казано вегетирам в постоянно напрежение и притеснение. Винаги съм на нокти, нямам миг покой. В постоянен конфликт със себе си и със света съм. Изпитвам непрекъснати най-различни страхове и в главата ми бъкат ужасни мисли и сценарии. Целият ми свят се е свил до апартамента ми и лаптопа ми ... всичко, което се простира отвъд е опасно, заплашително, и нещо, в което за момента не мога да участвам.
Всички нормални човешки дейности и занимания, като поддържането на социални контакти, ученето, работата, забавленията, интимните връзки, за мен са предизвикателство, което изпива силите ми. От мен сякаш е останала някаква черупка само ... Обвивка, която се гърчи ден след ден в агонията си и не знае как да спре да си причинява болка.
Не изпитвам удоволствие от съществуването си, не изпитвам позитивни емоции, всичко ми е черно, безнадеждно и безсмислено. Смачкана съм, тъжна съм, обезверена и отчаяна.
Останах почти без приятели, без мечти, без надежди. За миналото се упреквам, настоящето е ад, а бъдещето ... дали го има за мен? Може би да, ако се науча как да не действам срещу себе си.
Не съм пълноценна по никакъв начин, а искам да бъда. Мисля, че имам някакъв потенциал, който имам желание да мобилизирам и на който искам да позволя да излезе на бял свят изпод пластовете чернилка и мътилка.

Това искам да постигна ... освобождаване на моите вътрешни съпротивителни сили и способности. Мобилизиране на всичките ми ресурси, за да подобря колкото е възможно живота си (без помощта на лекарства, за предпочитане, но ако няма как...).

Малко прекалено драматично стана като че ли. Но нали да не говорим в диагнози ;)

Сега е по ясно.Така описан проблема е по подходящо да бъде решен с помощта на групова терапия.За съжаление в момента не мога да ти назова имена ,но мисля тук някъде, както и в Психология нет съм гледал такива обяви.

Предпочитам индивидуална терапия. Все пак да кажа диагнозата, за да е по-ясно - имам депресия, генерализирана тревожност и паник атаки.

Имаш ли човек до теб-родител, приятел , приятелка?

Да разбира се, че трябва индивидуална, защото груповата отново ще ви постави в ситуацията, която се намирате сега. Това което казвате, депресия и генерализирана тревожност, както и ПА са доста неща струпани на едно място. Аз ви препоръчвам дълбинна терапия, дългосрочна в която постепенно ще станете експерт на собствената си личност. След това бихте могла да посещавате и групова терапия, където пък ще можете да използвате знанията за себе си и да експериментирате в групата, която е безопасна среда.

[линк]

t.todorov, благодаря ви :) Предложението ви звучи логично и смислено. Мисля, че бих имала полза от такава терапия. Проблемът е, че не знам към кого бих могла да се обърна в София. Погледнах сайта в подписа ви, но терапевтите там са от град Варна.

Принципно познавам поне няколко терапевта, които са се специализирали както в една психодинамична (психоаналитична) школа, така и в когнитивно-поведенческата и използват и двете в зависимост от случая, разбира се не казвам, че го правят а ла манджа с грозде.


Иначе в днешно време "нормалният" е невротичен в някакъв смисъл. Иначе не би могъл да се адаптира към невротичната среда


Другото, което мога да ти кажа е, че има различни видове невротици и от психоаналитична гледна точка дали ще се избере когнитивно-поведенчески (т.е. по-структуриран) подход или психодинамичен, зависи от емоционалната зрялост на индивида. Т.е. да кажем дали си невротик, защото си останал на анална фаза в развитието си (което се характеризира с емоции, но не дълбоки) или си такъв, защото си бил подложен на някакъв стрес или по друга причина си регресирал към "аналните" начини за справяне.

Знам, че звучи стрейндж, ама....


change the perspective before the perspective changes you

Лекарствата са за да е човек на крака и да се чувства окей, за да може да мине през терапия. Но психотерапията е това, което реално лекува. Разбира се, зависи от човека и неговите възможности, но ти явно си искаш терапия и усещаш, че си готова за нея, та... отговорът на въпроса си вече го знаеш, ми се струва.


change the perspective before the perspective changes you

Поли Петкова е от Сф, но тя е доста заета.
Георги Кирилов
Светлана Николкова

предполагам, че и да не те поемат могат да ти препоръчат някой колега, подходящ точно за теб.

Иначе от мен - помисли с кой от вашите имаш проблем, дали имаш липсващ родител и т.н., защото понякога за едни случаи е подходяща жена терапевт, а за други мъж. Да, и това е от значение. :)


change the perspective before the perspective changes you

Това са думи на г-н Тодоров от друг пост, аз напълно го подкрепям ------

Психодрамата от своя страна е може би най-мощният метод за прилагане на различни терапии, което я прави много ефективна. Освен чисто Моренянския подход, тя може да се използва като техника от когнитивен, поведенчески и други терапевти и да им служи също толкова вярно.
----

Защо тогава, след като е толкова ефективна-нещо което подкрепям в случая - Ви съветва първо да ходите на лична терапия ,а не на психодрама и аз не разбирам.

Защото силата на психодрамата е в група. Има опасност обаче в този случай работата в група вместо да засили спонтанността, да направи точно обратното - да се засилят още повече защитните механизми, средата да се преживее като враждебна. Опасенията ми са, че и в групата ще застане в "ъгъла" и няма да се включи. За това си мисля че груповата работа трябва да е на втори план в момента, поне докато човек не "проходи" в познаването на себе си и преживяванията си.
Все пак това е едно мое предположение. Дори и да се подходи към групова терапия, по правило винаги има няколко индивидуални сесии с водещия на групата, където наистина се оценява, дали дадената проблематика е подходяща за групова терапия. Така че и в двата случая би трябвало да получите оптималния работещ вариант за вас.

[линк]

Също подкрепям Светлана Николкова.
Още, за да имате избор потърсете Димо Станчев, Мален Маленов, Евгени Генчев ... в София има голям избор.
Имайте предвид, че дори всички да са добри професионалисти, може просто да не ви пасне някой. Не се притесявайте да дадете подобна обратна връзка към специалиста. Към вас ще подходят професионално и ще ви посочат свои колеги.
Успех.

[линк]

Тодоров---Има опасност обаче в този случай работата в група вместо да засили спонтанността, да направи точно обратното - да се засилят още повече защитните механизми, средата да се преживее като враждебна. Опасенията ми са, че и в групата ще застане в "ъгъла" и няма да се включи.

Да, ако има твоите познания е много възможно.Но аз и предлагам да отиде при опитен психотерапевт практикуващ психодрама.