платината

С кои си качества платината е такъв универсален катализатор?

.. а никелът е нейно бледо подобие

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

..а паладий??

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

може би кристалната решетка...незнам

НоВа грУпА - *X i m i k a l i c A*

Ами много се краде и за това лъжат че им трябва за катализатор. Иначе може би задържа добре веществата и за туй.)

Аз мисля ,че Менделеевата таблица може да ни даде отговора.

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

...тц. Питах я, мълчи(

Както верояно се досещаш, каталитичната активност се обуславя от много фактори. Разбира се, най-основна е електронната структура, защото тя опрделя почти всички останали свойства. И действително волфрамовият карбид, който е изоелектронен на платината, е относително добър катализатор.

Но, това е много симплистично обяснение - свръхчистите метали имат ралзично катализационно отнасяне, дори легиране с незначителни примеси може да промени селективността и активността на даден катализатор значително, а методът на приготвяне е на катализатора е вероятно най-важният практически фактор. Опитай се да си направиш водороден електрод с парче гладка, чистичка платина. Ще стане, ама йок.


----
бял подпис на бяло поле

В какъв смисъл е "универсален" катализатор?!? За много и различни реакции си има определени катализатори, които дават оптималната селективност и конверсия по целевия продукт. Вярно, че платината си е скъпо удоволствие, ама ако с нея можеше да се проведе всяка реакция (С ДОСТАТЪЧНО ВИСОК ДОБИВ НА ЖЕЛАНИЯ ПРОДУКТ), кой би ти обръщал внимание на горепосоченото неудобство.

Селективност и актиновст... не конверсия. При равна селективност, конверсията в целевия продукт не се определя от избора на катализатор, равновесието зависи само от температурата.
Разбира се има трикове, които позоволяват повишен добив - особено в случаи с екзотермични реакции. Например, работи се при по-висока температуратура в условия далеч от равновесното, евентуално с катализатор, който е по-стабилен при повишената температура, след което се преминава към по-ниска температура, за достигане на близък до теоретичния добив.

Платината, освен че е много скъпа (околк 2х колкото златото), е и много оскъдна - големи залежи има само в ЮАР и в много по-малка степен, в Русия.
Освен това е много чувствителна към серни съединения. Всичко това прави платината нежелан катализатор за многотонажни продукти с ниска добавена стойност. За лабораторията и някои специфични нискотонажни продукти е подходяща, за широката индустрията - не е!

Само за пример - в света няма достатъчно платина за да тръгнат всички коли с нискотемпературни горивни елементи; добави високата й цена и ще разбереш защо коли с PEMFC не са тръгнали в последните 30 години, нито някога ще тръгнат, а Ballard загуби 98% от пазарната си стойност в последните десет години:
[линк]


----
бял подпис на бяло поле

Това да не са елементи при които горенето на водород дава ток?

Да, но не съвсем - горенето е процес, протичащ с отделяне на топлина и светлина. В горивните клетки, окислителят и горивото са разделени имено за да не протече горивен процес - електроните минават от горивото към окислителя през електрическа верига и така енергията на изгаряне се оползотворява като електроенергия. Теоретичната ефективност е над 85%, а практическата 40-70+, в зависимост от конкретната технология.

Проблемът е, че рекацията протича бавно и има нужда от катализатор или повишена температура. И двата варианта имат своите +ве и -си, повече тук:
[линк]


----
бял подпис на бяло поле

Знам ги аз тия. Теоретично са интересни, но ич не са практични.) Много по-прост и евтин би бил един Въглеродно-цинков акумулатор с ИаС1.

Защо така теоретичните данни се разминават от практическите?

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

Е, че кога теоретичната ефективност е равна на праткическата? Колко е теоретичната ефективност на машината на Карно? А колко е реалната ефективност на машината на Ренкин* или на дизелов ДВГ?

Теоретичната ефективност се изчислява за процес протичащ безкрайно бавно с квазиравновестни процеси. В практиката такива процеси няма.
кпд(реално)<кпд(теоретично)<1.


----
бял подпис на бяло поле

Висока термична, механична и химическа устойчивост.

По химическа устойчивост тя отстъпва съвсем малко на златото, но по термична устойчивост и физическа твърдост е далеч по-добра.

С други думи - тя е добра НАКОВАЛНЯ за за химически вещества.

Има и други добри наковални, но химически се излагат.


Добър съм!

Понякога от дърветата не се вижда гората. Не се бях замислял за твоята гледна точка.


----
бял подпис на бяло поле

Нещата при покритието на соплата на ракетните двигатели са сходни.

Там, за да не "потрошат"(стопят) наковалнята бързите чукове, материалите трябва да са специални. За съжаление или не - твърдите материали на Земята, не издържат дори на върховите химически постигнати температури.

От друга страна, ако охлаждаш "наковалнята", чуковете не отскачат - губиш импулс за ракетата.
Понеже не се синтезират сложи вещества, може да се направи известен компромис с химическата пасивност.

За твое учудване наковалнята е от мек бакър 1мм

Виж тук.

А температурата е -239 -:- -150 С , въпреки че по средата е над 3200 С

Чалъми
инак не става

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Погледни тази картинка, ама в долната част, не в горната:



Така е - без чалъми не става.

Ха сметни колко е температурата в долната част, при положение че разширението е 50 - 80 пъти?

Налягането пада 100 - 200 пъти. Значи температурата е по-ниска от ауспуха на кола.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!