предателството

Днес си мисля за предателството ..... предателството в нашия живот.

С какво предаваме Бога?

Осъзнаваме ли кои мисли и действия в живота ни са предателство?

На думи е лесно "аз, аз", но на практика?

Може би когато осъзнаваме, че грешим но продължаваме да го правим?

Хм, така лесно можем да се правим, че не виждаме, не усещаме какво става и да сме си "наред" (в нашите очи).

Не съм сигурна... Колкото и да се правим мисля, че един човек знае когато греши.

Не знам, но виждам сериозна склонност на хората да се самозаблуждават. Някак да се намества един измислен образ за нещата, които не им харесват, за да станат по-приемливи, по-приятни. В други случай до откровено казване на черното - бяло.
Друг път - замижаване от неудобство или за удобство.

Да, така е. За пред другите. Но ми се струва, че за себе си човек знае. Може и да греша. Хората често имат погрешна представа за себе си. Става въпрос за по-фрапиращите неща. Един алкохолик примерно знае, че това което прави не е правилно.

И аз мисля, че за пред себе си ... човек знае. Друг е въпроса, че понякога се чувства ужасно безпомощен ... да направи каквото и да било, за да се справи с греховете си.

Аз съм сигурна в едно - всички тези хора, с които се карам из клубовете (с едно изключение) си вярват. Колкото и да ги смятам за неправи - сигурна съм, че никой от тях не защитава дадена позиция изхождайки от идеята - "Нека да защитя злото". Вътре в себе си, никой не предава предствата си за Исус или изобщо за правилно.

Така и всеки човек действа от съзнанието, че е прав и не допуска, че предава някого - най малко Исус. Дори и Хитлер го е правил, а какво остава за тези, които не искат да причинят зло, а си мислят, че правят добро.

Друг е въпросът кога и защо ние се чувстваме предадени и дали не проектираме предателството към нас в предателство към Бог.

[линк]

Да, чудех се дали да не пиша и за това, как едни други се предаваме, в семейството и прочие.
Но защо така се получава, ние можем и се чувстваме предадени, а пък никога и никого не предаваме.

Как мислиш, дали Исус се е чувствал предаден от Юда?

[линк]

Мисля, че на Иисус му е било жал за Юда. Защото е знаел съдбата му.

Но чувствал ли се е предаден? По принцип мисля, че такова чувство, като съжалението, някак не се връзва с християнството, но от чисто субективни причини.

[линк]

Не знам, Той е Бог - няма начин да знам какво е чувствал, освен ако не е казано, както една мравка няма как да знае какво чувстаме ние.

Виж, всеки си има своя част, която трябва да свърши - там трябва да се гледа. Днес шаваме и се фантазираме, утре сме тор на цветята....

"Вътре в себе си, никой не предава предствата си за Исус или изобщо за правилно."

Но когато го прави определено е загазил.

Така ли? И как е загазил, защото аз всеки ден виждам христяни, които са мизантропи!

poor is the man whose pleasures depend on the premission of another

Извинявай мила, че се заяждах с теб. Не знаех, че си толкова млада.

Не си се заяждала, гоня 30-те, радвам се, че съм млада! Мерси!

poor is the man whose pleasures depend on the premission of another

Значи - честит празник на всички предатели?!