Истинските неща

в Живота

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Трябва по често да си припомняме това, по често да си припомняме че сме едни прашинки на тази земя, че сме тук много замалко, и ако се опитаме да бъдем малко по добри, ще живеем в един по добър свят.

Боли ме фара кой си, и от кой обществен слой си ...

Докосни звездите

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

[линк]

Туй цялото ти ли го съчини бря:))

Малейййй

е, ти па, много добре знаеш че е написано от Джордж Гарлин.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Знам-дръжки:))...не ми ли е указано от кой е цитата...нищо не знам

Добре звучи, ама е неизпълнимо от земляните на тоз етап:))...а то следващ етап няма и да има...така че...многоточие

Донякъде си права че е неизпълнимо....живеем в жесток свят, с жестоки хора, болести и какво ли не....

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

тези дни ще е така. Ще си спомняме, ще преживяваме, ще си говорим за тези неща.

Ако щеш вярвай, аз започнах едва сега да асимилирам факта. До момента ми беше, като в сън. Веднага щом приех невъзвратимото, започнах да се усмихвам, защото знаеш ли, дълбоко вярвам, че Аси вече е отворил алтернативен клуб Там, защото той не може да се рее безцелно в облаците просто така

За всеки има едни хора, които не среща случайно. Тези хора ни оставят някаква следа. Та по следичката, ще се намерим...някога. Това събитие сега ни припомни, че не сме вечно тук и времето ни е фактор за нас. Тази мисъл ни изтерза. И понеже, и защото, няма да "отпътуваме" всички наведнъж, за момента разполагаме само с това тук и сега заедно.

Та, какво исках да кажа? Най-трудното за нас сега ще е да го пуснем да си отиде...

Carpe diem! Deo volente!

Знаеш ли, въпреки всичко той беше добър човек, въпреки че се караше със всички, той пак го правеше с добро, нямаше лошотия в него, нарочно скачаше и се караше, за да могат хората да се осъзнаят....
На мен също ми стана много мъчно, но знам че ще отиде на по хубаво и чисто място
А ние наистина трябва да се опитваме да бъдем по добри, да си помагаме, да не сме дребнави, да не се караме, живота е кратък, трябва да го изживеем пълноценно.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Знаеш ли какво щеше да и отговори в темата баш Асьо?
Да и тегли една майна щото защо ни занимава със неща който сме чели из нета още преди факлата да се е била родила
И щеше да е прав.
Ей,още не мога да повярвам че си е отишъл човека...язък...
Напускането му ме накара да се размисля по темата че някой упорито твърдеше как тук сме само никове. Ами не сме...

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Я да видиме сега какво означава да си извивееш живота пълноценно?

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

веднага ти казвам, да бъдеш честен, да не лъжеш, да не обиждаш, да не крадеш и убиваш, да не измъчваш беззащитни същества, с една дума - да бъдеш ДОБЪР човек

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Той беше раним и наранен човек... но Човек...
Бих искала да мога като Мирър да осъзная. Осъзнавам всъщност, но откак прочетох рано сутринта постинга на сина му, не мога да спра сълзите... Осъзнах, че сме едно голямо семейство, познати и непознати в реала, но много тясно свързани помежду си в клуба.
Отиде си един от нас.
Много е трудно да се преглътне.
Не знам дали разбираме, че всъщност много повече се обичаме и държим един на друг отколкото самите ние си представяме...
Аз самата не го знаех достатъчно до днес...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Знаеш ли Анбра, може да е чудно на всички вас тук, но аз също плаках днес, стана ми мъчно, губим си понякога времето в излишни спорове, казваме си неща които не ги мислим наистина, и после като дойде един момент в който не можеш и една дума да кажеш на даден човек, някакси усещаш как хабим напразно енергията си, а можем да я насочим в друга посока. Лошото е че когато загубим някой, тогава осъзнаваме много неща, но няма как да върнем времето назад...
И права си, свързани сме, ето дори аз говоря като една от вас, така ви чуствам, независимо колко се караме, казваме си това или онова, вътре в себе си ние сме хора, малки или големи, умни или не толкова, но хора със чуства и разум.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Във всяко семейство е така - има хубави и лоши мигове, има добри и недотам добри думи - фактът, че си ги казваме, говори, че по някакъв начин сме си близки. На чужд човек по-трудно ще се изрепчиш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

"че някой упорито твърдеше как тук сме само никове."

Е, как някой...ТО САМ Я, аз го казах , твърдя го и сега!

Това е моето спасение, колкото и егоистично да звучи за да не се натоварвам с неща,които считам, че не искам да понеса!
Така отдалечавам емоциите от себе си...

Интересува ме просто самият пост или разговор сам по себе си, като факт и това ми дава възможност да не се вълнувам излишно!

Сигурно звучи кофти...но, съм откровена. Реалната близост с когото и да било е нещо, което вече категорично не желая!
Аз тук съм просто един НИК! Нищо повече! Не искам и никой да ме приема повече от това!
За другите н езнам, всеки отговаря за себе си...уважавам изборът им и не се меся в това как приемат виртуала.

Моите уважения към всеки!

Аз тук съм просто един НИК! Нищо повече! Не искам и никой да ме приема повече от това!

Сори, Лирке, не става. За мен си човек от плът и кръв. И означаваш нещо.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Така е, винаги го отнасят най близките

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Анджък.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не си само ник, не се напъвай
Дори и да няма реален контакт, прекалено дълго общуваме виртуално за да сме само никове.

Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.