Кой кой е?
23 отговора
0 прегледа
Кой кой е?
Днес разбрах, че спомените от детството на някои хора, които касаят мен, много се различават от моите. Например те помнели, че съм се биела много - и с момчета и с момичета. А някой помнят дори, че като са били малки, съм биела "враговете" им. Аз обаче изобщо не помня такива неща! 
И не само аз - много други хора са ме мислели за "мравка", която не би засегнала никого. А най-големият номер беше, че дори откриха кой от роднините ми е бил същият побойник, и то без наистина аз да допусна, че е способен на такова нещо. Случвало ли ви се е да чуете някой да говори за вас - и то като факти, не като някакво лично мнение - и да не можете да се познаете? 
Изобщо кой образ е по-истински - този, който ние имаме за себе си, или този, с който са ни запомнили другите?
[линк]
И не само аз - много други хора са ме мислели за "мравка", която не би засегнала никого. А най-големият номер беше, че дори откриха кой от роднините ми е бил същият побойник, и то без наистина аз да допусна, че е способен на такова нещо. Случвало ли ви се е да чуете някой да говори за вас - и то като факти, не като някакво лично мнение - и да не можете да се познаете?
Изобщо кой образ е по-истински - този, който ние имаме за себе си, или този, с който са ни запомнили другите?
[линк]
случвало ми се е
да ми разказват случки, в които съм участвала и които са формирали някакво чуждо мнение за мен, а моята версия изобщо да не съвпада. не много често, но ми се е случвало. хората са склонни да се самозаблуждават, но от друга страна, не всички са добри наблюдатели и психолози, та да формират вярно заключение. истината е някъде по средата. ако не умееш да се поставяш на мястото на другия, трудно ще го разбереш и опознаеш.
[линк]
[линк]
Re: Кой кой е?
Да де! Аз не помня да съм била лудетина. Нито близките ми. Обаче други хора помнят. И то не един и двама. 
Изобщо възможно ли е нещо, което ни е просто присъщо, изобщо да не го забелязваме, нито запомняме. А всъщност точно то ни показва какви сме в действителност.
[линк]
Изобщо възможно ли е нещо, което ни е просто присъщо, изобщо да не го забелязваме, нито запомняме. А всъщност точно то ни показва какви сме в действителност.[линк]
Re: Кой кой е?
Преди няколко дни ни гостува баща ми. Отидохме да приберем сина ми от детска градина заедно. Вървим значи и баща ми казва на младежа:"Ти знаеш ли майка ти каква умница беше-на 5 години четеше и смяташе. Беше много послушно и добро дете. Никога не ни е създавала никакви грижи."
Аз го погледнах, реших, че го казва с цел възпитание на моя лигльо, който започва всяко изречение напоследък с думата "искам" (гормит, кола с дистанционно, батуган, лъки бой, нещо, каквото и да е то
), но в следващия момент видях, че баща ми говори по-скоро на себе си, че той такова дете ме помни. Сигурно съм била такава, но си спомням, че екзистенциалните въпроси рано ме зачовъркаха и по-скоро им спестих всичките кризи, през които минах, да не ги тормозя излишно.
В смисъл-на себе си нищо не спестих, на тях-почти всичко.
А относно екшъна-може би те са запомнили ТОЧНО екшъна, а ти не го помниш, защото е бил само няколко пъти примерно и не е отразявал същността ти.Аз също помня една жена в квартала като много "весела леля", защото когато съм я виждала е била все усмихната с мен-да речем-6-7 пъти, но майка ми казваше "горката жена, толкова е тъжна обикновено, такива неща и се струпаха"...та ето ти два различни спомена..и все си е същата жена.
човек не помни нещата, на които или не отдава значение или умишлено е поискал да ги забрави. не пропускай момента, че може да те бъркат с някой друг.
Аз го погледнах, реших, че го казва с цел възпитание на моя лигльо, който започва всяко изречение напоследък с думата "искам" (гормит, кола с дистанционно, батуган, лъки бой, нещо, каквото и да е то
), но в следващия момент видях, че баща ми говори по-скоро на себе си, че той такова дете ме помни. Сигурно съм била такава, но си спомням, че екзистенциалните въпроси рано ме зачовъркаха и по-скоро им спестих всичките кризи, през които минах, да не ги тормозя излишно.
В смисъл-на себе си нищо не спестих, на тях-почти всичко.
А относно екшъна-може би те са запомнили ТОЧНО екшъна, а ти не го помниш, защото е бил само няколко пъти примерно и не е отразявал същността ти.Аз също помня една жена в квартала като много "весела леля", защото когато съм я виждала е била все усмихната с мен-да речем-6-7 пъти, но майка ми казваше "горката жена, толкова е тъжна обикновено, такива неща и се струпаха"...та ето ти два различни спомена..и все си е същата жена.
човек не помни нещата, на които или не отдава значение или умишлено е поискал да ги забрави. не пропускай момента, че може да те бъркат с някой друг.
Re: Кой кой е?
Случва ми се непрестанно, все още дори за съвсем скорошни случки и факти, които близки хора интерпретират по някакъв начин, който не би ми хрумнал даже.
Но много бях шокирана като срещнах скоро най-добрата си приятелка от училище. Били сме заедно 11 години, на един чин, в един квартал. Не се бяхме виждали от 15 години и като се срещнахме случайно се оказа, че тя е станала зъболекарка. Съвсдем ясно си спомних и й казах, че още в училище е имала прекрасни зъби - големи и бели, а тя ми вика "Моля? Моите отвратителни гигантски зъби бяха най-големият ми кошмар, ужасно се срамувах, сигурно и това ми повлия да стана зъболекарка". Е не можах да повярвам как може моята оценка и нейната самооценка да се разминават така, и да го установим чак сега!
Но много бях шокирана като срещнах скоро най-добрата си приятелка от училище. Били сме заедно 11 години, на един чин, в един квартал. Не се бяхме виждали от 15 години и като се срещнахме случайно се оказа, че тя е станала зъболекарка. Съвсдем ясно си спомних и й казах, че още в училище е имала прекрасни зъби - големи и бели, а тя ми вика "Моля? Моите отвратителни гигантски зъби бяха най-големият ми кошмар, ужасно се срамувах, сигурно и това ми повлия да стана зъболекарка". Е не можах да повярвам как може моята оценка и нейната самооценка да се разминават така, и да го установим чак сега!
