ЗА СПОДЕЛЯНЕТО

Здравейте приятели.

Искам да споделя нещо, което от доста време ме притеснява. И решение не само психологически, но вече и психически не намирам.
Та за какво става на въпрос
Да кажем, че на този мой проблем ще му дам заглавието " ИЗЛИшНО СПОДЕЛЯНЕ"
Може и да греша, но за мене говоренето, споделянето и непрекъснатото желание за това с много хора да го правя и дори и с непознати( всъщност това е може би един добър начин за създаване на много запознанства), се е превърнало в навик, с който не се преборвам.
Писна ми да ми казват директно в очите, много говориш, незнаеш кое да казваш и кое да спестяваш да казваш. Т.е аз не съм от хората, които много говорят, а реално нищо накрая се оказва, че не са казали. А и това е една много добра стратегия, когато искаш повече неща да научиш за отсрещната страна.
А напротив. При мен е обратното. Без да ме пита някой, си давам мнението, споделям личния си опит, като в това включвам дори и споделянето на идеите ми. Желанието един вид непрекъснато да се хваля за постигнатото от мен.
Което също ми вреди. И естествено, да видя, че съм "четкана"-ето на БРАВОТО-да чуя.
Та мисля, че тук нещо вече имам проблем.
Наричах го как ли не-тщеславие, гордост, самовлюбеност, издокарване.
В същото време-усещането, че ми вреди ме кара да търся начини за измъкване от този порок.
В последно време наблюдавам-ето така нарочно, хората, които много добре умеят да се пазят от излишни приказки. И пак не доумявам как го постигат.
С търговия и консултантска дейност се занимавам и може би от там също идва проблема. Т. е следвам правилото изложи, разкажи нещо от себе си-дай пример със себе си, за да ти се доверят и другите. На които не умея и да запазя тайната -се оказва след това. И попадам в капана на недоверието и загубата на приятелство. Което от другата страна може да премине и в желанието-никога повече с този човек да не се срещат.
И това желание да ми се доверяват другите,те също да ми споделят-чрез което пък аз правя своите изводи-от техните грешки, кои грешки не бива аз да допускам.
Всичкото това не е нормално нали.

то е най важно

Кое от всичките неща, които изписах- е най важно.
Ако е това аз да съм все споделящата, а другата страна да е пасивната и един ввид по умната, защото по добре от мене умее да пази мислите и чувствата си- незнам. Не мисля, че прри мен е най важното. Усещам се аз ограбената.

Така е. Щом си го осъзнала защо не го прекъснеш и не вземеш другата роля на изслушващия ,може би не си патила от манипулация

Ами опитвам се да взема ролята на изслушващия, но някъде по средата на разговора просто ми идва от вътре и аз да си разкажа моето мнение.
Ако съм съвсем безучастна в разговора-то тогава определено няма да има никой окло мен, а още по малко киентела. Последното не е толкова важно в случая с темата.

Чувстваш ли се удовлетворена след като се изкажеш

На които не умея и да запазя тайната -се оказва след това.

Според мен промени само това .
Иначе всичко друго е добре.Човек трябва да се хвали ,да споделя и помага .Не се променяй, не ти вреди толкова колкото си мислиш.

Според последните изследвания (щото обикновено след малко време ги отричат и вече не са актуални:Р), самият женски мозък бил устроен така, че жената се опиянявала от собствения си глас. Затова жените обожавали да говорят много. Така че варианта да плямпаш глупости може да ти е по-лесен :)... Ако е до споделяне, простото наблюдение, че мнозинството хора са идиоти, може да ти прекърши поривите...

Да.
Ноо винаги се намира някой -най вече мъжа ми и майка ми за да подчертаят и намекнат, че без да питам пак казвам мнение, като задължително излагам себе си-т.е при мене как е било, как ми е действало и т.н...

Незнам. Според каноните на православната църква не е правилно да се хвали човек. Не съм изчела Бииблията с кориците, но няколко книжки на православна тематика ми попаднаха и разбрах, че съм тотално грешна в това отношение.
Трудно ми е да се променя-ето така само с едното щракане на пръстите, но пък виждам недостатъците и грешките на характера си и наистина борбата с тях е много трудна. А аз дори и не съм се помъчила както трябваа за това.
Много интересно-ето тук има много психолози и зная, че ще ме разберат.
Като си кажа-да постигна нещо във финансово отношение-постигам го. Начини намирам и до момента СЛАВА НА БОГА немога да се оплача-каквото съм поискала имала съм го. Като аз самата на много строга пестелиивост съм възпитавана-т.е харченето за цигари, алкохол и заведения-това е тотално изсключено от програмата. Т..е нито ги ползвам тези продукти на икономиката, нито са ми интересни. И за мене е закон-цигарата и алкохола ги мразя от дъното на душата си.
Ок, до тук сме се справили с някой пороци-значи не харча излишно, дрехите и модата не са ми приоритет, независимо, че съм жена, цигарите и алкохола и кафето и заведенията мога изцяло без тях. Т.е тези страсти са преодоляни. Да изкарвам повече пари от мъжа ми и това мога, даже ми е стимул. Просто неговата титла по образование е с една степен над моята и това леко не ми дава покой, но пък нося повече пари от него. Е не съм му показала, че се конкурирам, но той е доволен. Покрай мене и той се превъзпита да не харчи. Пък и пестенето при положение че винаги ти остава излишък, и пряко волята си да си наложиш да ги спестиш, а не да ги изхарчиш, пак не си е лесна работа -наблюдавайки други хора около мене
и Край до тук с хвалбите.
И се чудя-как така с тези неща мога да си наложа и да се справя, а с това да не споделям личния си опит и постижения с хората, които дълго ме познават а понякога и новопознати-не усявам. Не успявам да си наложа да спра сладкото, което доста проблеми здравословни и килограми ми нанася, буквално ми е като наркотик.
Пишеш в една много добра книжка на ПОЛ Брег-че тялото е глупаво, то винаги иска, но съзнанието и волята са по силни и те могат да наложат на тялото да не иска. Но не със всичко мога да съм силна.
Последнотго е оправдание-зная.

Да така е. И ми се струва, че вече много малко хора могат да пазят тайна.
Моя мъж може, той много малко говори навън, приятели няма, което също не е лошо-поне е сигурен, че няма кой да му навреди. Освен собствената му жена-т..е аз, ако не спре да говори.
Харесвами да се хваля и с него.
Но защо, защо е това толкова силно желание и мерак , да те знае света, след като той вече е обсебен от завист и егоизъм. И това непрекъснато доказване , къде на това какво си постигнал, къде на някоя истина, в която искам да убедя отсрещната страна. Всеки ден ми се налага да наблюдавам, как всеки иска да се докаже на някого, да го убеди с хиляди думи и часове, че неговата теория е най правилната.
Ще взема да си поговоря и с моя мъж на таази тема. Той казва по едно изречениие, но когато дълбоко се замисля, виждам всеки път колко е бил прав. Ами немога като него.
Нито да мълчя с часове, представяте ли си и ако той не млъква като мене, нито да кажа едно изречение и то да тежи на мястото си.
Всъщност мъжа ми много пъти ме е обвинявал, че обяснявам нещата с много думи.

Добре е, че си осъзнала проблема с говоренето. Това е първата стъпка към решаването му. Първо помисли дали за това няма някаква по-тривиална причина - аз например съм забелязал, че доста хора стават превъзбудени и разговорливи под действието на кофеина (повечко изпити кафета или черен чай), при други това се отключва от алкохол (дори в малки количества). Хроничното недоспиване също може да превъзбуди нервната система и пак да се получи сходен ефект (повишена разговорливост и емоционалност).
Ако преценяваш, че за теб не се отнася нито една от горните възможни причини, най-вероятно приказливостта и склонността към споделяне е в характера ти. Може и да е във възпитанието - има хора, отраснали в доста сплотени семейства, които от ранна възраст са насърчавани да споделят всичко и нищо да не остава скрито.
Която и да е причината, според мен ще си решиш проблема, ако си наложиш малко самодисциплина. Не го подценявай и омаловажавай, защото човек с думи може да разруши и саботира собствените си усилия или тези на друг, дори да не го иска. Опитай се постепенно да ограничиш приказването, малко по малко. Ако усетиш, че си казала повече от необходимото, просто прекъсни на средата на изречението - по-добре една недоизказана мисъл, отколкото да разкриеш нечия тайна например.
По отношение на нуждата от похвала - по-добре ограничи това желание. Споделяйки успехите си с другите, много по-често ще предизвикаш тяхната завист, а не някакви положителни чувства. Малко са добрите и благородни хора, които ще те похвалят от сърце. Помисли и за нещо друго - ако наистина държиш на някого и го чувстваш като добър приятел или близък човек, според мен е най-добре да не се хвалиш пред него - натривайки в лицето му собствените си успехи, всъщност малко или повече нараняваш чувствата и достойнството му (особено ако въпросният човек е амбициозен). Това създава напрежение.
Опитай също и нещо друго - вложи енергията си за приказване в писане. Води си дневник и споделяй с него - това е много по-безопасно и безрисково. Просто гледай да е на сигурно място и не давай на никого да го чете. Използвай го просто като отдушник.

Както задържаш пари и си налагаш да ги трупаш, на същият принцип трупаш и килограми.
А твоа, че искаш и общуването да си го ограничиш съвсем ти вреди. Защо си го причиняваш?




It's a song to say goodbye.

Благодаря за хубавите думи. Със сигурност зад тези слова стои една дисциплинирана личност.
На думи както се казва е лесно. Т.е не пренебрегвам написаното напротив,тези твоите слова, човече съм ги чела из дебелите книги за психологията на успеха и от този род и съм ги препрочитала. Казвано ми е, повтаряно ми е от сериозни хора като теб-достатъчно пъти, така че ако на среща наистина стои зряла личност досега промяната да я има.

Но ти ме накара да се замисля над миналото си и над това за влиянието на алкохола, кафето или подобните. Е аз кафе и алкохол не употребявам, но пък шоколада го хапвам в несвяст. И се замислям, че той дава много енергия, но и страшно възбужда нервната система.
Но и миналото -по точно детството ми е оставило доста следи. Разведени родители, само дете, почти нямах с кого да споделям освен с познати и непознати външни хора. На 20 години останах само с майка, която при зьадаването на въпроси от моя страна се оказва, че въпросите ми винаги са неумесни и търсят вглъбяване.
И сега се сещам, че процеса винаги се е повтарял-нужда от разговори с някого---- прекалено откриване пред всекиго, до наивност----разкриване на тайните на другите пред другите за да става по интересно-----слде това оставайки сама, вглабяване и захващане за всяка моя дума изречена неправилно ----съжаление за стореното------желание за промяна, до следващия път.
А от 10 години живея с човек, който вместо повече да говори и споделя с мен е на съвсем другия полюс. И е на принципа-"помълчи в тишината можеш да откриеш много неща" И пак се обвинявам, че аз не успявам да го разбера без думи и да му влияя да говори. Всъщност брака ни е стабилен, но ако аз не споделям, не давам нареждания, не търся отговори и не задавам въпроси-НЯМА КОЙ.
И сега накъде.

Аз съм значи нещо средно между теб и мъжа ти :Р... Не обичам да говоря, но може би заради подобни семейни проблеми, и у мен е останала някаква неудовлетворена нужда да споделям. Вероятно защото съм по-творчески настроен, понякога го правя чрез писане. Хубавото е, че човек така може да запази дистанция, лошото е, че ненавистта която срещаш в директен разговор, я срещаш дори още по-силно по този начин. Първо, не всичи имат способността да се изразяват добре, и ако ти го покажеш, ти завиждат. Второ, ако имаш акъл, можеш да напишеш нещо по-структурирано, по-умно, и отсреща се чувстват като кретени (тези които имат достатъчно акъл за това де...). Заблеязал съм, че хората които повече говорят (и ги наричат не особено правилно екстровертни), са свикнали на стандартни реплики, които доста добре владеят. Докато на мен ми трябва да се замисля, и често това което би било смислено и правилно да кажа, би било и неподходящо имайки предвид публиката. Същите тези хора обаче, когато се излезе от стандартната размяна на реплики, често толкова не знаят какво да кажат, че си вкарват абсолютни автоголове. Изобщо, човек за да се оправя добре с външния свят, трябва много добре да знае кога, дали и как да говори. Това разбира се прави много изкуствени нещата, но и самият живот е такъв, така че е напълно логично... Истината е много проста - всички искат да се изкарат "не-егоисти", за да не бъдат отритнати от останалите егоисти. Разбира се, те очакват същото, защото самите те са егоисти. Много рядко можеш да намериш приятели с които да си спестите тази игра. Но не мисля, че това значи, че споделянето дори в този случай е уместно. Ако е нещо по-дълбоко и лично... не мисля, че има кой да те разбере. И тъй като те пък ще се чувстват гузни от това, защото ти очакваш от тях това, ефектът ще е обратен. Ще увеличат дистанцията. На колкото и добри и социални същества да се правим, човекът си остава едно самотно същество, можещо да осъществи истинска и дълбока връзка, единствено със самото себе си...

Благодаря ти,наистина много добе се изразяваш на хартия. Да трудно е да се приеме този факт, че човек единствено сам със себе си най добре може да разговаря и да се разбира. Но това понякога много страшно изглежда. Но аз вече започнах да се боря с тази страст-празнословието и споделянето. Колко ще успея времето ще покаже. И това което ми написахте много ми хареса и ми беше в полза. Благодаря Ви БОГ да Ви пази и да е винаги до Вас

И аз бях "болна" от твоята "болест". На всяка манджа мерудия. По принцип няма нищо ненормално да си искрен с някого. Но. Аз знам за какво говориш. Често обекта на нашите словоизлияния не е подготвен за такива откровения с които ние така естествено го заливаме. Хората са различни. Други пък те слушат, усмихват ти се и след това използват получената информация срещу теб. Споделяй. Но не наивно. Не с всеки. А с този, който заслужава твоята искреност и може да я разбере. Следващия път просто замълчи. Замълчи. Не е трудно. Ще си спестиш много болка и неприятности. Общувай разумно. Казвам го от личен опит.

Поздрави.

Любопитно ми е каква зодия си.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

айде почна се зодия..па коя декада кой ръкав на водолея ..
абе не ставали безпощадно ясно ,че вината за действията си са отговорни основно индивидите не някакви летейки на милиони километри облаци камъни?

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

А-а, не ги разбирам аз ръкавите.

вината за действията си са отговорни основно индивидите

Отдавна е ясно това и все пак на мен, като астролог-емпирик, ми е направило впечатление, че представителите на някои знаци са склонни към такова прекомерно, вредно и неразбираемо /за мен, де/ споделяне на строго лични неща. Оня ден една приятелка ми зададе въпрос, на който аз отвърнах, че това може да ме пита само лекар-специалист, на който му влиза в работата и на нея й висна ченето, тъй като смята, че такъв въпрос от строго лично естество е нормално да се задава на всеки от всеки.
Ей затова питах за зодията на момичето.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е