помагаме ли

Оня ден някакъв тип ме ръсна малко кинти.Уж за бензин беше,ама му личеше от сто километра,че си беше наркоман.Ама аз след това се запитах,дали му помагам по този начин или го навътрям още повече.Вие какво мислите по въпроса?Помощ ли е това и да им даваме ли или не???

мисля си, че ако не от теб/нас ще намери начин да си ги набави тези пари - така или иначе, надали днес ще е денят, в който ще си каже "нямам пари, ще спирам да друсам"..

Sabbath Bloody Sabbath

Ще използвам темата ти, за да задам и аз един въпрос на по-запознантите.
Толкова ли е невъзможно да работиш и да друсаш? Ако си на една 20-ка на ден, това прави 600 лв. В София това е една нормална заплата.
Все пак, струва ми се доста по-добра идея, отколкото да ръсиш хората по спирките за стотинки.

Войната не решава кой е по-добрият, а само кой оцелява.
Бъртранд Ръсел

не става въпрос дали ще намери пари или не (то е ясно че ще намери ),а каква е личната ни "вина" за пътят му надолу. А ако това е било последното му друсане? Баси,как ме накара да се замисля това сега.А навремето и на мен ми се случвало да ръся

Мен,като ме ръсят винаги се бъркам,и давам! Не знам,дали помагам,за момента може би да,въпреки че знам,за какво ще ги даде човека...,но се сещам,какво е било,когато аз съм закъсвал,и някой непознат ми е давал кинти. И да,възможно е да работиш и да се друсаш,но трябва ли квото изкараш,да го вкарваш във вените,или ноздрите!?... и що за живот е тва!?

Човек,разбира че остарява,когато във всеки срещнат,вижда познат.

бе да ти кажа, с една заплата не става.Пробвал съм го,ама все не стигаха.Пък и то по твоите изчисления ще стигнат само за дрога ,ами цигарите???

Ох да, този въпрос си го задавам постоянно. Прибирайки се, минавам винаги през гарата, която е "сборния пункт", та винаги почти някой ръси. По принцип давам, знам за какво е. И аз съм ръсила за същото, макар и не за моя консумация. Само на един съм отказвала, защото ме излъга прекалено нагло, направо беше агресивен.

Аз нямам задръжки заради това че парите отиват за дрога, това което ме притеснява е ако се случи нещо с този човек купувайки си с парите които съм дала. Ако случайно стане нещо, ще ми лежи на съвестта. Но от друга страна, това са големи хора. Знам в какво положение са и предпочитам да им дам, отколкото да си затворя очите, да се правя че нещо ще променя ако не им дам. Всъщност променям като им дам, давам им миг спокойствие- това май е по-ценно от моите вътрешни трагедии, че някои може да ми лежи на съвестта.

Абе не знам да си призная. Свикнала да мисля че всяко нещо има поне две страни. Та кой знае колко мизерии съм сътворила давайки. Представи си някой е купил две, айде да говоря в български жаргон, двайски вместо една заради моите пари. Това може пред някое ченге да не мине като лична доза с всички последствия от това.

Абе все тая, хем си задавам въпроси и мисля на глас, хем човек не може да мисли за всяко "Ами ако...?" (Който не е чел този разказ, да го направи, на Азмов е. Малко детски ама симпатичен).